Станишев кара трамвай и списва книжлета, Ламбо се прегръща с беловласи другари, Доган говори за етническо напрежение, десницата се чуди как да се обедини, Бойко Борисов ще обявява търг за футболната си фланелка... Накратко, в България идат избори. Най-големият проблем обаче е, че цялата тази клоунада може и да не свърши през юни догодина, когато ще е парламентарния вот.

През последните години у нас се оформи една чудесна и рядко срещана традиция в историята ни - правителствата и мнозинствата да си изкарват мандатите. Три последователни управления да изпълнят мандата си у нас май никога не се е случвало. Нищо чудно обаче догодина отново да минем в така познатия ни коловоз на перманентни избори.

От сега е ясно, че най-вероятно



в следващия парламент ще има 4 партии



и нито една от тях няма да има мнозинство. Сигурно е, че БСП и ДПС, въпреки всичките си хвалби за успешно управление, също няма да съберат 121 мандата - те и сега ги нямат. Не е изключено ГЕРБ и Атака заедно да имат мнозинство, но управленско сътрудничество между тях, колкото и да се харесва на голяма част от българския народ, едва ли би хвърлило във възторг Европа. От друга страна, Бойко Борисов повтори хиляди пъти, че коалиция с БСП няма да прави, макар че на голяма част от соцактива подобна идея се нрави твърде много. За достлук ГЕРБ-ДПС пък е излишно въобще да се говори. Между двете партии бяха разменени твърде тежки думи. И ще е много трудно да се върне онази идилия от преди няколко години, когато Ахмед Доган лобираше за това Борисов да получи още една звездичка на генералския си пагон.

Ако предположим, че столичният кмет, въпреки всички свои обещания, все пак се коалира с БСП това управление едва ли ще се окаже трайно. Вярно е, че финансовата криза идва дюшеш за политиците ни и те могат да обяснят всякакви безпринципни салтоморталета именно с нея, както през 2005 г. се оправдаваха с ЕС. Сигурно е обаче, че обществената подкрепа за подобно мнозинство ще е по-ниска и от тази за тройната коалиция. Ясно е освен това, че проблемът е и личностен. Правителство, в което участва ГЕРБ, но Борисов не е премиер, едва ли би могло да има. А соцактивът, колкото и всеяден да стана напоследък, едва ли би преглътнал да бъде воден от една "мутра", за какъвто левите обявяват Борисов по настоящем.



Генералът все пак е в най-изгодна позиция



Ако след вота през юни той предпочете нови избори, вместо колаборация с БСП, това определено ще му донесе дивиденти. Защото ще е първия случай от 20 години насам, когато един политик е изпълнил това, което е обещал предизборно. Българинът е петимен да види нещо такова и нищо чудно при повторен вот ГЕРБ да се представи далеч по-добре. Разбира се, междувременно Борисов трябва да намери начин да спре падащия си рейтинг, неизбежно следствие от присъствието на партията му в местната власт.

Политиците ни май все още не осъзнават, че вървят към задънена улица. Проблемът е, че те твърде дълго избягват да говорят за истинските реални проблеми, вълнуващи хората и предпочитат да ги занимават със себе си и своите лични взаимоотношения. Така от политика вече се вълнуват май само онези, които харесват клипа на Станишев с трамвая или мускулите и футболните умения на Борисов и се забавляват със словесните престрелки на лична основа между двамата. Те обаче са твърде малко, за да са достатъчни за солидно мнозинство на единия или другия. Проблемът с



липсата на адекватно политическо представителство



за голямата част от българските граждани не е нов, но догодина може би за първи път той ще доведе до невъзможност страната да бъде управлявана.

Все пак има няколко начина тази ситуация да бъде избегната. Първият е, до деня на вота Борисов да направи нещо голямо, да впечатли електората и да си осигури мнозинство. Примерно метрото да стигне от Люлин до Младост, или пък да стартира строежът на завод за боклука. Вторият начин е десните под някаква форма да съумеят да вкарат депутати в НС и заедно с ГЕРБ да оформят мнозинство под шапката на Европейската народна партия. Шансовете вторият вариант да се сбъдне май са по-малки от тези на първия.

Ако задънената улица обаче не бъде избегната, това може би няма да е чак толкова лошо. Една сериозна политическа криза би могла да бъде стъпка към дългоочакваното превръщане на партиите ни в нещо повече от олигархични котерии, представляващи единствено себе си и няколко обръча от фирми.