БСП е партията на социалната справедливост, СДС - на промяната, "Атака" - най-патриотичната, а ГЕРБ - най-некорумпираната партия. Тези етикети вече са стари и без съдържание. И ако на национално ниво политиците все още намират някакъв ресурс за пиар кампании, които да поддържат тези илюзии, на местно разликата между партиите напълно се размива.

Безпринципните коалиции в местните парламенти отдавна отблъснаха хората от политиката, което личи отчетливо по време на избори. Но сега се наблюдава нещо още по-интересно. На някои места започна създаването на мегаструктури на властта, в които съставните партии се явяват отделни фракции. Пример за това е Пловдив.

След развода между ВМРО и ГЕРБ, които бяха направили сравнително равностойна по партийни амбиции коалиция и тъкмо затова не можа да оцелее, в общинския съвет се роди едно ново, смазващо мнозинство. В момента непримирими доскоро врагове като БСП и СДС, "Атака" и ДПС гласуват заедно. Партийни различия между тях няма, има само закачки и хапливи реплики, подобно на сговорна фамилия. Към тази компания освен водещата ВМРО трябва да се причислят и хората на Софиянски и земеделците. С една дума, цялата палитра от ляво през центъра до дясно изведнъж започна да мисли и гласува по един и същи начин. По наглед необясними причини.

Новото мнозинство - макар формално и юридически да няма специален статут, е нов вид партия. Или предвестник на нов вид структура, която ще "убие" или поне ще промени до неузнаваемост традиционните партии.



Тази нова структура няма образ, но има цели



Няма устав и правила, лидерът й остава в сянка, но е достатъчно силен, за да диктува с едно обаждане по телефона политическо поведение на местните водачи на традиционните партии. Теорията казва, че подобни формирования може да има при тоталитарни или при олигархични общества.

В Пловдив такова поведение беше ясно демонстрирано на последните две общински сесии. Коалицията на десните партии около ГЕРБ трая ден до пладне и се разпадна за един ден само след няколко обаждания по телефона. На сесията през октомври редица десни партии се обърнаха на 180 градуса и се присламчиха към ВМРО, БСП и ДПС. Вярно е, че те са малки и имат по няколко съветници, но въпросът е принципен. Преобръщането не учуди никого. И гражданите, и политиците толкова са свикнали с повратливостта на съветниците, че чак я намират за нормална. Никой в общинския съвет не попита публично какво всъщност се случва. Само един съветник - Любозар Фратев, който хем гласува в полза на ВМРО, хем иска да не изглежда така, си позволи да изчете декларация. Приеха я като анекдот.

"Борбата за надмощие между отделните политически партии в общинския съвет го обезсили и го превърна от орган за управление в зле работеща, безидейна и безперспективна произволно събрана група хора", каза Фратев. Той е съветник от "Движение експерти за региона" и има бизнес в сферата на туризма. Подобни изказвания като това обикновено се посрещат с шушукане: "Точно този ли намери да каже това"... Даже изпадналите в глуха опозиция гербери не подхванаха темата и не атакуваха опонентите си от ВМРО.

Всички, дори и децата, знаят кое е онова, което може да направи единомишленици разнородните партии. Идеологията отдавна беше отровена от спонсорите и техните интереси. На местно равнище съветниците се явяват политически представители на съответните бизнесмени.



Процесът започна по-отдавна



Когато традиционните партии се опитаха да се съпротивляват, за да не се превърнат в креатури на спонсорите си, последните си създадоха политически формирования. Такива са всичките "За Варна", "За Несебър", "Нашият град", "Нашето село" и пр. Тогава централните ръководства на традиционните партии на практика "разпродадоха" ресурса си и влиянието си на местно ниво.

Затова вече в общинските съвети отиват хора, излъчени не пряко от гражданите, а от олигархичните структури. В Пловдив това може да се види много ясно. Там на местните избори миналата година беше отбелязана една от най-ниските избирателни активности в региона. До урните отидоха само 1/3 от гласоподавателите. Голяма част от тази една трета беше от ромския етнос. Така и не стана ясно как ВМРО успя да събере толкова политически ресурс, че от петима удвои броя на съветниците си на 10. Същото сравнение може да се направи и за други партии.

Ясно е, че оттук нататък гласовете в местните парламенти ще печелят партии, които се борят не с политически платформи, а които работят с местните олигарси. А изборите ще се изчерпват в замеряне с пачки в буквалния смисъл.