България била на последно място в ЕС по догонване на Съединените щати. Това голямо откритие дължим на Световния икономически форум, който в годишния си доклад обяви на 27 октомври, че държавата ни се справя най-зле със стратегията на Евросъюза да стане до 2010 г. най-конкурентоспособна икономика в света. За подобна констатация не е нужно да се пише доклад, освен ако не трябва да се усвоят някакви пари.

По-интересно е, че Съединените щати водят хорото по догонване на България в условия на криза. Всичко, което се случва там, сме го гледали у нас през последните 20 години и можем да им кажем



какво ги чака



Най-напред бе ипотечната криза. Тяхното е нищо в сравнение с онова, което преживяха близо 150 000 българи, дали при социализма авансово парите си на държавата да им строи жилища. Американците охкат как да се избавят от последиците на ипотечната криза, която повлече цялата банкова система. Българите охкат как да си върнат поне част от парите, които държавата завлече, за да даде жилища на други лица, помазани от нея като правоимащи. Същите правоимащи придобиха по време на хиперинфлацията имотите си срещу суми колкото за едно мазе, а ограбените не могат да си купят вече и мазе с парите, които са дали навремето за апартаменти. Тези средства държавата обаче дори и не помисля да връща и дава пример как се постъпва с "лоши" кредити - не се плащат.

Принципът на



зануляване на дълговете



бе приложен нееднократно през годините на прехода, като държавата неизменно играеше ролята на арбитър за сметка на народа си. Така бяха заличени дълговете на кредитни милионери, на финансови и строителни пирамиди, а след това и на кухи банки, източени под кроткия поглед и с участието на властите. Изводът е, че когато избрани лица и кръгове се обогатяват чрез далавери, дълговете им се покриват най-ефикасно, когато държавата заставя цялото общество да ги плаща. Това е класическа схема на приватизация на печалбите и национализация на загубите, при която от едната страна на везната се слага капитализмът (индивидуалната печалба), а от другата страна - социализмът (колективната загуба).

След като кризата, която тръгна от САЩ през август 2007 г., стана световна няколко месеца по-късно, повсеместните държавни мерки за предотвратяване на краха наклониха везната към разпределяне на загубите сред колкото може повече хора. Най-напред президентът Джордж Буш прокара спасителен пакет от 700 млрд. долара, които много скоро станаха 850 млрд., защото Сенатът добави още 150 млрд. чрез данъчни облекчения. Европа не закъсня и хвърли 1500 млрд. евро публични средства за запушване на пробойните.

Френският президент Никола Саркози, който в момента дава пример като председател на ЕС, обяви държавна програма за спасяване на банките от 360 млрд. евро. Неговата неуспешна съперничка за висшия държавен пост Сеголен Роял, която се надява на 6 ноември да оглави Френската социалистическа партия на конгреса в Реймс, постави



възловия въпрос:



"Как се нарича влизането на държавата в капитала на една банка?" И отговори: "Частична национализация". Според нея не е редно "французите да дават пари на банките, които са виновни за кризата".

И българите знаят, че не е редно да им пребъркват джобовете при всеки провал на правителството да овладее алчността на мафията, но се свиват, защото няма мърдане. В такива моменти човек се чуди дали богатите прегръщат социализма, или бедните зорлем ги правят капиталисти, като им се зачисляват дългове от чужди далавери.

Всички плащат за ненаситността и грешките на малцина, които се въртят в управленските среди като крупни бизнесмени с политическо влияние или като корумпирани функционери. Българското правителство ни успокоява, че сме защитени от кризата. Как? Чрез бюджетния излишък. Ако е така, значи българите са започнали да плащат отпреди кризата и ще продължат. За 2009 г. проектобюджетът предвижда излишък от 3% върху брутния вътрешен продукт, или 2 млрд. лева. И тази година трябваше да е толкова, но се очертава да е над два пъти по-голям - поне 5 млрд. евро, от които ударното харчене вече започва. За българите няма цикличност на капиталистическата икономика както в нормалните държави. Те са подложени на перманентна антикризисна програма и са принудени да плащат от мизерните си доходи и за възхода, и за спада на икономиката.

Какво е това: социална неправда или социална солидарност в трудни времена? Това е



социална жертва,



за да се избегне по-голямо зло. Защото народът е научен, че винаги има и по-лошо и че цената се плаща от бедните, защото държавата никога не е тяхна. В случай на икономически хаос бедните могат да загубят всичко, докато на богатите остава поне толкова, колкото да не понижат стандарта си на личен живот. Няма разорен български банкер, който да живее в мизерия.

В Америка всички обвиняват "златните момчета" от Уолстрийт, че са били авантюристи и безотговорни чрез борсовите си игри. Ние също си имаме "златно момче", което си игра с външния дълг на държавата, като го превалутира от долари в евро точно преди доларът да започне да поевтинява. От това държавата загуби според неофициални оценки около 1 млрд. долара. Между печелившите бе катастрофиралата вече банка "Мерил Линч", която държеше част от българските брейди облигации и заедно с това се явяваше бивш работодател на нашето "златно момче". Навярно е било чисто съвпадение, но тя ни завлече парите, а момчето продължава да се изявява като експерт по макроикономика в условия на криза. То е щастливо, че България навлиза в световната криза с поизчистен външен дълг и с бюджетен излишък, като се възхищава от мъдрата фискална политика на правителството. В действителност възхита заслужава българският данъкоплатец за здравите си нерви вечно да плаща чужди сметки и все да се свива в ъгъла на най-зле платения европеец.

Ако американците не се усетят да потърсят сметка на онези, които забъркаха кашата, някой ден ще учат за "българската жертвоготовност" като най-ефикасен начин за излизане от всякакви кризи. Нека гледат нашия пример и да си правят изводи би ли им харесало да живеят по български, че да ни догонят.