Никакъв шанс няма обикновен бизнесмен, който е решил да провери как евентуално би могъл да кандидатства за пари от ЕС и да се информира за това от интернет страниците на отделните министерства. Ако пък прибегне до "Гугъл", там ще се натъкне предимно на документите, които българската администрация изпрати в Брюксел, за да покаже готовността на страната да усвоява европейските средства. Те не стават за четене, камо ли за информиране. Ако пък потърси изображения, най-често изскачат снимки на строителния министър Асен Гагаузов. Не че е първенец по усвояване на европейските пари - просто най-много е говорил на тази тема.

А голяма част от парите, които България трябва да получи до 2013 г., са предназначени точно за малки и средни фирми. Например част от първите помощи, с които стартира програмата, наследничка на САПАРД, са адресирани директно към току-що завършващите училище, които биха желали да се занимават със земеделие. За да се възползват от щедростта на Брюксел обаче, младежите първо трябва да се преборят с езика на нашите чиновници.

От сайта на аграрното ведомство те могат да разберат, че пари се полагат само за земеделци между 18 и 39 години. Дотук добре. След това незнаен чиновник им е обяснил, че първо трябва да са регистрирани като земеделски производители, и то от 14 месеца. Това също е разбираемо. Но как да разгадае човек следващото изискване: че



икономическият размер на стопанството им трябва да е поне "2 ИЕ",



а бизнес планът им да убеди оценяващите, че до 5 години ще нарасне до "5 ИЕ". Словосъчетанието "2 ИЕ" бюрократите са се опитали да обяснят в бележка под линия, но така, че да предизвикат главоболие. Там пише, че "икономическият размер се изразява условно с термина "европейска икономическа единица". Тя пък от своя страна се мери с "общата стандартна разлика". Общата стандартна разлика пък се формира от "разликата между брутния селскостопански продукт и разходите, свързани с този продукт". Накрая се казва, че "1 икономическа единица (ИЕ) е равна на 1200 евро". Как обаче едно стопанство може да е равно на 2400 евро, остава непонятно.

След дълго разпитване на експерти в земеделското министерство се разбира, че зад тези "2 ИЕ" се крият всъщност 10 декара земя, която кандидатът трябва да притежава или обработва под аренда, съчетани с определен брой животни. Колко точно животни, е отделен въпрос, за който трябва да се пита друг експерт. Под всички обяснителни бележки поне е написано кой е измислил всичко това: "методиката и специалната таблица за изчисляване на икономическите единици на земеделските стопанства са разработени от дирекция "Агростатистика" съвместно с Управляващия орган". Т.е. невръстните кандидат-земеделци, дръзнали да се поинтересуват как да вземат пари, трябва да разберат, че това не е проста работа.

Но да речем, че младите хора ще имат достатъчно хъс да се преборят с отчайващата липса на информация, без да плащат луди пари за консултанти, които да ги преведат през дебрите на евроизискванията.



Какво да кажем обаче за фермерите на Андриан Цаконски,



които клаха през лятото животни по улиците и разнасяха по министерства рога и копита? Тях властта направо запрати към определена мярка за подпомагане със звучното име: "Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране". С това чиновниците са искали да кажат на фермерите, че Брюксел може да ги финансира, за да превърнат оборите си с 3-4 крави във ферми, чиято продукция да не е главно за собствена консумация, а да се продава, и то с качество, което отговаря на европейските изисквания. И тук кандидатите, освен че трябва да имат икономически размер на стопанствата от "1 до 4 ИЕ", трябва и да премерят така културите, които отглеждат, че "нито една не трябва да заема 85% от общия икономически размер на стопанството". Как се пресмята това, е ясно изглежда само на консултантите.

В интерес на истината има и предприемачи, които са се справили със сложната задача, защото все пак има спечелили проекти. Но и тук чиновниците са дали всичко от себе си, за да затруднят кандидатите. Ако човек прегледа внимателно сайтовете на оперативните програми (където има такива), ще види, че



спечелилите проекти се откриват по-трудно от игла в купа сено



Например прословутата оперативна програма "Конкурентоспособност", която е предназначена за малки и средни фирми. Тази пролет икономическото министерство гръмко обяви, че до месец-два ще раздаде близо 60 млн. лв. по две от мерките. Пет месеца след това съобщи, че има списък с фирми, които получават пари, но те пожела да каже кои са те и препрати към интернет за справка. Това обаче отново се оказа задача с повишена трудност. За да се открие информацията, първо трябва да се влезе в сайта на икономическото министерство, откъдето има линк към тази оперативна програма. Самият сайт на програмата - http://www.opcompetitiveness.bg, предлага неизброимо количество непотребни материали като стратегии, законови рамки, социологически проучвания и тем подобни. Списъците с фирмите, които печелят, са умело прикрити: трябва да влезете в раздела "новини", да се върнете достатъчно назад във времето и и да откриете списъка под звучното название "Решение ТМ-01-1/03.09.2008 г.". Вероятно затова има и списък с резервни проекти - при такова откровено криене нищо чудно някоя фирма изобщо да не разбере, че й се полагат пари, и някоя от резервите да се възползва.

А по какви пътища тези десетки фирми са научили как точно се кандидатства, как са разбрали сроковете и какви документи се попълват, е истинска загадка. След като на най-публичното място - в интернет, няма и следа от такава информация, е логично човек да си помисли, че



тя не се дава как да е и на кого да е



Не че Брюксел няма конкретни изисквания за повече публичност. Напротив. Оперативна програма "Регионално развитие" например си има пунктуално написани "Насоки за осъществяване на мерките за информация и публичност". Те са задължителни за управляващия орган и за бенефициентите и неизпълнението им може да се третира като нередност и да доведе до финансови корекции. Така за всеки проект над 10 000 евро трябва да се организират поне две пресконференции - за местните и за националните медии, на които да присъстват поне четирима представители на четири различни медии. При отчитането на проекта бенефициентът трябва да представи аудио- и видеодоказателства, че ги е организирал. Подробно е описано какви билбордове трябва да се поставят, как да се структурира сайтът на програмата така, че да е по-ефективен. И как работещите с европейски пари трябва непрекъснато да се отчитат колко пари са отпуснали, а бенефициентите - колко са взели.

Странното при това положение е, че у нас чиновникът става по-нисък от тревата и по-тих от водата, когато трябва да каже нещо конкретно. Случи се дори министър да заявява, че няма да каже колко пари е получило лицето Х по европейска програма, защото лицето си имало търговска тайна. Затова не бива да се учудваме, че Евросъюзът е блокирал пари, които България трябва да получи, и месеци наред не казва кога ще ги отпусне. Европейските пари не са за криене и заключване с десет катинара.