МВР и специалните служби не са цвете за мирисане по отношение на използването на специалните разузнавателни средства. Това е известно от години. Но се знае също, борбата с престъпността е невъзможна без подслушване, следене, филмиране, наблюдение, контрол на кореспонденцията. Но завчера парламентът отново попречи
събраните чрез СРС данни да се използват пълноценно
Парламентарната комисия по правни въпроси отхвърли предложението на Министерския съвет тези данни да могат да се ползват за доказване и на друго тежко умишлено престъпление в наказателното производство.
Разследван е някой, примерно по подозрение в убийство, но в същото време се разбира, че той уговаря вземане или даване на подкуп от 10 млн. лв. И тези данни от СРС не служат изобщо срещу него да се образува дело за подкуп. Дори на филм да е записано как дава парите. Този законов абсурд обаче не е единствен.
Описвали сме как депутати и бивши министри бяха прихванати да "успокояват" петролен бизнесмен, разследван за източване на ДДС за десетки милиони левове. Обещават му и съдействие за решаване на "проблемите" му с правосъдието. Сочен от МВР и прокуратурата за един от босовете на организираната престъпност в България пък бе засечен да говори с известни политици, както и с лекар, който му дава указания как да симулира болест. Хора на въпросния бос са хванати да уговарят с магистрат подкуп от 100 000 лв., за да го пуснат от ареста. В тези случаи записите са направени със законно разрешени специални разузнавателни средства.
Но и досега
законът забранява събраната чрез подслушването
информация да бъде използвана по какъвто и да е съдебен начин срещу въпросните "закачили се" депутати, министри, лекари, магистрати. Нещо повече. Същото би било положението, дори ако уговарят терористичен акт.
Защото българското законодателство - и чрез НПК, и чрез закона за специалните разузнавателни средства, позволява добитата информация чрез СРС да се използва само спрямо лицето, за което съдът е разрешил подслушване.
Но безумието не свършва и с това. Не се признават за доказателство и записите, направени преди да има образувано дело. Ако се прихване разговор между двама, които уговарят убийство, записът пак няма да издържи. Същата е и драмата с ползването на СРС и срещу хора с имунитет. За да има наказателно производство, трябва вече да е свален имунитетът. За да се разреши използване на СРС, е необходимо наказателно производство. Но много често, за да се съберат доказателства за сваляне на имунитет, е наложително точно СРС. А то не може да се направи преди самото сваляне на имунитет и наказателното производство.
И в крайна сметка
се получава порочен кръг,
който може да бъде определен единствено като политическа и законодателна закрила върху мафията, за да не бъде ударена тя с информация, събрана със СРС.
Защото е истинско безумие данните от подслушване и следене да не могат да се ползват срещу човек, извършил тежко престъпление, но има имунитет или е прихванат при законно разследване срещу друг.
След като се знае за уговаряне кой ще спечели дадена обществена поръчка, поръчва се разстрел, заливане с киселина или изнудване, то трябва да се ползва в съдебна зала. И вече там информацията може да бъде поставена под съмнение. И без друго никой не може да бъде осъден само на базата на СРС. Което пък е допълнителен абсурд.
Обичайно при вкарването в дневния ред на законодателя на тази тема веднага се появяват някакви скандали за нерегламентирано подслушване на някой политик. Или пък се лансират опасения, че ако се позволи на МВР и прокуратурата да вадят като доказателство събраното чрез подслушване примерно и срещу прихванатото лице, то може да има политически натиск, нерегламентирано събиране на компромати, незаконни действия срещу политически и икономически противници. И тази версия винаги ще съществува.
Но ако не се разреши използването на всичко събрано като доказателство в съдебен процес и срещу случайно прихванатите, и срещу онези с имунитет, за никаква борба с организираната престъпност и корупцията не можем да говорим.
Депутатите имат една последна възможност - да предложат промените директно в пленарната зала. Ако се умълчат на тази тема, ще дадат отново доказателство, че пазят себе си от правосъдието.
Парламентът защити себе си. А дали парламента и мафията са равнозначни понятия, мисля за всеки българин е добре известно.
В БГ съдът е служи за оправдание, най-вече за пред ЕС, макар че и те в лицето на ЕК схванаха играта и вече не се връзват.
Ситуацията е пат, защото олигархичния капитал, купувайки ромски гласове си осигурява солидно присъствие в парламента. "Независимата" съдебна власт е на хранилка, повечето медии са организирана шайка послушковци. Соловите играчи в бизнеса като Коритаров, струват една усмивка, даже не на Доган. Именно поради тези причини, силовите методи на мафията почти не се ползват, освен за разчистване на вътрешни сметки. Признавам, хватката е бетон. Ние сме на ход, да видим колко ни бива във второто българско възраждане.













Тия същите дето вчера си искаха 1500 лв. пенсия!!!