:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 423,744,431
Активни 94
Страници 2,212
За един ден 1,302,066
Сегашна стойност

Как да вземем парите

На фона на дефицита на средства за финансиране на стопанството учудва трогателната



безпомощност на администрацията



да се справи с усвояването на разнообразните източници на финансиране, предоставено на страната от Европейския Съюз. За така наречените "предприсъединителни фондове" говори всеки, едва ли има в страната фирма, община или ведомство, които да не кроят планове за финансиране на проекти с европари. Но реализираните намерения са нищожно малко на брой и според ползваните суми, в сравнение с достъпните за страната европейски източници за финансиране. Вместо да се заемат със сериозната задача да организират подготовката на смислени и подлежащи на финансиране проекти, държавните ведомства се тресат от постоянни крамоли кое точно министерство с кои пари да се разпорежда. Стигна се вече дотам чиновници не само да пишат доноси един срещу друг, но и да се дават на съд. Поради тези крамоли ФАР - една от трите основни програми за финансиране от ЕС, е на път да се блокира до края на годината и да не се приеме бюджет за 2003 г., т.е. да се загуби финансиране за около 200-250 млн. евро. Напълно в съзвучие с досегашната практика: благодарение на острата административна недостатъчност



ние ползваме нищожна част от парите,



които се водят "безвъзмездна" помощ от ЕС, а всъщност представляват обратната страна, възмездието за вече направените едностранно от наша страна отстъпки в полза на евросъюза. Грубо казано, това, което губим, е цената на вече оказани от България "услуги" - нулевите мита за внос от ЕС и премахнатите едностранно нетарифни пречки за европейския внос. Така че пропуснатите ползи от неусвоено финансиране са равнозначни на разхищение на държавни пари. Според европейски експерти в момента България има достъп до финансиране от ЕС общо за около 500 млн. евро годишно. Ако успяваме да усвоим тази сума, финансирането би могло да нарасне до планираните до 1 млрд. евро годишно в предприсъединителния период. На практика обаче нашата администрация успява да се пребори едва за 30-40% от средствата по ФАР, към 5% от парите по САПАРД, към 1% (!) от парите по ИСПА и не повече от 50% от сумите по двустранните програми. Колчем се повдигне коварният въпрос



кой е виновен за загубите



от неползваното финансиране, администрацията дава любимия си отговор, че вината е у потенциалните получатели на финансиране, които не могли да представят годни за финансиране проекти. Тази песен се пее от 1991 г. насам, откак Европа даде достъп на България до бюджета на ФАР. Но проблемът не е в получателите. За да могат да подготвят своите проекти за одобрение, те трябва да имат точна информация за всички изисквания, на които проектите трябва да отговарят - не само за онези общи принципи, които всеки би могъл да прочете на интернет-сайта на Европейската комисия, но и за конкретните параметри, които образуват оценката на представения проект. Ако не знаеш как точно ще те оценяват или не си ясновидец, няма начин проектът ти да не излезе ялов на сметки. Така че за мен основната причина да не получаваме голямата част от парите, които всяка година ни обещават от Брюксел, е тъкмо недъгавата правителствената администрация. Изходът е в



приватизацията на еврофинансирането,



не на парите, естествено, а на дейността. Това може да стане, ако наред с хилядите чиновници заети сега да организират и администрират европроектите, по всяка програма за финансиране бъдат определени частни финансови агенти на правителството. Това могат да бъдат банки и финансови къщи, които правителството официално да упълномощи да организират подготовката на проектите за финансиране. Те ще получават възнаграждение само в размер на някакъв процент от усвоените средства, няма да имат интерес да симулират дейност, а да я вършат. За разлика от държавния чиновник,



интересът гони частника



не само да симулира дейност, но и да я финализира. Ако бъдат допуснати до администрацията на правителствените програми, частните финансови посредници няма да чакат проектите да дойдат при тях, за да ги молят да си свършат работата. Напротив, сами ще търсят годни за финансиране проекти и ще помагат на получателите на финансирането да оформят проектна документация, отговаряща на всички изисквания на българската и европейската бюрокрация, през която ще преминат. Те биха осигурили и така нужното междинно финансиране за подготовка на проекта, което сега най-трудно се намира. Частният посредник е липсващият двигател на организацията, която ни е нужна, за да ползваме успешно и в пълен размер достъпното ни външно финансиране.
1212
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД