"Има хлЕб за всички" - когато е произнесъл тази заветна реплика, един столичен заместник кмет надали е предполагал, че тя ще му струва поста. Но още по-малко е предвиждал, че само една година по-късно тя ще е дълбоко невярна.

Днес, когато наблюдаваме стопанския разпад на модела, установен след края на реформаторското управление от 1997-2001 г., си даваме сметка, че в основата на този модел стои посланието "Има хлЕб за всички". Или с други думи -



има ресурс за всички обръчи от фирми,



публични и частни монополисти и чиновническа корупция. Цялата верига, основана на политическо влияние, осигуряване на обществени поръчки, монополно положение и отстраняване на конкуренцията, представлява самостоятелна икономика. Икономика, захранвана с изобилие от парите на данъкоплатците, потребителите на енергийни продукти и от дребните местни и чуждестранни инвеститори, подлъгани да участват в спекулативния пазар на недвижими имоти.

Парите от обществени поръчки (взети пряко от джоба на данъкоплатеца) и от енергийни доставки (взети пряко от джоба на домакинствата) са осигурени благодарение на съдействието на властта. Печалбите от тези дейности в продължение на повече от пет години са неизменно инвестирани в недвижимости или фондове, управляващи недвижимости. На свой ред строителната дейност се развива в условията на умишлен правен хаос - в т.нар. режим на изключенията - и е среда за мащабна корупция от общинско до централно ниво. Бизнесът с т.нар. ваканционни недвижими имоти се финансира от спестяванията и кредитите на малки частни инвеститори, като значителна



част от ресурса изтича обратно при източника



- представителите на публичната власт, които са безспорните господари на цялата схема.

Но по веригата хлЕб има за всички. Прекрасен пример е бизнесът на една странна и отскоро популярна персона, твърде показателна за хлЕб-има-за-всички-икономиката. Кой е Христо Ковачки? Хитър спекулант с общинска собственост, инвеститор в туризма, енергиен олигарх, политик или кредитен милионер? Или всичко това заедно? Във всяка от дейностите на "империята" му ключово е придобиването на собственост от държавата/общината, а не от частни лица. Но също така ключово е и развиването на дейността в силно регулирана среда, в която "империята" е лишена от конкуренти - например строителство в буферната зона на национален парк или монопол при снабдяването с топлоенергия на цяла област. "Преотреждане" на земи по решение на чиновници или осигуряване на площадка за боклук без конкурс.

Финансирането на тези дейности изглежда също не е проблем. Държавният бюджет и Европейските фондове са на разположение. Но не само това... Христо Ковачки неведнъж спокойно е отговарял на въпроса за първия си милион - неговите сделки са финансирани от български банки, и най-вече от една банка. По стечение на обстоятелствата, това е и банката, дала тласък на инвестициите в "Супер Банско" и така - на цялата строителна истерия в планинските курорти. Естествено е банките да са склонни да кредитират проекти, които се ползват с очевидната закрила на властта. В този модел на икономика тези проекти изглеждат най-сигурни - защитени както от конкуренция, така и от бюрократични пречки и вмешателства. Често пъти тяхната продукция е с гарантирано изкупуване от страна на държавата (при обществените поръчки) или домакинствата (енергийните сметки). Селската идилия на "публично-частно партньорство" изглежда стабилна - хлЕб има.



Има обаче и един "дребен" пробив в системата.



Парите, с които се финансира цялото това затворено в обръчи стопанство (независимо дали идват от бюджета или от банки), се произвеждат от частни лица в реалния свят на конкуренцията. ХлЕб може да има за всички участници в схемата, но те нито сеят житото, нито мелят брашното за него. Цялата схема представлява процес на непрекъснато отнемане на средства от частния бизнес и от домакинствата на фона на развиващата се от поне две години финансова криза. Енергийните "империи" на Ковачки и подобните му предприемачи са неефективни и прахоснически. Строителните мега-проекти по курортите и в София са некачествени и отблъскващи, градени без перспектива и с цел краткосрочна печалба. Инвестициите, както на банките, така и на частните инвеститори в тези сфери се оказват първоначално разочароващи, а впоследствие - губещи. С напредването на финансовата криза външното финансиране е силно ограничено, а ресурсът на държавния бюджет - насочен към други приоритети. Европейските фондове просто са спрени, защото немският данъкоплатец има различни стандарти от българския министър...

Оказва се, че вече хлЕбът не стига. И българските "олигарси" се втурват в отчаяна надпревара за позиция не около, а във властта - там, където се определят приоритетите за харчене на все по-оскъдния ресурс. Битката е безжалостна и внезапният арест на г-н Ковачки не бива да ни учудва. Към пожеланото от него място на политически балансьор гледат очите на мнозина.