|
Това разпореждане върви заедно със заповедта, подписана от вътрешния министър Георги Петканов, с която се въвежда използваната за първи път у нас декларация за спазване правата на задържания. Това е специална бланка, която полицаите са задължени да дават заедно със заповедта за задържане. В нея арестуваният декларира дали желае да се ползва с няколко основни човешки права - достъп до адвокат, медицинска помощ от лекар, да бъде информиран член на семейството или близък. В документа се заявява воля за още няколко неща - какво е здравословното му състояние, има ли оплаквания, поради които иска медицински преглед, желае ли да се свърже с консулските власти, в случай, че не е българин. Още преди половин година до районните са разпратени бланки на няколко езика, които да се прилагат към заповедта за задържане на чужденци. Освен английски, немски и френски и други силно говорими езици, е направен такъв
документ на турски и дори на китайски.
Един от екземплярите на бланката остава у арестанта като доказателство как са се отнасяли с него в полицията, другият - в съответното РПУ.
Задържаният слага подписа си срещу всеки текст за всяко конкретно свое право. Декларацията трябва да е подписана и от свидетел. Ако няма друг наоколо, това може да е и служебно лице.
Полицаи вече се оплакват, че има определена категория хора, които отказват да подписват каквото и да било при задържането си. В такива случаи униформените трябва да намерят две поемни лица, които да се подпишат, че въпросният човек отказва да сложи параф върху декларацията. Обикновено това са случайни свидетели. Когато задържането се случва през нощта обаче, когато няма хора, поемно лице може да е и полицейски служител. Подписването става непосредствено след отвеждането на арестанта в РПУ-то.
Декларацията е нещо като четенето на правата на задържания в САЩ. Основната цел при попълването на декларацията непосредствено след задържането е да направи прозрачни и доказуеми полицейските действия спрямо задържания. Така биха отпаднали съмненията към тях, че не са предоставили възможност на арестантите да използват правата си.
"Така полицаят се съобразява на сто процента, няма шанс да не заяви на задържания какви са правата му. Дори някой да се опита да спекулира, когато се върне в районното, е длъжен да напише докладна записка кога е задържан съответният човек, при какви обстоятелства и това се прикрепя към преписката по случая. По моя информация засега навсякъде служителите спазват заповедта, нямаме сигнали или оплаквания от граждани, че не са им били предоставени декларации", заяви пред "Сега" зам.-шефът на ДНСП полк. Павлин Димитров. Той увери, че се контролират дежурните части в районните, както и оперативните работници и униформените полицаи. Ако при проверка се констатира, че при задържане на дадено лице не е попълнена такава декларация,
униформените ще бъдат наказвани дисциплинарно,
уверяват от полицията.
Преди години имаше инструкция, според която можеше в полицията да бъдат довеждани хора без това да се "таксува" като задържане. Сега това не е практика, води се регистър на задържаните лица. Дори тези, които само са прибрани в районното за дребно провинение и ги освобождават след 2-3 часа с предупредителен протокол, също трябва да получават заповед за задържане и да попълнят декларация за правата си. Води се и още един регистър - за официално призовани и за граждани, които сами са отишли в съответното РПУ.
Идеята за създаването на такава декларация е на Центъра за подпомагане на хора, преживели изтезание - АСЕТ. Това е неправителствената организация за помощ на хора, върху които е било упражнено насилие от полицаи и военни. На жертвите се осигурява медицинска рехабилитация, консултация и прегледи. До този момент през центъра са минали над 300 души, повечето бежанци и жертви на режима преди 1989 г.
От 1998 г. АСЕТ организира семинари по правата на човека за полицията, където психолози обучават служители на МВР.
"Чрез тази декларация полицията ще е по-перфектна, така се създава механизъм за по-добра работа. В същото време това е в интерес и на самите полицаи - спазването на правата на гражданите гарантира идеалния стандарт на служителите на МВР, защото
няма да изхвърчат от системата",
убедена е председателката на АСЕТ Веселка Макаринова.
Според данни на световни правозащитни организации най-често насилие на полицаи над задържани се упражнява по време на транспортиране.
От центъра припомнят, че все още не е решен и проблемът за осигуряването на безплатни услуги, свързани с пребиваването на задържаните в поделенията на МВР - медицинско обслужване, адвокат, храна, подходящи помещения, битово осигуряване, телефон, преводач за чужденците. Решаването на тези въпроси е свързано с промяна в нормативната база на МВР - както законовата, така и подзаконовата, и осигуряването. И естествено бюджетни и други средства. Има нужда от финансиране на проект за обновление на помещенията за задържане в полицейските подразделения, в съответствие с препоръките на Европейския комитет за изтезанията.
Това го знаят и в полицията.
"Засега обаче нямаме възможност да осигуряваме здравно обслужване, в кодекса няма норми, които да ни дават шанс за това, но се обмислят законодателни промени, които да регламентират това за хората, задържани за 24 часа. Сега медицинската помощ е безплатна за арестуваните за по-дълго време", обяснява Павлин Димитров.
Вторият етап за повишаване стандарта на българската полиция е снабдяването на арестите с видеоапаратура. Идеята е в районните и особено в помещенията, където се провеждат разпитите, да бъдат поставени камери. Така
полицаите няма да могат да бият.
Прави се пълен видеозапис на времето, в което е задържан всеки гражданин, и касетите се пазят като документ. На Запад няма апаратура само в килиите, където се счита, че задържаният има право на личен живот. На видеолентата обаче се записва точният час, в който той е затворен там, както и кой, кога и за колко време влиза при него.
"Бях много впечатлен, когато посетих арести в Англия. Там на тавана на всяка килия има надпис: "Вие сте поданик на Нейно величество и до края на живота си трябва да се борите с негативните явления в обществото". Това действа психологически на задържаните", разказа полк. Димитров.
Засега обаче идеята за техническо оборудване на българските арести е само теория. МВР вече се опитва да намери финансиране чрез различни програми, като ФАР, от Световната банка, но все още няма отговор. А от камери в арестите се нуждаят не само районните, а и поделенията на Гранична полиция, жандармерията, НСБОП.
От 17 до 27 април представители на Европейският комитет по изтезанията бяха в България и до края на годината ще излязат с доклад за състоянието, в което се намира страната ни. Експертите проверяваха всички места за лишаване от свобода - арести, затвори, психиатрични болници, социални домове, като основната им цел беше да проследят има ли насилие и нечовешко отношение спрямо хората на тези места.
"Забележките им са, че
битовите и материални условия в арестите
на полицията не отговарят на европейските изисквания. Но това е проблем на цялата държава", казва полк. Павлин Димитров. От комитета нямали забележки относно констатирани случаи на насилие на полицаи над граждани.
През 2000 г. в Дирекцията на национална служба "Полиция" (ДНСП) със заповед на ген. Васил Василев е създадена специална комисия, която да запознае служителите с препоръките на комитета от 1999 г. и да предприеме необходимите мерки за недопускане и преодоляване на нарушаване на човешките права. Тогава започват да се организират семинари за всички ръководни кадри в полицията от началник сектор нагоре, които се запознават с конвенцията за правата на човека
Разработени са няколко наръчника и преводни материали, които са разпратени до всички РПУ-та в страната. Шефовете им са задължени с окръжно да следят всеки служител да ги прочете и напътствията да станат негово правило за поведение.
Проверяват се и конкретни жалби на граждани, публикации в медиите и сигнали от неправителствени организации, твърдят от МВР.
каре
СТАТИСТИКА
83 са случаите на полицейско насилие върху задържани българи от 2000 г. насам, съобщиха от МВР през май. За 2000 г. битите арестанти били 32, за 2001 г. - 40. Разследвани са 75 полицейски служители, като 25 от тях са били уволнени по служебен ред. За първите месеци на 2002 г. били регистрирани още 11 случая на полицейско насилие в 10 служби на МВР. Петима провинили се полицаи са били уволнени по служебен ред.
|