|
Понякога обаче, подобно рибари, мятащи въдица в бързата река на времето, успяваме да уловим по някой отговор и той ни осигурява храна за дълго време.
Тези дни аз разбрах какви качества са необходими за един министър. Според депутата Козовски той задължително трябва да е навършил 45 години. На тази възраст явно количествените натрупвания преминават освен в хемороиди и в подходящи качествени изменения. Това ми хареса, може би защото аз ги навърших. Сега мога да обясня на жена си, че всичко у мен, което тя нелепо нарича начало на критическата, е само признак на зрялост и готовност за по-големи отговорности от тази да изхвърлям боклука.
Запален от перспективата, цял месец четох, гледах и слушах сегашни, бивши и още по-бивши български министри. Исках да знам - какво не ми достига?
От шоуто на Евгений Бакърджиев разбрах, че българският министър трябва да е скромен,
но и да внушава респект: "В преговорите с "Газпром" аз елиминирах посредника и намалих цената на газа". Малко думи, много спомени. Спомени как министър Бакърджиев пое проблема при цена на газа 96 долара и така респектира руснаците, че месец преди дори да започнат преговори, те я смъкнаха до 76 долара. И в притеснението си, покрай България, я свалиха и за останалата Европа. В средата на 1999-а, когато Валякът ги доведе до там, че ни продаваха на 66 долара и ни благодаряха, завиждащият му Костов не издържа и го изгони. С което предреши и собствената си участ. Почувствал се без контрол, газът започна неудържимо да поскъпва и през 2001-а достигна до 123 долара. Тогава народът изгони Костов, но късно - духът беше изпуснат.
Българският министър трябва да е по армейски лаконичен. Като министър Свинаров.
На 21 юни той каза на старозагорските общинари: "Нямаме оперативни данни за вредни последици и щети в другите страни, които са унищожили ракетите си от същия вид". Някой адвокат на негово място, спазващ "истината, само истината и цялата истина", щеше да започне със "За последните 10 дни..."
Защото на 11 юни NTV.RU пусна: "В събота вечер в Павлоградския механичен завод (Днепропетровска област, Украйна) се е взривило твърдо ракетно гориво. Повече подробности за инцидента са станали известни едва във вторник, тъй като ръководството на завода и местните власти са се опитали да го прикрият. В предприятието по държавна програма се унищожават ракетите СС-24 с финансиране на САЩ. Както съобщава ИТАР-ТАСС, разминало се е без жертви, макар взривът да е счупил стъклата на къщите в радиус от 5 км. Четирима работници са били ранени от летящи парчета стъкло. Според официалната версия на ръководството на завода "получил се е обемен взрив в процеса на изгаряне на пиротехническите изделия и сегментите от твърдото гориво на ракетата". Трябва да се отбележи, че това не е първият инцидент, свързан с опитите за унищожаване на ракетите СС-24 в Павлоград..."
Българският министър трябва да е приказлив. Като Николай Василев.
Как бихте постъпили, ако искахте да спечелите избори, а ръстът на БВП, постигнат от предишното правителство година преди изборите, е бил 5.4%? Разбира се, казвате, че това е малко и обещавате ръст между 5 и 10% за всяка от следващите 4 години. В резултат печелите и като начало, а и за да не плашите излишно БВП, планирате за 2001 г. ръст между 4.8 и 5.5%. Колкото за загрявка. На края на 2001-а обаче, той се оказва 4%. Четири - четири, кой ти ги дава. Казваш всичко, което се полага в такива случаи за тероризма и международното положение и залагаш тази скромна, но постижима цифра в бюджета на следващата 2002 г. Обаче след първите 3 месеца на 2002-а ръстът вече е паднал на 3.2%. На повечето небългарски икономически министри нервите стигат дотук и с думите "К'ва я мислех, к'ва стана" си отиват: в къщи - ако са европейци, в 2 директорски борда - ако са американци, или си правят сепуку - ако са японци. Но не и българският министър. Той прави немипуку и казва сакралното "Растежът е по-нисък от планирания, но по-висок от очаквания". С което, вместо да превръща мечтите в действителност, превръща действителността в мечта. За което не се искат показатели, а сладкодумна уста.
Българският министър трябва да е мълчалив. Като Милен Велчев,
който седеше до ресорния си вицепремиер, слушаше изказването му и не промълви ни дума. И единствено във ваклите му очи се четеше, че неговите лични очаквания, обявени на 15 септември 2001-а пред Министерския съвет, бяха за ръст от 4.5% през 2002-а. И осъзнаването, че след като нещо се заложи в бюджета, то губи характер на очакване и се превръща в закон.
Българският министър трябва да има чувство за историцизъм и приоритети. Да пресява главното от второстепенното. Както например през далечната 1940-а, когато тогавашният правосъден министър Васил Митаков отбелязва 1 година от свойто министерстване. Как мислите, какво е написал като анализ на годишнината си? Гордост от Крайовския договор и присъединяването на Южна Добруджа? Тревоги за световната война и водените тайни преговори за присъединяване на България към Пакта? Отчет на изготвените от него закони? Ако сте забравили, че става дума за български министър, нека отворим публикувания му наскоро дневник и да прочетем:
"На 23-и навърших точно 1 година като министър. Как бързо мина, а колко впечатления съм натрупал, колко събития, преживявания, душевни вълнения; колко молби, посещения и ходатайства; колко назначения, приеми, вечери, екскурзии, разходки.
От всичко най-добър спомен ми е останал и ще ми остане от разходките и екскурзиите.
Посетих много хубави места, почти всички курорти, по-големите манастири, някои градове...
Колко работи видях и с колко нови хора се запознах. Големи общественици, бивши и настоящи държавници, вестникари, писатели, учени. Няколко пъти се срещах и говорих и с царя.
Бог благослови така да бъде. Аз те моля, о Господи, да продължава тоя сън още много, много. Искам да се събудя по-късно. Татко мой, ще ме послушаш ли? Знам, че ти ще го направиш и ти благодаря.
През тази година от разликата в заплатата ние можахме много неща да си набавим и да се поизкърпим. Облякохме се, постлахме си креватите, поправихме някои неща в къщи, които от построяването им още така стояха и нямаше никакъв изглед да се направят.
На тоя ден случайно бяха в къщи на обяд Царвулкови и отец Василий."
Само след 4 и половина години авторът на горните редове е разстрелян. Което ме отрезви и ме накара да си припомня съдбата и на други бивши министри от последните 120 години. Не се сетих за щастлив такъв.
И се успокоих, защото осъзнах, че в България още дълго време ще е по-добре да си случайно попаднал на обяд Царвулков, отколкото министър.