Вече се натрупа значителен археологически материал, достатъчен за разкриване на етническата история на Родопите, където живеят основно българомохамеданите. Някак затворена е планината, вгледана в себе си още в ранното Средновековие. Вече може да се смята за доказано, че славянските племена, привикнали към удобния живот в равнините още от своята прародина, дълго заобикалят планината. Едва през VIII в. славяните от Солунско се изкачват на север и североизток, заселвайки Родопите. Отначало речните долини, а около средата на IХ в. - все по-навътре и все по-нависоко. Животът в планината бил тежък, но значително по-спокоен - и завоевателите ги примързявало да катерят планинските чукари, а било и доста опасно. Особено интензивен в това време е животът в поречията на реките, обграждащи планината. Сравнително добре е проучено поречието на р. Места, където не само се разкриват селища и некрополите им, но се изгражда и отлична система от крепости и укрепени селища.
Чак до началото на ХIII в. планинското население сякаш

не се интересува особено от големите политически събития,

ставащи около него. Именно с тази затвореност, която продължава и през следващите векове, могат да бъдат обяснени архаизмът и чистотата на българските диалекти тук, а даже и външният изглед на родопчани - като от учебник по славянска антропология. Дори и когато планината е в държавата на Алекси Слав, тя пак не се дели. Мелнишкият деспот владее Родопите до битката при Клокотница (1230 г.), но планината дълго след това носи неговото име - Славееви гори.
Летописите на Ашик паша заде и на Хюсеин ("Удивителни събития"), както и ужасяващите свидетелства на сярския инок Исай са основните писмени извори за началото на османското нашествие в този край от 80-те години на ХIV в. насетне. И отново завоевателят заобикаля планината. Българите от равнините търсят спасение в Родопите, като възстановяват стари селища и основават нови. Точно така селището Якорида (днешна Якоруда) възниква вероятно от бегълци от равнините в самия край на ХIV в. на мястото на селище от V-VI в., където още личали развалините на селската църква. След битката при Ровине (1395 г.) поречията на Средна Струма, на Средна Места, поречието на Марица са вече завзети. Едва в първите десетилетия на ХV в. новата османска власт предприема опознавателни походи навътре в Родопите. Османската инвазия през целия ХIV и през целия ХV в. изпитва остър недостиг на хора. Всички действия на централната османска власт са насочени към стриктно събиране на данъците, но и към осигуряване на нови завоеватели. За това е и "кръвният данък", това е причината и за масовата ислямизация.
Според едно кадийско изложение от март 1660 г. християните от Разлога - Якоруда, Долно Драглище, Банско, Баня, Мехомия (дн. Разлог) и Бабек, силно намалели, понеже "са напуснали родните си места, други пък са изпукали, така че половината от записаните... са се разбягали". Понеже централната власт изисквала поголовният данък, плащан само от християните в Османската империя, да не намалява, то задълженията на останалите християнски домакинства били драстично увеличени - от 290 на 315 акчета. Сумата впрочем никак не е малка. Толкова струват през зимата на 1659-1660 г. например 122,5 кг пшеница по цени в Цариград и Одрин (в края на зимата за тези пари пак там можели да се купят само 114 кг), а също почти 225 кг ориз пак по цариградски цени в края на 1659 г. Пак през същата зима за тези пари можели да се купят почти 405 кг хляб в районите на запад от София. Особено важно за планинските райони е, че за сумата на поголовния данък през 1660 г. са можели да се купят цели пет овце, които били достатъчни за изхранването дори на голямо семейство. Сега вече става ясно, че християнското население от средата на ХVII в. било задължено към централната власт с огромни за скромния си бит суми и за разлика от днешните сметки за парно например тези пари се събирали безпощадно.
Още в края на ХV в. част от българите не успяват да изплащат непрекъснато растящите данъци, с които е натоварено християнското население. Така в гоцеделчевските села се появяват първите българомохамедани. Шахабеддин, син на Вълко, приел исляма в с. Зъхнево. По същото време в с. Елешница двама от синовете на Рад приели исляма, записали ги като Али и Хамза, но брат им Пеньо Рад запазил вярата си. В с. Петрово плащала поголовен данък вдовицата Стана Ахмед, чийто мъж приживе приел исляма, но жена му Стана останала християнка. Очевидно, за да спасят семействата си от гладна смърт в началото на ХVI в., в турчеещото се днес с. Брезница, Гоцеделчевско, шестима глави на семейства приели исляма. Както и в случая с вдовицата Стана,

първоначално мюсюлмани станали само мъжете -

това било достатъчно, за да не се плаща поголовният данък.
Въпреки че някои от изворите за насилственото ислямизиране на българите през ХVI-ХVIII в. все още се уточняват, не може да се подложи на никакво съмнение наличието на периодични, стимулирани от централната османска власт кампании за ислямизиране на българите, а и изобщо на балканското християнско население. Както свидетелстват документите, масово ислямизиране се провеждало дори при по-голям султански лов. Любопитно е да се отбележи, че кампаниите за насилственото ислямизиране се предшествали именно от драстични увеличения на поголовния данък. Новоприетите мюсюлмани не само получавали жизненоважното опрощаване на огромния данък, но "според обичая" получавали нови дрехи, ясно е по коя мода, а през ХIХ в. дори месечна издръжка. Сумите за новите мюсюлмани се вземали най-често (според изключителното султанско разпореждане) от приходите от митниците.
Когато четем стотиците заявления, писани от името на нови мюсюлмани, ще открием, че може би българите сред тях са най-малко. Поляци, власи, арменци, грузинци, руснаци, сърби, албанци, гърци, евреи, бивши датски, руски и полски полковници, дори френският граф дьо Боневал, приемат исляма през ХVI-ХVIII в., без да са били в икономическа безизходица. Всъщност ако не бе така затворена Родопа планина, ако не живееше донякъде своя си живот, както насилственото ислямизиране, така и приемането на исляма по икономически причини в голяма степен, ако не и напълно, щяха да отшумят през следващите няколко века. Така както отшумяват навсякъде по българските земи. В Родопите обаче българите мохамедани има къде да скрият срама си. Сега този красив български край може да бъде спасен само ако широки магистрали въпреки мечките, костенурките и дръвчетата го свържат с останалите български земи. Звучи грозно донякъде, но Родопите трябва да бъдат заразени с туристическата мания, защото парите нямат религия.

Извори

"Християнското население на околията Шпат [част от това население са българи] подаде следната жалба: "Ние сме натоварени от държавата да плащаме поголовен данък за 1844 домакинства. Но понеже много от нас забягнаха, ние, които останахме по местата си, не сме в състояние да плащаме частта на забягналите. Поради тази причина много от хората приеха исляма. Останахме 1040 християнски домакинства, а приелите исляма са 804 домакинства. Ако ни натоварите да плащаме и поголовния данък на бившите християни - сега мюсюлмани, съобщаваме ви да знаете, че ще се разбягаме... "
Част от донесението на Елхадж Касъм, кадия на Елбасан (днес в Албания), от 12.10.1650 г.
Превод: Е. Радушев

"Ваше величество, честити и великодушни, султане мой. Бъдете здрав! Аз съм българско момче от Ямбол. Моите двама братя приеха исляма. Дойдох при честитата Ви особа, за да удостоите и мен, Вашия роб, с честта да приема исляма. Благоволете да ми отпуснете дрехи..."
[Резолюция на великия везир:] "Вярно! Да се дадат дрехи на едно малко момче - нов мюсюлманин, както е според обичая. Заповед! 9 джемази-юл еввел 1097 [03.04.1686] г."
Изложение за приемане на исляма от името на момче от Ямбол.
Превод: Е. Радушев

"Ваше величество, честити и щастливи, султане мой. Бъдете щастлив! Аз, Вашият покорен слуга, съм от село Арнауд, каза Търново. С божията помощ бях удостоен с честта да стана мюсюлманин. Молбата ми към Ваша милост е следната. Окажете ми малко благоволение, като ме назначите на служба в някой военен корпус...
[Резолюция на великия везир]: Дай стойността на дрехите на един човек, както е според обичая! Заповед! 18 шабан 1129 [28.07.1717] г."
Изложение за приемане на исляма от името на мъж от Търновско. Превод: А. Велков

Снимка: БТА Великолепната нова църква в Смолян, осветена на 2 юли 2006 г. в сърцето на Родопите.

От края на ХIV в. родопските селища са скрити в гънките на планината. Якоруда до средата на ХVII в. е в поречието на р. Якорущица

27

9961