Не бях виждал такова нещо. Най-добрият приятел на десетгодишния ми син му се обади във вторник след президентските избори и двамата обсъдиха победата на Барак Обама. Повярвайте ми, изобщо не говоря за политика с малкия, защото го смятам за леко преждевременно (нищо, че от семейството ни само той може да се кандидатира за американски президент един ден). Детето си има доста други, по-парещи въпроси, на някои от които ми е трудно да отговарям.

Това се случва все пак в Америка, където въпреки мегашоуто на кампаниите политиката не е постоянна тема в съзнанието на хората, нито пък е нещо, което се обсъжда рутинно на чашка между приятели или се споменава изобщо във възпитана компания. Интересът на петокласниците към президентските избори може да ви се струва странична история, но за мен тя се превърна в част от показателния тренд, че този път нещо беше доста по-различно.

Докато пиша това, резултатите от вота се уточняват, но историческият характер на случилото се във вторник в САЩ не подлежи на съмнение. След най-дългата (22 месеца), най-скъпата (общо над 1 милиард долара) и, бих казал, най-добре организираната предизборна кампания за пръв път ще има чернокож президент, който при това



разби напълно опонента си



и взе най-голямото мнозинство за демократите от времето на Линдън Джонсън през 1964 г. Най-много избиратели в историята (137 милиона по предварителни данни) дадоха гласовете си, като, пропорционално погледнато, активността беше най-голяма от 1908 г. насам. Една политическа сила постигна незапомнен от десетилетия успех в изборите за Конгрес. Демократите затвърдиха предимството си в Камарата на представителите и вече доминират уверено и в Сената (въпреки че не успяха да стигнат заветните 60 места, за да станат де факто еднопартийни управници). И така нататък, чели сте и сте чули коментарите по въпроса, включително и тези, които ви обясняват как Барак Обама въплъщава американската мечта.

Едно мога да кажа за него - той бе кандидат, който се държа президентски през цялото време. Дори Рейгън, който е еталон в това отношение, не ме е впечатлявал толкова (макар че бях на 11 години, когато го избраха). В речта си във вторник Обама каза много правилни за момента неща и подчерта неколкократно, че ще бъде президент на всички в трудните времена, които предстоят. Не чак като Чърчил и неговото обещание за "кръв, усилия, сълзи и пот" в речта при назначаването му за премиер през май 1940 г., но пък и Америка не е изправена пред непосредствената заплаха от унищожение.

Дали блестящият оратор Обама ще се превърне наистина в добър президент, не можем да знаем отсега. Поправете ме, но не мисля, че някога човек с по-къса политическа биография е сядал зад бюрото в Овалния офис. Моето чувство като цяло е положително, може би защото ми харесва хладнокръвието на Обама, както и факта, че водеше кампанията си с твърда и уверена ръка, без да направи никакви важни грешки. Дано това е показателно и за качествата му на политически лидер и дано както говори за консенсус (повечето политици го правят автоматично), наистина вложи усилия да го постигне. Да не забравяме, че Джордж У. Буш беше съвсем различен като губернатор, след което се затвори в собствената си черупка, когато стана президент. Така че да стискаме палци, че красивата реторика ще се въплъти в умни и премерени действия, а няма да издъхне под тежестта на държавническото бреме и нуждите на политическата борба.

Ясно е вече и друго -



светът сега ще гледа на Америка по друг начин,



поне за известно време. Тази държава имаше нужда от радикална промяна във визията си и това се случи. Не обичам аналогиите с Джон Кенеди, защото по принцип никога не съм бил фен на клана Кенеди, но е напълно уместно да се търсят аналогии между драстичната промяна от ноември 1960 г. и сега. Само дето тогава Ричард Никсън загуби с някакви си 0.1% (и може би благодарение на изборните машинации в Чикаго). Сега няма спор за кого гласува Америка, както и че Маккейн бе далеч по-лицеприятен и достоен опонент в сравнение с вицето на Айзънхауър.

Стори ми се донякъде иронично, че тази незапомнено дълга и напрегната предизборна битка приключи сравнително рано във вторник вечерта. Медиите, които се опариха жестоко през 2000 г., бяха много предпазливи в прогнозите си и за разнообразие ни забавляваха с последните чудеса на компютърната визуализация. CNN удари всички в земята, като използва холографски образи на журналисти и техните събеседници, намиращи се на другия край на континента. Репортерката Джесика Йелин се превърна в принцеса Лея от "Междузвездни войни", получавайки честта да стане първият човек в историята на телевизията на живо, участвал като холограма в студиото (вижте сами тук http://www.mahalo.com/CNN_Hologram). Нищо чудно, че гледаемостта на изборните програми също надмина всички предишни рекорди.

Нещата, общо взето, се поизясниха, след като Маккейн загуби ключовия щат Охайо около 18.30 ч. по часовниците на Западния бряг (или 21.30 ч. за часовия пояс Ню Йорк-Флорида). Само 90 минути по-късно новинарските канали почти едновременно обявиха Обама за победител.



Макейн призна поражението си достойно



и с това показа класа. Бях обаче разочарован, когато чух неговите привърженици на митинга във Финикс, Аризона, да освиркват името на победителя (в Чикаго, където 120 хиляди души приветстваха Обама, такава неприятна реакция нямаше). Но ги разбирам. Все пак е по-добре да участваш в историческа победа, отколкото в историческа загуба.

Докато избирателите в САЩ се радваха или ядосваха, според предпочитанията си, далечни роднини на Обама в селцето Когело, Кения, припяваха "Отиваме в Белия дом, Белия дом". Президентът на Кения обяви четвъртък за национален празник. Пазарите в Азия, които отварят най-напред, подскочиха нагоре. В Берлин пък отвориха шампанското. В Детройт затвориха центъра на града заради бурната радост по улиците.

Колкото до сина ми, той изслуша с половин ухо речта на Обама в нощта на изборите и много завидя на двете му щерки, които от януари се местят в по-голяма къща и ще получат кутре като подарък от татко си.

Всеки си има своята американска мечта.



__________________________________________________

Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu