|
| Нина Чилова |
- Основното е, че с влизането му в сила цялата археология намерена оттук нататък става публична държавна собственост. Досега лицата, които над 5 г. са владели археологически ценности, ставаха техни собственици. Занапред археологическите паметници ще са в патримониума на държавата, както бе преди 1998 г.
За заварените случаи приехме, че в 6-месечен срок (първоначалната идея бе 3 месеца) лицата, които упражняват фактическа власт върху движими археологически паметници, са длъжни да поискат тяхната идентификация и регистрация. За целта са длъжни да предоставят документ за собственост и декларация, в която да опишат произхода и способа за придобиване на ценностите. Ако се установи, че лицето владее археологическа ценност, която е национално богатство, то няма право да се позовава на изтекла придобивна давност и трябва задължително да предостави официален документ. Такава например е митническата декларация за внос. Иначе право на собственост за другите културни ценности, които не са археология - като картините, може да се установи с документ за покупко-продажба или за дарение. Ако пък човек има накити от баба си например и не смята да търгува с тях, да ги изнася или да прави частен музей, не е нужна идентификация и регистрация.
- А ако притежава ценност и не може да предостави документ?
- Затова е фигурата на "държателя", т.е. ще може да я държи, стопанисва, но не и да я продава. Това е философията на закона. Следвали сме гръцкия модел - страна, която като нас е с богато културно наследство. Нормално е да възприемем техния подход. Опазването на националното богатство трябва да бъде национална кауза. Това е основният мотив при подготвянето на закона, защото не може да оставим културното си наследство на терена на хаоса и безотговорността.
- Какво се случва, ако собственикът не поиска регистрация в срок?
- Държането на археологически ценности, които не са идентифицирани и регистрирани в срок, вече е инкриминирано като престъпление - това е една от промените в НК. Сега за това се понасяше само административно-наказателна отговорност.
- А как ще се открият хората, които държат незаконно ценности? Такива има и сега.
- Това е въпросът за приложението на закона. Всъщност, колкото и да е добър, той няма да изпълни своята обществена функция на регулатор, ако не се прилага. В този смисъл ние разчитаме и вярвам, че трябва да има абсолютно единодействие на органите на изпълнителната власт и на правоохранителните органи.
- А вярвате ли, че хората ще си декларират ценностите?
- Вижте, мисля, че живеем в европейска държава...
- Но нравите ни не са съвсем европейски.
- Но ние се учим и личното ми мнение е, че законът трябва да важи за всички, трябва да спазваме правилата, ако искаме да сме европейски граждани. Ние като законодателен орган имаме задължението да регулираме една материя, която е с изключително остаряла уредба за времето, в което живеем.
- Като че ли получихте повече политическа подкрепа, отколкото експертна?
- Това според мен е спекулативно твърдение. Ние консолидирахме работна група от експерти - археолози, архитекти, консерватори, реставратори. Получихме подкрепителни писма от различни гилдии. Законът е писан с голям експертен потенциал. Очевидно е, че няма съвършен закон, затова между първо и второ четене дадохме възможност заинтересованите страни да направят поправки, доста от които приехме.
- Обвиняват ви, че сте сключили "сделка" с Българската православна църква и Главното мюфтийство, за да подкрепят закона.
- Това е несериозно. В работната група участваха над 20 заинтересовани организации, включително представител на Светия Синод. Разгледахме предложения и идеи, обединихме ги с Министерството на културата и подкрепихме тези, които получиха консенсус. В тази група не съм участвала само аз.
- Какво става с концесиите на недвижими паметници, които в резултат на проучване се окажат със световно значение?
- Тази хипотеза трябва да е клауза в концесионния договор между даващия и получаващия концесия. Забраната за концесиониране на обекти от световно значение е разписана в закона. Негов предмет не е как да бъде разписан концесионният договор и неговите условия. МС или Общинският съвет би трябвало да предвидят съответните защитни механизми.
