Няма голяма международна финансова криза, която да е подминала Унгария през последните 30 г. През 1982 г. веднага след Полша, през 1994 г. - след Мексико и през 2008 г. - след Исландия кризата навестява Унгария. Винаги, и то бързо, следващата спирка на пътя бе МВФ.

Става дума за специални и доста бурни отношения. Повечето от страните от бившия Източен блок се присъединиха към МВФ и Световната банка след 1989 г., но Унгария го стори по-рано - още през 1982 г. Това помогна в налагането на пазарните реформи, които другите тепърва трябваше да предприемат, и така Унгария се превърна в ученика за пример на неолиберализма в региона. В същото време обаче страната не успя да се справи с огромния си външен дълг. Унгария влезе в посткомунистическата "нова ера" с най-висок външен дълг на глава от населението и за разлика от Полша правителството й реши да се въздържи от схемите за намаляване на дълга, предлагани от хора като Джордж Сорос.

Въпреки че беше най-напредналата икономически от страните, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., Унгария си остана най-уязвимата финансово. В началото държавно гарантираният дълг към БВП се увеличаваше, вместо да намалява, и съотношението на дълга според критериите от Маастрихт намаляваше (до около 51%) единствено в периода на необичайно високите преки чужди инвестиции в края на 90-те години. Но след като и останалите страни станаха достъпни за транснационалните корпорации, и тази конкурентна възможност на Унгария угасна.

Има и други причини, поради които Унгария се оказа най-слабата и уязвима брънка от региона във въртопа на настоящата финансова криза. Тъй като БВП достигна нивото от 1989 г. само през 1999 г., няколко поредни правителства предприеха рисковани финансови решения, за да подобрят благосъстоянието на населението. Един от кабинетите пусна безразсъдни схеми за субсидиране на строителните предприемачи и за купувачите на имоти, друг пък повиши с 50 % заплатите в обществения сектор. Амбициозната програма за пътно строителство превърна унгарската пътна инфраструктура в най-добрата за региона, но с цената на рекорден държавен дълг.

Но не само фискалната политика доведе до фаталната крехкост на системата, монетарната политика също изигра ролята си. През 2001 г. Централната банка възприе парадигмата на "прицелване по инфлацията" чрез вдигане на лихвите, която обаче не е формулирана за малки, отворени икономики, напълно зависими от външната търговия, инвестиции и финанси. Централната банка обаче не се отказа от тази парадигма дори и тази пролет, когато централните банки по света неколкократно намаляваха лихвените проценти.

По същия начин нищо не бе направено, за да се намали количеството на вътрешния дълг в чужда валута, което неведнъж бе изтъквано от международни наблюдатели като източник на финансова нестабилност и което също допринесе за нестабилността на форинта.

Като добавим към това враждебността, липсата на сътрудничество и понякога дори на диалог между двете основни политически партии плюс несигурността около правителството на малцинството, което управлява в момента, можете да разберете защо е възможно сравнението с Украйна и Пакистан, с които Унгария си прави компания в спешното отделение на МВФ.

Това, което е различно от предходните кризи, е глобалната финансова архитектура - сборът от многостранни институции и правителства, които се намесват за възстановяване на стабилността срещу безпрецедентната истерия на транснационалните частни капитали. Отношенията между МВФ и някои от клиентите му са повлияни и от факта, че МВФ не е единственият играч на терена. Намесиха се суверенните фондове, макар и с неизяснена засега роля.

Финансовата криза в Унгария и Европа като цяло показва още, че стратегията за разширяване на еврозоната трябва да се промени. Когато 8 нови страни се присъединиха към ЕС през 2004 г., те бяха задължени да се присъединят и към Икономическия и валутен съюз. Трябваше да покрият всички критерии от Маастрихт (за дълга, дефицита, инфлацията, лихвите и стабилността на валутния курс). Сега трябва да е ясно, че разпъването на кръст на новите членки на ЕС по отношение на критериите от Маастрихт може да доведе до разпад на най-динамичната част от съюза. Тъй като голяма част от унгарската банкова система се притежава от чужди банки - австрийски, италиански и немски, финансовата криза в Унгария не може да остане изолирана от останалата част от ЕС. Критериите от Маастрихт трябва да бъдат отложени, за да се възстанови стабилността не само в Унгария, но и в Европа, където големите банки са изложени на сериозни рискове от страна на новите страни-членки. С други думи, колапсът на нововъзникващите икономики може да предизвика ефекта на бумеранга.