Последните скандали в ДАНС повдигнаха логичния въпрос знаем ли ние, българските граждани, какви ги вършат спецслужбите и можем ли да контролираме работата им поне дотолкова, доколкото засягат личните ни права и свободи. И тук не става дума само за журналистите, попаднали в черния списък на информационното дело "Галерия", нито за депутатите, чиито телефонни разпечатки станаха обект на интерес от страна на ДАНС. Всяка спецслужба има своята тъмна страна и под сянката й може да попадне всеки - неудобен общественик, случаен съдържател на страшни тайни или просто свидетел на престъпление. Всеки гражданин може да бъде вкаран в ролята на "обществен враг" с тази разлика, че в живота го няма доброто бивше ченге, което да ти се притече на помощ като в едноименния филм на Тони Скот.

Как можем да се защитим от незаконно подслушване или преследване, от непозволено нахлуване в личната ни неприкосновеност? Или как да сме сигурни, че спецслужбите не работят срещу обществения интерес в полза на тясна управляваща клика? Миналата година Европейският съд по правата на човека направи следното ужасяващо сравнение: само за тригодишния период 1999-2001 г. в България са издадени 10 000 разрешения за подслушване, докато във Великобритания за 10 години от 1969 до 1979 г. издадените разрешения са едва 400. Съдът заключи, че "системата за тайно следене в България е, меко казано, свръхизползвана, което може да се дължи на неадекватните предпазни мерки в закона". И препоръча запълване на празнотите. Оттогава започна дебатът за установяване на по-строг контрол върху българските спецслужби.

Парламентарният надзор над службите е сравнително ново явление дори за развитите демократични системи. Въведен е в средата на 70-те години след серия разкрития за злоупотреби на спецслужбите в САЩ и Европа. В различните страни контролните комисии към законодателния орган имат различни функции и състав. По-често една комисия контролира всички основни служби за сигурност и разузнаване. У нас бе взето решение органите да са два, като само единият - за контрол над ДАНС и специалните разузнавателни средства, ще е самостоятелен. Другият ще е подкомисия към комисията по отбрана и ще контролира Националната разузнавателна служба (НРС), Националната служба за охрана (НСО) и военното разузнаване. Спор предизвика решението на мнозинството те да се оглавяват от представители на управляващите и ограниченият брой на членовете им (6), което пък елиминира от участие две от опозиционните групи в НС. Разгорещените дебати са повод да проследим как са решени тези въпроси от по-старите демокрации.



Състав на комисиите за парламентарен надзор



Някои парламенти са решили, че в тези комисии не трябва да влизат непременно депутати. В Канада и Норвегия, например, те са съставени от външни експерти. В първата страна 5-мата контрольори се назначават от министър-председателя и полагат клетва пред парламента. В Норвегия комисията включва 7 експерти, които се избират от парламента. В Германия съставът на комисията се избира измежду членовете на Бундестага. Във Великобритания надзорът се осъществява от 9 души, членове на двете камари на парламента. Те се назначават от министър-председателя след задължителни консултации с лидера на опозицията. Холандия пък е пример за невиждана по нашите ширини самокритичност. През 2004 г. тамошната комисия за контрол над спецслужбите сама взима решение да включи в състава си председателите на всички парламентарни фракции, тъй като "легитимността на нейното функциониране е станала много ограничена". Това е все едно депутатите от БСП, НДСВ и ДПС да решат доброволно да отпуснат място за Волен Сидеров! В Унгария законът изрично постановява, че председател на контролния орган може да бъде само член на опозицията. В САЩ комисиите са две - към Камарата на представителите и към Сената. В едната влизат 20 души, в другата - 17.

Препоръката на специалистите е членовете на парламентарните комисии за надзор да са цивилни, за да се отграничават ясно от самите специални служби. Препоръчително е шефът да е от опозицията или най-малкото да е ротационен за по-голяма легитимност на органа.



Функции



Функциите на комисиите задават и техните правомощия. Какво показва световният опит в това отношение? Съществуват два подхода да се регламентира ролята на тези органи. Първият е да им се дадат широки компетенции, като се изброят само въпросите, които не могат да бъдат разследвани. Другият е да се посочат детайлно функциите им, както е в САЩ. Там две комисии проверяват законността и ефективността на всички разузнавателни служби, одобряват висшите назначения в разузнаването, бюджета, имат и правомощия да призовават свидетели. В Норвегия надзорът е фокусиран предимно върху законността на службите, включително защита на правата на човека, няма надзор върху бюджета им, а всички лица, призовани да се явят пред комисията, са длъжни да го сторят. В Полша пък комисията контролира най-общо законността, политиката, управлението и международното сътрудничество на службите, но не и ефективността. Няма правомощия да призовава. Проверява проектобюджета и изпълнението му. Във Великобритания надзорният орган проверява финансите, управлението и политиката на МИ5, МИ6 и Правителствения щаб по комуникации от гледна точка на ефективността. Не следи за законността на действията им, няма и правомощия по призоваване.



Достъп до информация и документи



В САЩ шефовете на спецслужби са длъжни да докладват на комисиите за парламентарен надзор всички тайни операции, включително и провалените. Същото е длъжен да стори и президентът. В Австралия например на парламентарната комисия е забранено да изисква разкриването на "оперативно поверителна информация", не може да иска и документи от шефовете и служителите на спецслужби, а министрите могат да налагат вето върху даването на показания. Експертите в тази област са категорични, че органът за надзор трябва да има правомощия да инициира разследвания и да призовава свидетели. Трябва да има достъп и до цялата информация, необходима за изпълнение на задачите му. Задължение на комисията е да вземе всички мерки за защита на информацията от неразрешено разкриване.



Публичност



Голяма част от дейността на комисиите за контрол над спецслужбите остава зад кулисите поради поверителния характер на информацията. Докладите й пред парламента са единствената възможност да се повдигне завесата над държавните тайни и да се създаде обществено доверие в спецслужбите. В едни страни комисията рапортува пред целия парламент, в други - пред група депутати от различни партии или пред президиум, без докладът да се публикува. Другаде пък съществува традицията тези документи да са публични. И тъй като изплуването на определени информации в публичното пространство може да застраши националната сигурност, специалистите препоръчват, преди да се публикува, проектодокладът да бъде предоставен на службите и правителството. Като последната дума все пак трябва да е на парламентарната комисия.



ПСИХОЛОГИЯ ЗА НАДЗОРНИЦИ

Авторите на книгата "Правни стандарти и най-добри практики за контрол върху разузнавателните служби" Ханс Борн и Ян Лей предупреждават за опасностите, които съпътстват дейността на парламентарните комисии за контрол върху специалните служби. Първият сериозен риск е службите да бъдат въвлечени в партийно-политически спорове. Освен това търсенето на сензации от страна на парламентаристите може да захрани разни конспиративни теории и да срине доверието на хората в службите. Искрените опити за откритост пък са в състояние да доведат до изтичане на поверителна информация и да провалят важни операции във военната област или в областта на сигурността. Съществуват и чисто психологически неудобства за членовете на тези комисии. Секретността създава преграда между тях и колегите им, може да предизвика чуждата завист и недоверие поради привилегирования им достъп до държавните тайни. "Затова от изключително важно значение е да участват представителен брой парламентаристи, които се ползват с широко обществено доверие", заключават Борн и Лей.