Правителството много иска да направи добро впечатление на Брюксел. С големи мъки министрите надмогнаха себе си и решиха да забранят заменките, така че да бъдат потупани по рамото от ЕК. В същото време оставиха широко отворена вратата за порочната практика за неопределено време, докато парламентът одобри промените. На практика нито парламентът, нито кабинетът са се разбързали да забраняват заменките.

Дотогава ще се разрази корупционна епидемия, защото е повече от ясно, че сега всички ще се опитат да се качат на последния влак.

Нещо подобно се случва и с желанието на властта да облекчи административните тежести за бизнеса и гражданите. Но пак по сгрешена схема. Вместо да управлява, властта продължава да властва. И в резултат тя по правило изключва себе си от правилата и задълженията. Или отваря вратички за зле прикрити корупционни практики.

Министрите Николай Василев и Гергана Грънчарова дадоха на главния прокурор 95 общини, които събират незаконни такси в резултат на нелегитимни регулаторни режими. Това е добро, защото, щом депутатите са казали, че административни режими могат да се въвеждат само със закон, не бива да се поощрява практиката това да правят общинари със свои решения. Но това е само едната страна на медала. Защото бизнесът наистина се оплаква от ненужната регулация в общините, но двойно повече недоволства от лицензионните и разрешителни режими, въведени от централната власт. У нас например регистрацията на туроператор в момента струва 4000 лв., докато в страни от ЕС тази такса е по-малко от равностойността на 100 лв.

Правителството обаче не само че нищо не прави в тази посока, но и напира да въведе допълнителни регулации. Министър Николай Василев например се хвали, че само през тази година е спрял 10 такива опити на свои колеги. В интерес на истината НДСВ отмени солидно количество регулаторни режими по време на своя мандат. Но и доста останаха.

В проекта за бюджет за 2009 г. министрите се договориха да запишат допълнителен текст, според който няма да получават субсидии общини, които администрират незаконни режими. Това е нещо като презастраховка, ако случайно прокуратурата и съдът не си свършат работата. Нито на Пламен Орешарски, нито на Петър Димитров, нито на Асен Гагаузов обаче им хрумва да предложат някакво ограничение и форма на натиск за централните ведомства, за да започнат и те да разреждат обраслата с ненужни режими регулационна рамка. Министрите изглежда забравиха, че



ЕК очаква до 2012 г. регулацията в страните членки да намалее с 25%.



В доклада за състоянието на администрацията за миналата година, който министрите одобриха в края на лятото, имаше доста тревожна тенденция, но тя май не е разтревожила никого. Само 17 администрации през 2007 г. са направили промени в подзаконови нормативни актове, за да спазят изискванията на закона за административното регулиране, а 289 не са си мръднали пръста. Само за сравнение през 2004 г. промени са извършили 111 администрации, като бездействащите са горе-долу същата бройка - 241.

За тази година статистиката ще бъде доста по-добра, защото общините бяха принудени да отменят режими. По данни на министерството на държавната администрация, получени от прокуратурата, в 9 общини вече са отменени незаконните режими за регистрация на търговски обект, а в други 29 са насрочени заседания на общински съвети, които да ги променят. Административните съдилища дадоха едномесечен срок на общинарите да отменят незаконно събираните такси за регистрация на търговски обекти. Според министерството в 169 общини такъв режим не се администрира, а в 29 е бил отменен през 2008 г. 95 общини обаче събират тази такса в нарушение на закона. Заради натиска сега всички формално ще отменят тази такса. Но нима това е достатъчно да се подобри средата за бизнес у нас?



Кметовете имат своите аргументи срещу натиска на правителството



"Как можем да изпълним задълженията си по закона за хазарта, ако няма механизъм, по който търговците да ни уведомяват какъв търговски обект се канят да открият в близост до училищата. Ами ако е казино?", казва кметът на Мездра и член на УС на сдружението на общините Иван Аспарухов. Кметовете имали задължения и по закона за шума, които също нямало как да изпълняват, ако нямат информация за търговските обекти. Чудят се как ще работи и службата за защита на потребителите, ако нямат данни за откритите търговски обекти на територията на една община. В разрешението записваме часа, до който заведенията могат да работят и задължение да не вдигат шум. Точно на това основание можем да ги санкционираме, казва още Аспарухов. Той дава пример с Холандия, където, за да бъде регистриран един търговски обект, се прави едномесечно проучване от различни служби и след това се внася доклад до кмета. В това проучване включително се проверявал и произходът на парите, с които ще се открие търговският обект. У нас властта си има оправдание. Подобни контролни функции били възложени на органи на централната власт като ХЕИ и ДВСК, които също издават разрешения. "Вижте колко проверки за шума е направило ХЕИ и колко са нарушителите. Няма такива", казва кметът на Мездра. От два месеца в неговата община режимът е уведомителен, а в общинския съвет вече е депозирана промяна на наредбата.

От целия този спор между местната и централната власт стават ясни две неща. Проблемът за тежката регулация е глобален, той е проблем на централната власт, която трябва да предложи цялостна стратегия за справянето с него. И всеки опит за локализирането му води до половинчато решение. Централната власт атакува тези, които администрират незаконни режими, но забравя онези, които администрират ненужен брой. Така обаче се измества фокусът от потенциалните гнезда на голямата корупция. Защото, ако за един режим в общината се взимат някакви суми под масата за по-бързото му уреждане, сумите скачат в пъти, когато става въпрос за лицензионни и разрешителни режими на централно ниво.

Това, че общините ще спрат да събират по 20-30 лв. за откриване на търговски обект, несъмнено ще зарадва бизнеса. Но съвсем не означава, че корупцията в България ще намалее значително.

И второ - половинчатото решение на един проблем води след себе си нови проблеми.



В Пловдив например, вместо да отменят, гласуват нови режими



Там общинският съвет въвежда разрешителен режим за ромските сватби с ясното съзнание, че това не е предвидено в нито един закон и в този смисъл режимът е нелегитимен. Целият местен елит заедно с общинарите обаче е наясно, че на този етап това е единственото решение на проблема с шума от тридневните пиршества в ромските квартали. Дори административният съд да отмени този режим, общината ще бъде принудена да търси други решения, защото проблемът остава.

Това, с което точно в този момент правителството може да направи добро впечатление, е едно рязко намаление на административните тежести за бизнеса с повече от 25%.

В контекста на финансовата криза това изглежда разумно, защото отливът на инвеститори вече трябва да ограничава с всички възможни средства. Тъкмо кризата ще принуди държавите, правителствата и местните власти да станат по-изобретателни в създаването на атрактивна за бизнеса среда. Тя включва както данъчни облекчения, данъчни ваканции, по-ниски такси, така и активизиране на рекламата и промоция на добрите практики. В този смисъл общините би трябвало сами да стигнат до извода кои режими им пречат, а не централната власт да ги натиска за отмяната им. Икономисти вече разкритикуваха през седмицата правителството, че излишно се прави на частен инвеститор, който ще строи бизнес парковете, вместо да се заеме с това, което му е работа като облекчаване на регулаторните и лицензионните режими.

У нас обаче по традиция всичко е наопаки. Всеки прави това, което не му е работа. Общините също няма да започнат бързо да подобряват бизнес средата. Финансовата криза извади пред тях други, по-остри проблеми, свързани с оцеляването. В тази тежка ситуация вместо като партньор правителството отново се изживява като началник на общините. Станишев напоследък изпусна няколко ключови реплики. На опозицията каза "циркаджии", а кметовете нарече "балкански политици", защото не били благодарни за грижите на властта. Раздвоението е очевидно. Властта на централно ниво си мисли, че е по-различна, по-компетентна и по-европейска от тази на местно.

Бюджетите за следващата година се превръщат в нестабилна величина за общини, които формират голяма част от приходите си от продажба на общинско имущество. И делът на очертаващия се недостиг е толкова голям, че никакви административни облекчения не биха могли да го компенсират. Държавата обаче пази царствено мълчание пред общините как точно ще ги подпомогне с бюджет 2009 г. От бюджетния излишък не им даде нищо.

Липсата на принципна позиция и цялостна политика може да се обясни със задаващите се избори догодина, когато част от агитацията сигурно ще мине и през финансирането на общините.

Най-добрата агитация за избори обаче е лансирането на една успешно изпълнена управленска програма. А не програма за властване. Не може с лявата ръка да бориш нещо, от което дясната се храни. И това да наричаш борба с корупцията.