|
За 1 година жълтите доказаха, че е най-добре просто да бъдат оставени сами на себе си. Тях най ги бива да се самоомаскаряват, взаимно да се заплашват с физическа разправа, да се шпионират и един друг да се отстраняват. При такова майсторство на ендесевейци в сурването по нанадолнището, нужна ли е нечия помощ?
Тук обаче има много важен детайл. Самоомаскаряващи се хора са поели държавното кормило и по тази причина
личните им драми се превръщат в общодържавни.
А отговорникът за всички тези видни индивиди, които правят тайни записи, плашат, злоупотребяват с властта си, мълчи и вече година отговаря с "Ще видим, ще преценим, когато му дойде времето..."
Какво всъщност става в държавата?
Ами става това, че новите управници са се хванали за гушите. Депутатът Борислав Цеков срещу областния на Силистра Петко Добрев. Добрев срещу Цеков. Юлияна Дончева, Борислав Борисов и Светослав Спасов срещу вече бившия областен на Шумен Владимир Владов. И той срещу тях. В Пловдив депутатът Николай Бучков срещу депутата Владимир Дончев. И той срещу него.
А тези дни битката на интереси достигна най-грозната си фаза. Назначен от НДСВ областен (на Добрич) си позволил да заплашва с физическа разправа избрана от НДСВ депутатка (Антония Първанова), защото му мътела водата и събирала данни за негови нарушения. Друг депутат (Енчо Малев), пак от НДСВ, но фен на областния, нападна колежката си, че водела компроматна война. Правителството не уволнява областния, а шефът на парламентарната група Пламен Панайотов си трае, сякаш не валят ругатни, а ситен дъждец.
Защо става така?
Бомбите, които в момента гърмят, бяха заложени още през миналия май. Когато на Симеон Сакскобургготски му се наложи да реди листи. Тогава човекът от Мадрид, само с 2 месеца постоянно жителство в България зад гърба си, се захвана да събира кандидат-депутати и кандидат-активисти за бъдещата си партия. Без да ги познава, без да знае нещо за тях, без да се вслушва в предупрежденията на вестниците за една или друга персона. Как ги е подбирал, с кого се е консултират, много-много не се разбра. Но успя да вкара в парламента 120 души, много от които дори не се познаваха помежду си. А както после се разбра - идващи от коренно различни и противопоставящи се един на друг икономически и финансови кръгове. На тези хора нито безспорният (по негови думи) авторитет, нито лоялността им, нито тъй желаната от царя безкористност, бяха проверени. Под натиска на обстоятелствата тази задача беше оставена за по-нататък.
Не се наложи да се прави проверка, защото фактите взеха сами да избуяват. С времето, за съжаление, се потвърди печалната констатация, че Сакскобургготски е пуснал по червените килими, меко казано, сбирщина. Без обединяваща нишка помежду им (изключваме първия месец, когато харизмата на Симеон още се виждаше на хоризонта), без свързваща ги идеология, без подчиняващи ги на обща линия правила. На тези хора им бяха нужни само няколко месеца да се окопитят и да се юрнат да осъществяват целите, заради които са във властта. За много от тях, видимо, те не са "бързо и качествено повишаване на жизнения стандарт на българите". А по-скоро на личния жизнен стандарт. Така поне излиза от папките, които самите жълти размахват.
Едно, трябва да им се признае обаче -
бързо схванаха политическите врътки.
Като се анализират днешните случки, излиза, че първоначалният им рев срещу авторитаризма и тиранията на Пламен Панайотов, който не им давал възможност за изява и инициатива, е бил само за парлама. Какъв авторитаризъм, какъв страх от ръководството, какви 5 лева? Та на фона на смелостта, с която сега развяват компромати и сипят заплахи, демонстрираният уж страх от шефовете за изказване на лично мнение е просто смешен. Явно всички тези приказки и ожалвания пред медиите са били просто за отклоняване на общественото внимание от истинските задачи, на които са се посветили.
Да, истина е, че има и царски избраници, които си гледат работата и се стараят да направят, каквото могат. Има и такива, които наистина приемат депутатстването като мисия в името на избирателя. Но точно те никога срещу нищо не са роптали и кротко са си работили. А тези, които в момента вихрят интригите, са същите онези медийни звезди от недалечното минало.
1 година след изборите Симеон Сакскборугготски разбра кого е вкарал във властта.
Сега му се пада да изпие горчивата чаша,
че се обгради с непознати и непроверени лица. Да плати дан за това, че влезе победоносно в парламента, без да има зад себе си партия с желязна дисциплина. Защото партиите, колкото и омразни да са на деликатната му душевност, обикновено имат работещ спирачен механизъм за скандалите, които се разразяват понастоящем в жълтите редици.
Кой е виновен и трябва да понесе отговорността?
Донякъде на Симеон може да му се прости, че вкара случайни хора във властта. То просто нямаше как иначе да стане, обстоятелствата го притискаха. Това, което не може да му се прости, е, че си трае при всичките скандали, които се разразиха. Какво още чака министър-председателят? И ясно ли му е, че мълчанието, означава съгласие. А в случая съгласие с бандитизма. Това ли е новият морал? Другите управници поне имитираха война с хайдуците. А сега бандитизмът, шпионажът и размахването на компромати се превърнаха в норма на управленско поведение. Практикуват го не редови членове на НДСВ (дето всъщност ги няма), а висши управници. Другите се пазеха като дявол от тамян нейде нещо да не гръмне, а сегашните го налагат като стил.
Какво ще излезе от всичко това?
Ами по-добре човек дори да не прави прогнози. Като се има пред вид какво става още на първата година от управлението на НДСВ, не му се мисли какво ще е след още една. Ами след две?
Едно е сигурно - ако премиерът не се усети навреме, скорострелно ще му се наложи да стяга куфари за Мадрид.