Отиващата си 2008 г. вероятно ще се запомни с това, че България тотално се провали с усвояването на европарите. Милиони евро за пътища, земеделие и общини бяха първо временно замразени, а сега окончателно спрени. Но не винаги става въпрос за сложни проекти и големи суми. За зла беда до най-бедните българи не можаха да стигнат дори даваните даром от Европейската комисия храни.

За социалнослабите у нас тази година ЕК задели над 7 млн. евро, с които фонд "Земеделие" трябваше да им купи брашно, захар и ориз, а Българският червен кръст (БЧК) да им ги раздаде. Благотворителната акция изненадващо препъна както чиновниците, така и родните фирми. Усвоени бяха едва 25% от парите, и то само за брашно.



Какво ни даваше Брюксел?



Още през октомври м.г. Европейският фонд за гарантиране на земеделието включи България в годишния си план за разпределение на над 305 млн. евро, които традиционно отиват под формата на храни до най-бедните граждани на общността. За целта фонд "Земеделие" наред с разплащателните агенции на още 18 страни-членки подадоха данни пред ЕК за броя на социалнослабите. Агрочиновниците ни заедно с Агенцията за социално подпомагане пресметнаха, че у нас официално бедни са 365 000 българи - хората, които получават и енергийни помощи.

Броят на бедните е водещият критерий на ЕК в случая. От парите 70 млн. евро отидоха в Италия, а очаквано най-малко се паднаха на бедните в Люксембург - 82 000 евро. За България бяха отделени за пшеница 2 086 200 евро, за ориз 1 789 818 евро и за доставка на захар 3 125 000 евро или общо над 7 млн. евро. Традиционно Брюксел не дава директно пари, а продукти, които пази в складовете на всяка страна и се водят на отчет на интервенционната агенция на общността. Нейната основна функция е да изкупува и пуска на пазара зърно и по този начин да не допуска аномалии при цените на тези суровини на общия пазар. Именно част от изкупеното зърно се предоставяше след това на най-бедните. Изключително сушавата 2007 г. в Южна Европа и наводненията в северната част на континента "изядоха" запасите, с изключение на захарта, която бе в складовете на Унгария. Именно затова се премина към раздаване на пари, с които да се купуват брашното и ориза от пазара, и за доставка на захар. Условието бе фирмите да се изберат чрез търг.



Търговете препънаха фирми и чиновници



От фонд "Земеделие" непрекъснато се оплакваха, че макар и да организират обществени поръчки, фирмите не проявяват никакъв интерес. Дори се цитираха писма на захарните заводи, в които шефовете им категорично заявяват, че няма да доставят захарта за благотворителната кампания на ЕС. Препъвали ги правилата, които Брюксел е заложил в регламента за победителите. Най-тежкото условие било задължението фирмата, спечелила търга, да прави парична гаранция в полза на разплащателната агенция. Предприемачите трябвало да затворят пари, които да покриват цялата сума, която ще получат от доставката, и 10% отгоре. Чрез този залог Брюксел си гарантира, че количествата захар, взети от Унгария, ще стигнат до бедните в България, а няма да се изгубят някъде по пътя.

Освен да доставят захарта, нашите заводи трябва също да я преопаковат в малки пакети от килограм с емблемата на ЕС и да напишат: "Продуктът не е предназначен за продажба" и "Помощ от ЕС". Парите от гаранцията се връщат на фирмата, след като тя достави стоката.

ЕК позволява и друга схема. Българската фирма да отиде до Унгария и да вземе захарта от там, след което да я продаде на унгарския пазар. Със спечелените пари да произведе захар у нас и да я достави на БЧК. Чрез тази схема Брюксел си спестява парите за доставка и пакетиране към частната фирма.

"Абсолютно икономически неизгодно бе участието ни в тази благотворителна кампания и щяхме да излезем на загуба от поне 30%, заяви пред "Сега" Пламен Копанов от "Захарни заводи" Горна Оряховица. От нас се искаше да доставим захарта от складовете на интервенционната агенция на Унгария, след това да ги опаковаме в България и да ги доставим до над 20 склада на БЧК. Парите за всичко това обаче щяха да ни доведат до загуба, добави той.

Така или иначе бедните останаха без захар. Но от фонд "Земеделие" твърдят, че недостатъчните пари за транспорт са



оставили бедните у нас и без ориз



От ведомството се аргументираха, че страната по принцип не разполага с огромни количества и търговците освен да продават, трябвало и да направят допълнителен внос. Отпусканите пари от ЕК за транспорт били "крайно недостатъчни" за покриване на разходите, още повече че през май цените на ориза се вдигнаха с над 70% и това бил друг довод фирмите да не се обвързват с дългосрочни договори.

Само че според външни експерти чиновниците от фонд "Земеделие" просто си измиват ръцете - те не са организирали правилно процедурите. Едва в последните обществени поръчки за намиране на фирма, която да достави ориза, те са се сетили, че няма нищо нередно на фирмите да се даде толеранс за цената от сключването на договора до датата на доставката. Тази практика се използва широко за продукти, чиято цена се променя непрекъснато. Просто в деня на сключване на договора се фиксира средна пазарна цена с включено поскъпване към нея, но не повече от 30%. Така фирмите имат стимул да рискуват и да участват в кампанията. Само че след няколкото опита фирмите масово се отказват и дори с тази опция вече няма желаещи.

Всички тези подробности бяха неизвестни преди няколко месеца, когато един бивш вече шеф на земеделския фонд охотно разказваше по медиите как осигурил храни за бедните. Но премълча защо ориза, захарта и брашното така и няма да стигат до тях.

Колкото до брашното, то единствено стигна до социалнослабите у нас, но не за всичките пари, които Брюксел отпускаше. Бяха договорени общо 3600 тона, като раздаването им продължава и в момента. Продукцията е доставена и опакована от пловдивската фирма "Фантастика 95-Георги Цанков", която единствена през април е участвала в обществената поръчка, научи "Сега". Платено й е 3 244 119 лв., или излиза, че всяко кило струва под 90 ст., колкото беше и цената на килограм брашно по това време по магазините. Според информация в медиите "Фантастика" работи отдавна с различни държавни ведомства и доставя храни на Министерството на отбраната, "Студентски столове и общежития" ЕАД, болници в Пазарджик и Пловдив и др.

Само че



усвоената сума е 3.2 млн. лв., а Брюксел ни даваше 7 млн. евро.



Т.е. от храните за бедните сме усвоили едва около 25%, просто защото правилата на ЕС са такива, че няма как да се спечели от тази дейност. Това не е програма САПАРД, по която можеш да построиш палат, а да го представиш за хижа или да купиш машина за пълнене на салами втора употреба, а да я представиш за току-що произведена.

През идващата 2009 г. Еврокомисията е още по-щедра към българските бедни. Брюксел одобри за България 8 666 207 евро. Участие за благотворителната кампания заявиха общо 18 страни-членки, между които бяха разделени 496 млн. евро. Най-много - над 100 млн. евро, са предвидени за бедните в Полша. Парите за социалнослабите у нас обаче са повече от тези за Финландия, Словения, Малта, Люксембург, Латвия, Ирландия и Белгия. Догодина у нас би трябвало да се раздават макарони, бисквити, брашно, захар, ориз и мляко на прах. Тепърва ще видим обаче колко от тези продукти ще стигнат до социално слабите българи.