Изборът на Барак Обама е най-голямата новина за чернокожа Америка след края на робството. Сега чернокожите родители ще могат да кажат на децата си, че когато пораснат, могат да станат президенти, и няма да ги излъжат.

Досега това уникално американско чувство за безграничните възможности се изплъзваше на чернокожите американци. Те винаги са реагирали с насмешка на твърдението, че Америка е страната, в която всеки може да постигне всичко, страната, в която всички хора са равни. И защо не? Документът, който декларира, че всички хора са създадени равни, казва също, че ние сме 3\5 човеци - противоречие, което могат да проумеят само напредналите в умствената йога. Ние не сме усещали обещанието за равенство, свобода и справедливост за всички, то едва ли е било предвидено и за нас.

Разбира се, че можем да пеем и танцуваме, да рапираме, да тичаме и да вървим по свой път към богатство и слава, но винаги сме знаели, че едни мистериозни и всемогъщи Те никога



няма да позволят чернокож да се сдобие с цялата власт,



да олицетворява страната, да се настани в Белия дом. Голяма смешка бе дори само идеята Америка да има чернокож президент. Ричард Прайър и Дейв Шъпел изиграха ролите на чернокожи президенти в своите комедийни програми и изглеждаха смешно, защото гледката бе доста странна. Във версията на Прайър пресконференция на президента се свежда до бой, след като бял репортер пита дали майката на президента, която е камериерка, би почистила дома му. Дори и в собствената ни фантазия идеята за чернокож президент е толкова нелепа, че приемаме за нормално той да се хвърли в юмручна схватка с журналиста, обидил майка му, вместо да направи това, което трябва - да се обади на "Сикрет сървиз" или ЦРУ и журналистът да бъде дискредитиран и хвърлен в затвора.

Ние сме деца на по-слаб Бог, мечтаем до небесата, но никога отвъд тях. Знаем, че Те може да ни позволят да станем богати и известни като Опра или Тайгър, могъщи като съдията от Върховния съд Кларънс Томас или губернатора на Масачузетс Девал Патрик или Конди и Колин, но никога няма да ни пуснат да седнем на най-високия стол.

Сега вече знаем, че можем да спечелим и Белия дом. Вече знаем, че Те не могат да ни спрат да постигнем абсолютно цялата американска мечта. Вече знаем, че американците са готови да изберат един от нас да ръководи страната и да я представлява на световната сцена.

Победата на Барак е



показател за черната култура и нейните изразни средства



Америка винаги е била запленена от черната култура, но никога не сме предполагали, че тя е нещо, което бихте искали да внесете в заседателните зали, което би достигнало до властта. Тя бе за сцената, за екрана, за улицата. Но Барак бе тотално чернокож, със свитите си юмруци, с ритъма на речите си, с бавния, поетичен език на тялото си.

Винаги съм знаел, че все някога чернокож ще бъде избран за президент, но си мислех, че това ще е някой, когото чернокожите мразят, или пък той самият мрази чернокожите. Някой като Кларънс Томас, Конди Райс или Алън Кийз. Със сигурност нито един от тях не е подходящ за президент, но си мислех, че първият чернокож президент ще е като тях - ярка личност, която поне на пръв поглед отхвърля чернокожите, някой, за когото белите избиратели ще са сигурни, че няма да даде специални привилегии на чернокожите. Мислех също, че ако чернокож влезе в тих обществен договор с белите и ги убеди, че гласуват за президент, а не за чернокож президент, със сигурност ще бъде някой, когото чернокожите американци ще мразят. Но не стана така. Вместо това Барак успя да сключи този обществен договор,



без да напомня постоянно за всички оплаквания на чернокожите.



Макар че той е съвсем различен от братята, с които съм израснал - от Малкъл Х до Мохамед Али и Ричард Прайър, които вдъхновиха хип-хопа, карикатурите на тестостероновата хиперагресивна мъжественост и нагласата, че за победа се бие до кръв и се воюва с белите. Не мога да си представя какво ще е въздействието на примера на Барак върху поколението чернокожи момчета, които ще израстат, наблюдавайки един такъв чернокож - мъжествен, интелектуалец, скромен, дипломатичен, убедителен и безмилостно лукав, но винаги усмихнат.

Страната премина през решителен изпит: бихте ли гласували за отличен политик и първокласен ум, облечен в черна кожа? Да. Но расизмът все още не е минало. Победата на Барак не помага на чернокожата жена, чиято молба за работа е забутана някъде на някой рафт, или на семействата, които се опитват да изплуват от порочния кръг на бедността. През миналата година бе регистриран шокиращ ръст в броя на бесилките - от Луизиана до университета Колумбия, и белите групировки със сигурност ще намерят нов прилив на енергия с аргумента, че белите са загубили властта си. Но в сърцата на всички американци ще потрепне нещо, когато осъзнаем, че сме напреднали дотолкова, че искаме да ни води чернокож.

Президентството на Обама означава и много



други неща, голяма част от които нямат нищо общо с расата:



- Публичното финансиране на кампаниите умря. Барак спечели до голяма степен заради това, че отхвърли публичното финансиране и похарчи почти двойно повече от Маккейн. Методът на финансиране на Барак ще бъде изучаван и повтарян и макар да не може да бъде повторен. Нима друг политик ще се осмели да бъде унищожен в битката на парите така, както се случи с Маккейн? Не.

- Свърши се и със синьо-червената карта, с която бяхме свикнали години наред. Обама превърна червените щати в сини и макар че статуквото ще се възстанови, що за политик би си позволил да се състезава в 12-13 оспорвани щата, след като Барак показа, че с широката си стратегия може да победи не само като се бори за всеки глас, но и като притиска опонента си така, че да го принуди да се отбранява. Той демонстрира и силата на откритостта. Много избиратели в червените щати никога досега не бяха виждали на живо демократ, който да им идва на крака и да агитира за гласовете им. Барак стори това и промени вида на избирателната карта.

- Групата на противниците на войната в Ирак може да се почувства възмездена. Не можем да сме сигурни, че тази война ще свърши, но тя е една от основните причини за победата на Барак. Първото важно политическо решение, което направи Барак известен извън Илинойс, бе силното му и принципно несъгласие с войната в Ирак и то бе изразено в момент, когато по-голяма част от страната или подкрепяше войната, или се страхуваше да каже обратното. Несъгласието на Барак бе двигателят на възхода му в първичните избори сред демократите и даде алтернатива на избирателите, които не приемаха войната и/или не харесваха Хилари. Иракската война бе основна тема по време на първичните избори на демократите и насочи решението на избирателите: ако Барак беше подкрепил войната, Хилари щеше да бъде номинирана за президент. Ако Хилари бе против войната, тя щеше да получи номинацията.

- Вероятността за установяване на династия Клинтън е минало, както и шансовете на Хилари да пробие най-високия и стабилен стъклен покрив. Тя няма да може да се кандидатира отново до 2016 г., когато ще бъде на 69 г. - твърде възрастна, за да се състезава с новите звезди в Демократическата партия, които тепърва ще изгряват. Тя винаги ще бъде важна фигура сред демократите, ще си остане влиятелен сенатор, макар да е сравнително ниско в списъка на сенаторите по старшинство. Но няма да е изненада, ако се кандидатира за губернатор през 2010 г. (Тогава най-сетне ще имаме шанса да наблюдаваме двубоя Хилари срещу Руди Джулиани, който чакаме от години.)

- Свърши и виетнамската война в Америка. Маккейн превърна Виетнам в големия подтекст на кампанията си, но това не му помогна, защото мнозина от избирателите са прекалено млади, за да реагират интуитивно на Виетнам, а много други просто искат да се свърши с тази тема.

- Бъдещите кандидати за вицепрезидент ще бъдат гледани под лупа много по-внимателно. Правило номер 1 за кандидата е да не вреди. Маккейн можеше да спечели, но некомпетентността на Сара Пейлин го дръпна назад. Никой повече няма да си позволи да допусне подобна грешка. Бъдещето на жените политици не е накърнено - Пейлин внесе в кампанията пъстрота, на която никой мъж не би успял, така че и в бъдеще ще има жени, номинирани за вицепрезиденти.

- Бъдещите кандидати за президенти ще се появяват бързо и сигурно от всички кътчета на администрацията, независимо от това колко дълго са били на служба. Току-що станахме свидетели на това как един слабо известен на нацията човек дойде от политическия Сибир и успя да победи две от години запазени марки в политическия живот - Клинтън и Маккейн. Един политически Давид, надвиващ двама Голиати. Казват, че всеки сенатор във Вашингтон сега се поглежда в огледалото и вижда потенциален президент.