Ген.- лейтенант о.р. Аню Ангелов е роден през 1942 г. в Хасково. Завършил е Висшето народно военно артилерийско училище в Шумен през 1966 г., профил ПВО. Започнал е офицерската си служба на зенитен полигон "Шабла". Достигнал е до командващ Сухопътни войски. Бил е зам.-началник на Генералния щаб и аташе по отбраната в Лондон. През 2002 г. е пенсиониран като началник на Военна академия "Г. С. Раковски".





- Г-н генерал, защо толкова се бърза с вкарването на новия проектозакон за отбраната и въоръжените сили в пленарна зала? Кое е толкова важното в него?

- За мен това е необяснимо. В програмата на НДСВ през 2001 г., когато влезе във властта, съществуваше интегрираният модел. Цели седем години обаче не им стигнаха. Сега го правят единствено заради своя имидж. Да се покаже, че нещо се прави от партията, която ръководи това министерство. Ако се вникне по-дълбоко в предложенията на проектозакона, ще се стигне до извода, че този интегриран модел е изкривен. Той не отговаря на общите характеристики на интегриран модел за управление на отбраната, който е възприет в повечето държави от НАТО. Широко афишираният социален пакет, който бил основна цел на новия закон, всъщност представлява социален пакет, който е в пъти по-слаб от този, който предлагаше закона, приет през 1995 г. Бележи отстъпление и от действащия закон. По думите на министъра това са основните неща. Него май не го касае президентската институция и всички разпоредби за Върховно главно командване. Още повече че с този закон се вменява на всичко, което носи пистолет - пожарна, гражданска защита, дори и съд и прокуратура - да влиза във Въоръжените сили.

Преминаването към интегриран модел определено е стъпка в правилната посока и би трябвало да се поощри.

Другото нещо, което мен ме смущава, е, че се бърза - с оглед на възможна променена конюнктура в рамките на следващото народно събрание и следващото правителство. Ако видим преходните и заключителни разпоредби на закона, ще видим, че всъщност, ако той бъде приет с дата 1 януари, то реално ще започне да действа от 1 юли 2009 г., когато ще бъде приет правилникът за неговото приложение. Това е вече в края на изборите. По този начин се поставят пред свършен факт политическите сили, които ще сформират следващото народно събрание.

- Военният министър на няколко пъти изтъкна, че проектът на този закон е бил подлаган на широко обсъждане. Вие имате ли информация къде са провеждани тези дискусии?

- Аз контактувам с много мой колеги, които са в момента на кадрова служба. Те не познават тези предложения за промени. На практика военнослужещите не са запознати, а именно тях ги касае този закон.

- Кои са най-конфликтните точки, които биха препятствали и приемането на закона?

- Някои от тях споменах. Основното е интегрираният модел. Това взаимно проникване трябва да стане на базата на една структура, която го позволява. Има два варианта за това. Или във всяка дирекция на МО да работят рамо до рамо военни и цивилни специалисти и експерти, както е във Великобритания, или отделни администрации да се ръководят от цивилни или военни експерти, а взаимното проникване да се осъществи, като тези двама ръководители носят споделена отговорност. Тук се увеличава значително ролята на началника на отбраната в неща, в които той досега не вземаше участие. Или вземаше участие като един клиент на МО. За да стане това обаче, трябва да има равнопоставен човек на ръководна длъжност. Тя не трябва да бъде политическа, трябва да е мандатна и да се назначава от народното събрание. Трябва да е цивилно лице, което да е висш държавен служител, който да е контрагент на началника на отбраната. Това трябва задължително да се направи, а не е направено. По всичко личи, че в момента зам.-министрите влияят всячески на специализираната администрация. Всичко преминава от директорите на дирекции през зам.-министрите до министъра. Те всъщност се явяват като един политически буфер. Вкарването на щаба на отбраната в Министерството на отбраната, естествено, ще доведе до директно влияние върху щаба на отбраната от страна на зам.-министрите. Това е недопустимо. Като цяло проектозаконът превръща военнослужещите в държавни служители.

Има слабости и по структурата на Министерството на отбраната. Изведнъж се появява Българската армия в структурата на МО. Структурата на субекта се вкарва в структурата на обекта. Според мен се прави опит политическите лица да влияят не само на щаба по отбраната, но и на Българската армия. Още повече се предлага министърът на отбраната да отменя заповеди на командирите и началниците. Това също е нонсенс. Дават право и на министъра на отбраната да повишава в звание през звание. Дори не е уточнено, че е през едно звание, а директно може да направи редника генерал. Министърът на отбраната като администратор се изключва от административен съдебен контрол с една проста редакция, в която се казва, че административните актове на министъра на МО, които касаят непосредствено отбраната, не подлежат на съдебно обжалване. Това означава, че резултати от конкурс, примерно за ново въоръжение, което също е административен акт, по законопроекта не могат да бъдат обжалвани. Слага се една банкетна форма на необжалваемост на административните актове. А конституцията изисква точно обратното. В закона да бъдат посочени изрично административните актове, които не подлежат на административно обжалване.

Още по-притеснително е, че се вкарват във Въоръжените сили във военно време всички звена - полиция, пожарна, гражданска защита, жандармерия, военна прокуратура и др. Никъде това нещо не се прави. Най-вече защото повечето от тези структури по време на война трябва да бъдат извън Въоръжените сили, тъй като според международното хуманитарно право те не са легитимен обект на нападение от страна на противника. От друга страна, всички тези служби бяха девоенизирани. Те нямат звания. Сега пак ли трябва да им ги връщаме? ДАНС пък според този проект се преподчинява на Върховното главно командване, което означава, че веднага се вади от ръцете на премиера и отива в ръцете на президента.

- Важно ли е да има Върховно главно командване?

- Тъй като неговата дейност е свързана само с военно време, досега никой не е обръщал внимание дали то ще може да се сработи и дали е ефективно. Именно това ВГК превръща държавата от парламентарна в президентска република по време на война. Това също е нонсенс, тъй като в конституцията не е залегнало, че по време на война стават тези промени.

Буквално са преписани положенията за резерва на Въоръжените сили. Отново службата в мобилизационния резерв се възлага като задължение на гражданите в мирно време. Пак ще се викат на преподготовка и на мобилизационни сборове. За голямо нещастие на авторите на проектозакона това също не може да остане така, тъй като също е противоконституционно. Чл. 59 ал. 2 беше изменена, че войнските задължения на гражданите се определят със закон. Именно на тази база беше отменена и наборната служба. Задължение за служба в каквато и форма може да възникне единствено във военна време. През останалото време гражданите могат да бъдат извиквани единствено на доброволен принцип. Просто се сключват договори с желаещите да попълват този резерв. Не е решен и проблемът с използването на имуществото на хората, както и как протичат процесите между работник и работодател по време на мобилизация. Не е ясно кой ще покрие щетите на работодателя, ако служителят отсъства 20 дни, тъй като е на мобилизационен сбор. Във всички западни държави при извикване на служителя на служба се възмездява работодателят. Както и собствениците на техника. Резерв би трябвало да имат и другите структури. МВР, ДАНС, Гражданска защита и всички други служби също трябва да имат своя резерв. Но не да влизат във Въоръжените сили. За да се освободи този резерв, той трябва да влезе в закон. Трябва да бъде създаден и регионален резерв, който да отговаря на така наречената гвардия. Става въпрос за регионален признак най-вече в застрашените райони - там, където най-често стават наводнения и натрупвания на сняг. Там трябва да има структура, близка до военната, която може да бъде управлявана и да бъде на подчинение на областните управители. Хората трябва да служат по договор в тези формирования, за да могат да получават и възнаграждения. Този закон обаче лежи в комисията по отбрана от 15 декември 2007 г., но не се придвижва, тъй като представителите на ДПС не са съгласни с него.