|
и почтен към чуждото слово.
Емил Стоянов
----визитка---
Емил Стоянов е роден през 1959 г. в Пловдив. Завършил е българска филология в Пловдивския университет, специализирал е съвременна немска литература в Лайпциг. Основател и първи директор на университетското издателство в Пловдив, създател и собственик на издателска къща "Пигмалион", шеф на телевизия "Европа". Има и преводаческа дейност зад гърба си - превел е шест книги. Автор е на две стихосбирки, оценени добре от критиката.
В България все пак го знаят най-вече като "брата на президента".
------
- Намирам те в добро настроение. Има ли повод?
- Имам радост: звънна вчера австрийският посланик - г-н Георг Потика, и ми каза, че австрийското правителство е взело решение да ме награди с почетен кръст на Австрия за заслуги към австрийската култура.
- Честито. Във връзка ли е това с твоята дейност като издател?
- Да. То е основно за издателската ми дейност като собственик на "Пигмалион". Ние сме издали много австрийски заглавия. Издателството върви добре.
- А телевизия "Европа"?
- Телевизия "Европа" още по проект е като "Пигмалион". Абсолютно съзнателно направихме телевизия за по-образованите, за по-добре печелещите хора, за по-добре реализираните. Давам си ясна сметка, че аудиторията на телевизията не може да надхвърли 7-8% - по разбираеми причини. Ние се борим за 3-4% пазарен дял. И сега - една година след започването, сме доста близо до тези параметри. Това ни показват и изследванията на "BBSS-Галъп-инернешънъл" и на "Алфа-рисърч".
- Спомням си, че когато отиде в БНТ по покана на Иван Попйорданов, започнаха да те атакуват - като брат на президента. Какви бяха негативите и позитивите от това, че си брат? Обиден ли беше?
- Не се чувствам обиден, защото брат ми беше един влиятелен президент - и вътре, и извън страната. И който и да беше на мое място, нямаше да може да излезе от неговата сянка. Това - да бъдеш брат на влиятелен президент, е и хубаво, и лошо. Хубавото е, че ми даде много допълнителна информация, и връзки, и познанства. Но то не бяха бизнес-контакти, защото у нас президентът не играе роля в стопанския живот на страната.
Имаше и негативи. Аз се махнах от Пловдив, защото всяка сутрин пред дома си виждах опашка от хора. Идва плачеща женица от Ивайловград примерно, и казва: "Мъжът ми умира, имам нужда от болница. Само вие можете да ми помогнете." Е, как аз да й помогна? Около шест месеца издържах и си купих жилище в София, в зона "Б-5", и се скрих на един десети етаж.
----------------
Всички мои успехи се приписваха автоматически на брат ми. Издам например хубава книга, те викат: "Е, лесна е неговата - брат му президент, как да не издаде..." У нас така се мисли. Реализирам проект за телевизия, което е сложна и мъчителна работа, те пак викат: "Еее, знаем я ний как става таз работа - брат му нали президент, как няма да направи телевизия."
---------------
- По едно време ти бая се беше поразсърдил - на Слави, на медиите... Политиката те беше засмукала здраво.
- Никога не съм се занимавал с политика. Нямам и намерение, не ми е интересно. Винаги съм се занимавал със словото, с медиите, с вестници, с бизнес около тези неща. Досадното за мен беше, че непрекъснато всяко мое действие се тълкуваше като рефлекс от дейността на брат ми. Примерно, можех абсолютно нищо да не правя, да легна и да лежа вкъщи. Тогава всички медии щяха да кажат: Ето, братът на президента е лентяй и негодник. Тоест, нямах верен ход.
- Сега чувстваш ли промяна в отношението към тебе? Вече едва ли те преследват с молби, но сигурно и вратите по-трудно се отварят насреща?
-------------
- Абе ще ти кажа. Много е интересна работата. Изведнъж хората станаха много по-любезни с мене. Все едно падна някаква страхотна бариера. Много е интересно това. Мислил съм си много пъти за него. Хора по-далечни, държали се по-дистанцирано с мен, сега изведнъж се показват с изключително добро и приятелско чувство. Непрекъснато получавам покани - включително от висши лидери на БСП...
----------------
- Вие сте близо тука, комшии сте... (Адресът на телевизия "Европа" е на ул. "Позитано", бел.а.)
- Да, така е. От НДСВ, откъде ли не. Хора, които по-рано са смятали за неприлично натегачество да общуват с брата на президента, сега отново почват да ме възприемат като Емил Стоянов. И работата става по-човешка и по-нормална. Отпадна и онази страхотна отговорност, Бойко - да не се случи някаква простотия около мене. Понеже аз непрекъснато съм внимавал за тази работа. Щото всичко пада на брат ми. Много е мъчително. Той си знаеше, че хората очакват от него да бъде светец. Това му е ролята. За това са го избрали. Да, ама мен никой не ме е избирал. Аз не искам да бъда светец. Обаче, понеже ми е брат и го обичам, не мога да му погодя такъв калташки номер. Хората не са и длъжни да играят ролите на своите роднини. Ако някой е избрал да бъде началник, от какъв зор брат му да се съобразява с тази работа? Ние сме си отделни хора!
- Ама са вързани нещата.
- Но мен никой не ме е избирал за нищо. Не се возя на кола от НСО, не вземам заплата от държавата, не нося никаква отговорност. Що искат от мен същото като от него тогава?
- Имаш ли сега повече време да се виждаш с брат си?
- Брат ми, не знам знаеш ли това, е изключително занимателен и остроумен събеседник. И винаги сме си общували прекрасно. С изключение на тия пет години, в които практически не можехме да се виждаме. Не че не можеше, ама се виждахме два пъти седмично, за 15 минути примерно. По тоя начин не можеш да общуваш с някой човек - осакатена работа. И едва сега почнахме отново да сядаме, да си говорим - като в онези свободни и нормални дни. За мен дойде едно голямо освобождение. За него - не знам, разбира се.
- Ходиш ли в Пловдив или се пософиянчи окончателно?
- Ааа, не. В сряда всички в телевизията са изключително спокойни, защото знаят, че в във вторник надвечер аз вече не издържам и заминавам за Пловдив. А там бандата се събира и... Сериозен приятелски кръг - да пийнем, да побърборим...
- Кои това?
- Младен Влашки, Сашо Секулов, ти ги знаеш... И най-приказните моабети са в Пловдив.
- И умни, и не толкова умни хора станат-седнат и характеризират българина. Някои митове се създават, други се клатят - например този за страшното българско гостоприемство. Ти обичаш да поразсъждаваш на тази тема...
- И за страшното българско трудолюбие също рухна митът.
- Като работодател на много хора, на какво смяташ се дължи това рухване?
- Значи, според мене имаме следната драма: Ние сме между Изтока и Запада. И една част от българското общество е склонна да възприема ценностите на Запада, а друга - на Изтока. И двата свята си имат добри и лоши страни. Но затова според мен се люшкаме непрекъснато. Или казваме, че сме страхотно работливи и страхотно умни. Например: след евреите сме най-умните! Или обратното - ние сме най-загубените, и от нас нищо не става. А и двете неща не са верни.
-----------
Ние сме един нормален балкански народ. Точно като нас са и гърците, и румънците, и сърбите, никаква разлика. Ние точно поради тези характеристики никога няма да станем богати и проспериращи като западните демокрации. Ама ние никога не сме и били богати като тях. Няма никога да станем и бедни - като в Иран например. Имаме една благоприятна природна среда, един грамотен народ, който се оправя във всяко положение. Собствеността е разковничето на въпроса. Когато собствеността е общонародна, от нея никой не се интересува, и всеки гледа да открадне каквото може. Но когато имаш частна собственост, хората лека-полека развиват рефлексите, отговарящи на частната собственост. Мисля, че това ще донесе и прогреса, и стабилитета на страната.
----------------
- Как би охарактеризирал управлението на НДСВ?
- Ами аз лично смятам, че в тази една година нищо не се случи. Правителството на СДС извърши една революционна промяна. То смени собствеността. Или по-голямата й част. Сега се дебатира дали е било по справедлив начин. Най-вероятно не е било. Като при всяка революция. Но се случи. Очаквах тези нови момчета да продължат същото нещо. Но те не го направиха и аз не разбирам защо. Те имат властта, доверието на обществото, но не го правят. А има обществен консенсус, че това трябва да продължи.
- Е, нали продават БТК, Булгартабак...
- Хубаво, ама не става. Нека ги продадат! Но сделките не стават. Чакаме. Аз съм убеден, че всичко трябва да е частно. Държавата да се занимава с образованието, с армията и полицията. Да не се занимава с бизнес, понеже, ако тя се занимава с бизнес, нейните представители само крадат. Тя трябва само да си събира данъците и да ги разпределя за болни, слаби и деца. И реда да поддържа.
- Ама чиновниците така ще изгубят голяма част от властта си, къде им е сметката?
- Точно така! Държавата се съпротивлява неистово против това нещо, понеже няма да има ресурс за влияние и за крадене. И точно това се случва за тази една година. Ще ми се да се работи още по въпроса "данъци", по въпроса "сигурност на чуждите инвеститори". Започне ли да се говори в една държава за разваляне на сделки, няма кой да дойде повече. Всеки си вика: тия са пълни серсеми, аз няма да си дам парите там, ай сиктир! Продал си примерно 2000 предприятия, те са заработили криво-ляво. Заговориш ли обаче да разваляне на сделки, първата работа на собствениците им е да ги източат, и да се чупят на Запад. Имало съмнения, че сделката не била напълно коректна. Ами всеки махленски доносник може да напише, че сделката не била коректна. Това най-малкото не се говори. Ако има сериозни съмнения, да вземат следствието и прокуратурата да си свършат работата, ама без изобщо да се говори. И като има доказателства, да го осъдят.
- Ами мерси, нямам други въпроси.
- А, нямаш. Питай де!
- Какво да те питам?
- Защо брат ми загуби изборите.
- Ти знаеш ли?
- Имам версия по въпроса.
- И аз имам.
- Кажи я.
- Кажи твоята, после аз моята.
- Според мен той загуби, защото беше силен президент и вътре, и вън от страната. А никоя от партиите няма интерес от силен президент. Те имат интерес от слаб президент. И затова никой не го подкрепи истински - подкрепиха го вяло и лицемерно. Кажи ти сега!
- Моята версия е свързана с това, което ти каза одеве - че в страната има 7-8% заможни и образовани хора. Процентът на нямащите и недоволните е прекалено висок. И този процент ще компрометира и опровергава всяка власт, дори успешната. Как "успешна" власт, след като "аз" съм неуспешен, нямам работа или едва свързвам двата края?
- Да, има го и това...