Функционери поне от три последни правителства в България имат причини да страдат, че в Белия дом настава обрат. Заедно с тях могат да се тревожат и приятелите им от несменяемата криминална върхушка, която поменува с добро двата републикански мандата на президента Джордж Буш.

Дойде време



да се постави неприятен въпрос:



Как се получи така, че колкото по-близък съюзник ставаше България на САЩ, толкова по-грозни очертания придобиваше нейният медиен образ в Америка? Защо колкото повече президентът Буш хвалеше премиера Сергей Станишев като чистник, наричайки го Мистър Клийн, толкова повече американският печат пригласяше на Европейската комисия в критиките срещу българското правителство, че бездейства срещу ширещата се организирана престъпност и корупцията по високите етажи на властта? Не че Буш и особено неговите посланици не са поставяли публично остри въпроси към България, но американският натиск бе на приливи и отливи в зависимост от текущите интереси.

За Белия дом по-важно бе дали България ще бъде верен съюзник на САЩ, а не дали ще бъде порядъчен съюзник. Тази "малка" разлика означаваше възможност за всяко българско правителство да си осигури спокойствие от Големия брат, като чинно му дава войници за една или друга авантюра. Буш бе обсебен от мисълта да се бори с тероризма навсякъде по света и нашите управници нямаха задръжки да му пригласят, щом не ги караше да се борят с бандитизма в собствената си страна. Това беше поносимият кръвен данък, с който откупуваха неговата снизходителност.

Нямаше нищо изненадващо, че когато ставаше дума



кой би бил по-добрият избор за България,



видни политици от почти всички партии залагаха повече на републиканеца Джон Маккейн. Той познавал по-добре България, помогнал ни много за членството в НАТО, бил предвидим и пр. Така е. Нашата политическа класа би била щастлива да я кара постарому и виждаше в Маккейн такъв шанс. Обещанието за промяна, което стана знаме на Обама, не я устройваше. Това бе от гледна точка на нейните приоритети. Но те се разминават с приоритетите на народа. До чии приоритети се доближаваха двамата съперници за Белия дом?

Най-прочутото изявление на Маккейн по адрес на нашата страна бе от 8 май 2003 г., в деня на ратификацията от американския Сенат на протокола за приемането й в НАТО. Тогава, изпълнен с възторг, той каза на бившия външен министър Соломон Паси, че България би представлявала идеално място за евентуални военни бази на САЩ в борбата срещу глобалния тероризъм. Като потомствен военен той ни пожелаваше с най-добри чувства да влезем в американската казарма, или по-точно - виждаше страната ни като прекрасна казарма. Пламенният атлантик Паси ронеше сълзи от умиление.

Барак Обама, който уж не познавал България толкова добре, бръкна направо в раната, като посъветва на 9 април 2008 г. новата американска посланичка у нас Нанси Макълдауни да ни помага "агресивно" в борбата с корупцията и организираната престъпност. В председателстваното от него изслушване в сенатската комисия по външна политика преди нейното назначаване той й даде следното наставление: "Госпожо Макълдауни, ще трябва да работите агресивно, за да гарантирате, че отстъплението от демокрацията, което се случи в някои други части на Източна Европа, няма да се повтори в България. Институциите и правосъдната система на страната ще се нуждаят от вашата подкрепа и помощ, за да запази България курса към пълна евроатлантическа интеграция".

Щом научи, че Обама е следващият й началник, г-жа Макълдауни потвърди, че е разбрала добре с каква заръка я е изпратил: "Това означава да се поставят престъпниците зад решетки, да се изкоренят корумпираните служители, да бъдат наказани за незаконните им действия. Ето това възнамерявам да правя, това стоеше зад въпроса, поставен ми от сенатор Обама".

Няма нищо чудно, че



българите масово симпатизират на новоизбрания президент



на САЩ. Те може и да не помнят изявленията на двамата претенденти, но искат промяна в България, която няма как да се случи без силен външен натиск. Членството в НАТО, от което обикновените хора са видели досега полза колкото от козел мляко, не допринесе с нищо за прочистването на държавата от мафиотските структури. Бартерната сделка "от нас войниците - от вас похвалите" служеше на статуквото и пречеше на държавата да се превърне в "нормална" по стандартите на модерните демокрации. Това беше причина за голямото разминаване в оценките, давани на България от Брюксел и Вашингтон. Докато за НАТО съюзническата солидарност се изчерпваше с послушно участие в общи военни мисии, за Европейския съюз тя се изразяваше в спазване на цяла система от правила, първото от които е върховенството на закона.

Отдръпването на Обама от авантюристичната стратегия на Буш и доближаването му до ценностите, защитавани в Европа, дава надежда и за съгласуван натиск на ЕС и САЩ върху България за нейната нормализация. Приятел в нужда се познава и би било добре, ако следващият стопанин на Белия дом започне да изразява приятелството си към България не само като добри чувства към управляващите. Народът също очаква приятелски жест.