|
В интерес на истината в текста на внесената от депутата от БСП Любен Корнезов поправка в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) понятието приватизация не съществува. Измененията са доста невинни на пръв поглед. Корнезов предлага в чл. 27, ал. 1 на ГПК след думата "закон" да се добавят думите "или в защита на на държавен интерес". От тези прости думи обаче следват доста сериозни неща. Защото с поправката фактически се предлага прокуратурата не само да може да участва във всяко гражданско дело, но и сама да започва такова, когато прецени, че е необходимо да бъде защитен държавен интерес. Естествено веднага плъзна подозрението, че целта на тази поправка е свързана с възможността да се атакуват вече сключени приватизационни сделки. Още повече, че прокуратурата и защитниците на идеята дори не направиха опит да опровергаят съмнението. Затова и логично срещу промяната настръхнаха едновременно икономисти, депутати, чужди инвеститори.
Ответната реакция на прокуратурата също не закъсня - глас срещу поправката надигат тези, които се страхуват, че техните доказателства няма да издържат в съда.
На пръв поглед
поправката "Корнезов" изглежда ясна и логична
Какво лошо има в това прокуратурата да може да участва или да иска образуването на гражданско дело, когато се налага да се защити държавен интерес? Какво му е страшното на това прокуратурата да иска развалянето на дадена приватизационна сделка, след като все пак последната дума ще има съдът? Пък и нали в конституцията е записано, че прокуратурата "предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове" и че "в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела".
Другите - чисто популистки аргументи, също тежат - че през последните години значително обществено имущество премина в частна собственост, а приватизацията бе съпроводена с груби и многобройни нарушения на закона, че се извърши безогледно разграбване на държавното и общинското имущество и т.н. Но всичко това е само на първо четене. Истината е, че има и солидни аргументи против разширяването на правомощията на прокуратурата. Тук можем да припомним думите на самия главен прокурор Никола Филчев, казани през септември 2001 г.: "Развалянето на приватизационни сделки няма да бъде положително за българската икономика, защото това ще доведе до опустошаване на съответното предприятие. Тези въпроси са много деликатни и трябва да се подхожда внимателно".
Аргументите, че така могат да бъдат стопирани или осуетени чужди инвестиции, че е възможно с темповете в сегашната съдебна система една сделка да "виси" с години, да бъдат изгонени евентуални големи компании, ако знаят, че всеки момент могат да бъдат атакувани в съда, също не са за пренебрегване.
Именно оттук започват
въпросителните около предложението
да се даде право на прокуратурата да иска развалянето на приватизационни сделки по гражданско-съдебен път. Защото по Закона за Върховния административен съд тя участва във всички дела, по които се атакуват заповедите на органите за приватизация, с които се продава едно или друго предприятие. Вярно е, че по тези производства се проверява само дали процедурата по приватизационната сделка е законосъобразна. Или казано иначе прокуратурата не може да атакува дадена сделка по целесъобразност. Но нали нейната функция е да следи именно за законосъобразността? Друг е въпросът в колко от случаите нейните становища са били подкрепени от съответните съдебни състави.
Има обаче още нещо. Прокуратурата има изключителното правомощие да образува наказателни производства, когато установи нарушения в приватизацията. Това е нейната същинска роля. Няма никакъв проблем, след като е установила, че приватизацията е "бандитска", че са извършени големи престъпления, че предприятия са отишли в разбойници, тя да образува наказателни дела срещу хората, които са извършили съответните закононарушения, и бързо да ги предаде на съда. Текстове в Наказателния кодекс колкото искаш - престъпления по служба, безстопанственост, измама, документни престъпления и др. Дори през 1993 г. бе записан специален текст, с който се предвидиха по-тежки санкции срещу хора, извършили престъпления по служба, когато те са свързани с приватизацията, продажбата, даването под наем или аренда. Нещо повече. Прокуратурата може да иска още в хода на разследването да бъде отстранен един или друг шеф на фирма, да му бъде забранено да пътува, да му бъде наложен запор на имуществото и т. н. Тя може да
търси наказателна отговорност от всеки участник в приватизиращ орган
- както продавач, така и длъжностно лице, натоварено със следприватизационния контрол.
Затова е непонятно силното желание на прокуратурата да се сдобие със старото си правомощие, вместо да си изпълнява задълженията, предвидени по закон.
Истина е, че през последните няколко години много правомощия на прокуратурата бяха орязани. Тя бе лишена от правото да задържа, да разрешава използването на специални разузнавателни средства, да позволява извършването на определени следствени действия. В същото време обаче тя продължава да е едно от най-силните звена в цялата държавна машина. Защото освен господар на досъдебното наказателно производство, прокуратурата има правомощия да участва и в не малко фактически граждански спорове и дела. Тя може да иска от съда да бъде разкрита данъчна, застрахователна или банкова тайна, да иска заличаване от имотния регистър, да настоява за принудителното настаняван на психично болен в лечебно заведение, дори да участва в процедурата по регистрацията на политическа партия. Прокуратурата може да иска прекратяване на осиновяване, унищожаване на брак при наличието на друг брак или ако някой от съпрузите страда от болест, опасна за семейството или за поколението. Тя може да иска ограничаване и дори лишаване от родителски права, да атакува учредено настойничество и попечителство, както и да участва в производства срещу законността на стачка и т. н.
Главният прокурор пък може да сезира Конституционния съд - право, което имат още само върховните съдилища, президентът, правителството и най-малко 48 депутати. Само главният прокурор може да иска имунитета на депутат или на магистрат. Т.е. и в момента прокуратурата разполага с огромни правомощия.
Битката "за" и "против" промяната в ГПК тепърва предстои. Отговорни фактори от НДСВ и от СДС обявиха, че няма да я подкрепят. Всеки със свои аргументи и задни мисли.
Друг е въпросът, че наистина трябва да се помисли за възможност да бъдат разваляни сделки. Например ако с влязла в сила присъда е установено престъпление и то е оказало съществено влияние върху приватизационната процедура. Или пък, когато е установено, че закупилият дадена фирма не изпълнява задълженията си по договора. Но това е съвсем различна логика.
КАРЕ
Началото
"Със заповед от 3 септември 2001 г. главният прокурор е
наредил да се провери законността на приватизацията на всички по-големи обекти в страната във взаимодействие с компетентните органи на изпълнителната власт. За извършените престъпления от виновните ще се търси наказателна отговорност. Прокуратурата обаче не може да иска от съда развалянето на незаконните приватизационни сделки, защото през 1997 г. това право й бе отнето. Сега прокуратурата не може да защитава държавния интерес в тази област. Поради това, когато бъде установено, че дадена приватизационна сделка е сключена в нарушение на закона, прокуратурата ще предлага на съответните органи на изпълнителната власт да искат разваляне на сделката по съдебен ред. Съдебна деприватизация - това е цивилизованият начин за възстановяване на справедливостта и законността в тази област. Освен това следва да се прецени необходимо ли е да се приватизират държавни обекти и дейности, които имат съществено значение за националната сигурност и суверенитета на България, както и за живота на българите."
Из официалното съобщение на пресцентъра на прокуратурата от 11 септември 2001 г.
|