- Г-н Ватев, коя е основната слабост на закона за културното наследство?
- Философията му е погрешна. Той е ужасно консервативен и на практика превръща България в културно гето, удобно за износ на културни паметници поради усложнените регистрационни режими за тях. В страна, в която няма пазар на исторически паметници, каквато сме ние, за да бъдат спасени те е нужна пълна либерализация - пълно осветляване и свобода на вътрешния пазар, по-сериозна охрана на границите и на археологическите обекти. Самото изваждане на светло на паметниците е толкова усложнено, че се съмнявам, че ще се случи. А понятието "държател" пък е като "дървено желязо" - оксиморон, защото кой собственик на ценен античен предмет ще иска да го извади наяве и да стане негов държател, т.е. предметът му да стане автоматично държавна собственост и той да няма право да разполага с него?!
- Кое обаче е по-приемливото решение на този сложен въпрос? Винаги ще има недоволни.
- Но сега недоволните са 95%, а доволните - само 5%. Според философията на този закон всички археологически паметници са публична държавна собственост. Това е неправилно. Ние в икономиката казахме, че държавата е лошият стопанин и цялата икономика стана частна. Защо смятаме, че музейните работници ще бъдат по-добри стопани, отколкото са колекционерите, които в продължение на десетилетия са отделяли собствени средства за колекциите си? Самият Британски музей е съставен от частни колекции. 3/4 от българските музеи са ограбени, с подменени колекции и стопанисването е много лошо. Случаят с Търновския музей е само един от хилядите примери. Има още много други, които показват, че държавата не е добрият стопанин. Най-голямата пирамида в Мексико - Чичен Ица, например е частна собственост и е паметник на ЮНЕСКО, но е много добре стопанисвана.
Законът няма да проработи и аз се чудя как представители на либерална партия вкарват ужасно консервативен закон, който е едва ли не покана за национализация и няма нищо либерално в него.
- Последният голям спор беше за отварянето на църкви и джамии, които са паметници на културата.
- Проблемът е, че в момента у нас има около 17 джамии и 50-100 църкви, които са паметници на културата с национална значимост и поради това са затворени за служби. БПЦ и ДПС искат те да бъдат отворени, като например джамията в Самоков. Музейните работници обаче се опасяват, че от наплива на хора ще почнат да се разрушават много ценни орнаменти, или пък че стенописите могат да се опушат от свещите.
- Последно обаче се прие, че разрешение за отваряне за служби ще се дава от МС и то не задължително?
- Но законът е сбъркан на сто места - променят се петдесет, а основните грешки във философията остават. Опазване е да се охраняват добре обектите и да се създаде режим с приоритет на държавата да купува, когато някоя ценност е национално богатство. А на практика да правиш тиха национализация - това не е либерализъм. И ще стане така, че ударът няма да е срещу иманярите и колекционерите - те ще си изпокрият колекциите, а опасността от реализирането им в чужбина ще се увеличи многократно. Двадесет НПО-та са против този закон - не остана човек, който да не го отрича. Първото му четене беше гласувано последните дни на предната сесия, когато вървеше вотът на недоверие. Сега идеята е да се пробута на второ четене преди Коледа набързо, като 90% от депутатите не са запознати с тази тънка материя. Този закон не е гледан от юридическата комисия в НС, представете си! Много по-малки и прости закончета с по пет страници минават през юридическата комисия, а този закон от над 100 страници няма да мине. А той касае нумизматите и колекционерите, които, според техни изчисления, притежават старинни монети и антики за над 3 млрд. евро. Ако законът бъде приет в този му вид, тези пари могат спокойно да изтекат в чужбина. А търговията под тезгяха ще върви и най-хубавите неща пак ще бъдат изнасяни.
- Какви нередности виждате при концесиите?
- Представете си, че човек взема на концесия тракийска могила и започва да я разкопава с помощта на археолози. Смисълът на концесията е именно - построяваш някаква винарна, хотел, прокарваш път, 20 г. даваш пари тя да се възстановява, да се разкопава, и хората, които идват да я посетят, отсядат в твоя хотел, пият от твоето вино и ти печелиш от това. Но ако в резултат на проучването тя се окаже от световно значение, тогава какво - спираш концесията на 5-ата година ли, при положение че ти е дадена за 35 г.? На концесии по принцип се дават именно непроучени паметници, защото държавата няма пари да изкопае хиляда могили, сто крепости, всяка от които се проучва по 20 г. и т.н.
|
|