Откакто финансовата криза завладя света, банките започнаха да се надпреварват коя ще привлече повече пари. Това състезание, което включва и нашите спестявания, се разгаря все повече. Достатъчно е да погледнем нивата на лихвите - вече има и такива, които достигат 9.50% на годишна база. Настъпи благодатен момент за депозантите, тъй като банките отчаяно се нуждаят от всеки свободен лев и предлагат какви ли не схеми, за да го привлекат. И тъй като има много хора, които се подлъгаха от рекламите за кредити, е време да припомним някои особености при избора на депозит.
Най-напред трябва да се има предвид, че има разлика между

годишна лихва и реалната лихва за срока на депозита

Обикновено най-хубавото нещо, което се съобщава в една реклама, е високата лихва. Но по принцип една лихва винаги се обявява на годишна база, което макар и правилно, е и много объркващо. Не е рядкост, например, да се представя оферта за 6-месечен депозит с лихва 8%, което оставя впечатлението, че тези 8% са за шестте месеца. Всъщност става въпрос за 4%, тъй като срокът е половин година и лихвата е наполовина.
По аналогичен начин трябва да се подхожда и с останалите срокове по депозити. Когато се предлага депозит за 1 месец, годишната лихва трябва да се раздели на 12, при 3-месечен депозит на 4 и т.н. Обикновено колкото е по-дълъг срокът на депозита, толкова е по-висока лихвата. Важно е да се съобразява тази особеност и да се съпоставят само идентични по срок депозити. Обявената годишна лихва трябва да служи само за ориентир при избор на оферта.
Най-добре е да се използва показателят Ефективна годишна лихва (ЕГЛ), който поставя при равни условия всички депозити. Така най-обективно може да се избере даден продукт.

Високата лихва невинаги е висока

Съвсем не е отминало времето, когато се говореше за лихви, достигащи двуцифрени стойности. Става дума за т.нар. "нарастващи депозити", които имат една характерна особеност - лихвите за срока на депозита нарастват през определени интервали, с определен темп. Обикновено в последния лихвен период те достигат максималната си стойност. Именно на това обаче наблягат банките в рекламите си. Така че, ако чуете за лихва от типа "до ...%", почти сигурно е, че депозитът е с нарастваща лихва.
Ето как може да изглежда един класически депозит с нарастваща лихва:

Сума на депозита:	5000 лв.
Срок:	12 месеца
Лихва:	до 10.5%.

При този пример средствата, които ще получи клиентът на банката, се определят по следната схема:

месец	лихва за месеца (на годишна база)	лихва за месеца (на месечна база)	сума на лихвата
1.	5%	0.416% (т.е. 5% делено на 12)	20.83 лв.
2.	5.5%	0.458% (т.е. 5.5% делено на 12)	22.92 лв.
3.	6%	0.5%	25.00 лв.
4.	6.5%	0.5416%	27.08 лв.
5.	7%	0.5833%	29.17 лв.
6.	7.5%	0.652%	31.25 лв.
7.	8%	0.6666%	33.33 лв.
8.	8.5%	0.7083%	35.42 лв.
9.	9%	0.75%	37.50 лв.
10.	9.5%	0.7916%	39.58 лв.
11.	10%	0.8333%	41.67 лв.
12.	10.5%	0.875%	43.75 лв.
обща сума от лихвата:	387.50 лв.

(т.е. лихвата е била средно 7.5%)

Както се вижда първоначално от офертата, лихвата действително е висока, но... само в последния месец. Всеки, който е решил, че това е лихвата за целия период и е очаквал да получи 525 лв., е сгрешил. ЕГЛ на депозита всъщност е 7.75%.
Това, че в рекламата е обявено "до...% лихва" невинаги означава депозит с нарастваща лихва. Понякога това условие е дадено за максималните лихви, които могат да достигнат при дадения депозит. Например: от 7% до 9.50%. Става въпрос за долната и горната граница на лихвите по даден депозит. Обикновено лихвите варират (нарастват) в зависимост от срока и/или сумата. От такава гледна точка може наистина да се каже, че рекламираната висока лихва на практика никога няма да бъде получена, защото или изискваната сума за това е много висока, или срокът е прекалено дълъг. Подаването на информация за максималната лихва по даден депозит само привлича вниманието с висока стойност на лихвата. Преди да се насочите към този депозит, добре проучете при какви условия може да получите тази лихва и дали можете да ги изпълните.

Спестовните сметки

Спестовните сметки не са някаква новост, но кризата ги направи популярни сега. Основното предимство, което се изтъква при предлагането им, е високата лихва и свободата да се разполага със сумата по всяко време. Тази свобода се изразява във възможността за теглене и внасяне на пари по сметката, без да се губи високата лихва. Предложението изглежда примамливо, но дали това са реалностите? Традиционно българинът обича да търси уловки във всичко и в случая някои подробности относно ползването на такава сметка се установяват едва при подписването на договора. При избор на такава сметка е добре да се знаят няколко основни неща. Първото е, че внасянето на суми е неограничено, но не и тегленето. Много е възможно, и

обикновено има ограничения за броя тегления,

които могат да бъдат осъществени в рамките на месеца или друг период.
При спестовните сметки по правило се олихвява наличната сума към датата на падежа, а не сумата, с която е била открита сметката. Освен това при откриването на спестовна сметка трябва да се проучи с повишено внимание как се начисляват лихвите. Обикновено те се начисляват на дневна база, като изплащането им има известни специфики. Добре е да се знаят предварително възможните варианти, защото лихвите могат да бъдат изплащани годишно (обикновено в края на календарната година), на падеж или едва при закриването на сметката. Единствено тези специфики създават известни неудобства. На практика, за да се възползвате от лихвата, трябва или да закриете сметката, или да изчакате края на годината. Подобни съображения е полезно да се правят преди сключването на договора, за да не се получават неудобства от ползването на сметката впоследствие. Все пак този продукт трябва да служи на този, който се е възползвал от него, а не да му създава затруднения.
Така че въпреки нуждите, които изпитват банките и готовността им да плащат повече за нашите спестявания, трябва да се подхожда с внимание към всяка оферта. Макар, че става въпрос за познати банкови продукти, усиленото рекламиране на депозитите напоследък създава риск много от условията им да бъдат схванати първоначално доста погрешно.