Всяко управляващо мнозинство в края на мандата си се втурва да променя изборните и партийните закони - по традиция в последния възможен момент. И този парламент няма да направи изключение. Депутатите се заеха да приемат промени в закона за политическите партии, които би трябвало да въведат по-стриктен контрол и повече прозрачност във финансирането на политическите формации. Няма спор, че финалният вариант, приет от правната комисия, предвижда изменения, които могат да доведат до частично изсветляване на партийните финанси. Забраняват се даренията от всякакви юридически лица, а таванът за гражданите остава 10 000 лв., въвежда се задължение партиите да декларират пред Сметната палата банковите си сметки, финансовите си отчети, приходите и разходите по кампании, а в публични регистри да обявят всичките си дарители със съответните суми, притежаваните недвижими имоти, дори социологическите и пиар агенции, с които работят.

Всички тези мерки обаче



могат да се превърнат в пушилка



за пред избирателите и Брюксел, тъй като не решават основния проблем - скритото финансиране на партиите от съмнителни бизнес субекти. Проблемът не е в официално декларираните пари. А в онова, което синият депутат Иван Сотиров обясни преди време - ако Марио Николов бе дал онези 150 000 лв. на БСП на ръка, каквато е практиката, а не през служители на свои фирми, сега никой нямаше да се занимава с него.

Проблемът е в онези "тъмни" пари, които не попадат във финансовите отчети на партиите, а се използват за купуване на гласове и на цели избирателни комисии. Искат или не, всички партии са принудени да участват в това "европейско" явление, както се изрази преди време Ахмед Доган. Това пък автоматично прави изсветляването на финансите мисия невъзможна.

Опитът да се прикрие получаването на пари чрез фондации засега претърпя неуспех. Това и на пръв прочит бе откровено заобикаляне на забраната. Ако депутатите приемат на второ четене тоталната забрана бизнесът да дарява суми срещу политическа подкрепа в бъдеще, това ще е едно добро начало и стъпка в правилната посока. Дали се прави от предизборен популизъм, или от амбиция за доказване пред Брюксел, няма значение. Но само една стъпка не е достатъчна. Защото кой може да гарантира, че фирмите няма да последват примера на Марио Николов и



да субсидират партиите през свои служители,



щедро "стимулирани" за добри резултати?

Не го гарантират нито публичните регистри, в които ще влязат всички дарители с размера на даренията, нито обявяването на финансовите отчети. Дори заплахата, че при установени нарушения одиторите ще са длъжни да сезират прокуратурата, не е достатъчна. Такава гаранция не дава даже и завишената държавна субсидия.

Безспорно общият проект за промени в закона за партиите, подготвен за второ четене, е доста по-премерен и по-реалистичен от предложените от БСП и НДСВ преди това. Така например отпаднаха някои от радикалните предложения на левите една партия да се заличава, ако членовете й паднат под 5000 или ако е получила по-малко от 1% на два последователни избора за парламент или евродепутати. Те искаха и до избори да се допускат само партии, регистрирали свои структури в 2/3 от общините. Това щеше да удари сериозна част от партиите и да даде служебно предимство на големите формации. Да не говорим, че изменението е и антиконституционно.

Депутатите обаче приеха подобно ограничение за явяване на кметски вот, което е директен удар срещу регионалните бизнес сдружения. В окончателния вариант на промените те записаха, че на избори за кметове и общински съветници ще могат да се явяват само партии, които са постигнали поне 1% на последния парламентарен вот. Спорно е доколко този текст работи за укрепване на демокрацията и децентрализацията на местното самоуправление. Той реално води до това, че на местни избори могат да участват само ограничен брой големи партии.



Не е оставен никакъв шанс за малките и регионални формации,



създадени само с цел отстояване на конкретни регионални интереси.

Промените в закона за партиите са положителна стъпка, но съвсем недостатъчна за изпълнение на амбициозните намерения на авторите. От какво са продиктувани днешните изменения? Защото традиционните партии осъзнаха, че собствените им прийоми родиха един нов франкенщайн - силния бизнес, който създава и заличава субекти в политиката? Може би. По-сигурното е, че срещу него са безсилни да се борят. Нали който плаща, той поръчва и музиката? А старите партии не винаги искат да се хващат на старо хоро с нови стъпки.