Много шум за нищо. Така приключи последната сбирка на тройната коалиция. След като в последните седмици започнаха да загряват, че предлагат неадекватен бюджет за 2009 г., управляващите решиха да свикат политически съвет, за да поправят грешките си. Но междувременно така се изпокараха, че пушилката стигна чак до медиите - министри и депутати взеха да спорят кой е некадърник и кой е ненужно украшение. В крайна сметка след 4 часа препирни в петък вечер мъдреците от политическия съвет решиха да оставят проектобюджета за догодина в демодираната му кройка -



без вталяването, диктувано от набиращата мощ криза.



И така, към момента България има проект за бюджет за 2009 г., който не само не е антикризисен, но дори не е верен. Този бюджет по нищо не се отличава от предишните и затова няма как да лекува и избягва поражения от криза. Управляващите се хвалят, че били предвидили за 2009 г. 20% ръст на инвестиционните разходи. Но такъв ръст бе заложен и за отиващата си година. Властта твърди, че очакваните средства от ЕС били антикризисна мярка. А европейските пари, ако изобщо дойдат, са предназначени да стимулират развитието на страните членки - не само в лоши, но и в добри времена, както бе досега. Ако бюджетът бе верен, в него нямаше да се мъдрят химерични ръстове на икономиката, излишъци и инвестиции.

"Решихме да не даваме лоши сигнали" - така Румен Овчаров обясни защо ръстът на икономиката догодина ще остане на хартия 4.7%, въпреки че никой сериозен икономист и финансист не вярва в достижимостта на този процент. Той даде същото обяснение и за запазването на бюджетния излишък в размер на 3%. Тройката се опитва да излъчва посланието "Без паника, моля, нещата са под контрол". Но това много напомня за онези последни години на издишащия социализъм, когато някой държавен ръководител се показваше на телевизора, за да опровергае слуховете за задаващо се поскъпване на тока или хляба. Това бе 100% сигурен признак, че цените скоро ще скочат.

Истината е, че трите партии са решили да се откажат от пренаписване на бюджета от страх.



Или по-точно от комплекс страхове.



Страх, че няма време - нов бюджет не се прави за 3 седмици покрай Коледа. Страх, че възможността за ново разпределение на приходите и разходите за 2009 г. би довела до ожесточаване на разприте между управляващите партньори, които напоследък видимо загряваха за традиционното наддаване и надцакване с популистки предложения за разни обществени групи, в които съзират своя потенциален електорат. Страх, че ако тръгнат да съкращават разходи и да правят отлагани реформи, ще изгубят нови проценти от все по-оклюмалите си рейтинги. Страх, че ще трябва да признаят собственото си късогледство и некомпетентост, защото доскоро се перчеха пред камери и обективи, че България си остава рай за инвеститорите и остров на стабилност в бушуващия световен ураган. Страх, че ще трябва да признаят, че опозицията се оказа далеч по-далновидна и грамотна, тъй като още през лятото предупреждаваше, че кризата ще удари лошо реалната икономика. Страх, че не знаят точно какво да направят.

Премиерът Станишев се издаде, че е в плен на всички тези страхове, когато при първото четене на бюджет 2009 в парламента обвини опозицията, че предлага прекалено разнопосочни мерки срещу кризата, но и заяви, че е готов да приеме всяка разумна идея за промени. Сега става ясно, че паниката у управляващите е толкова голяма, че ги е парализирала напълно и ги е отказала от всякакви резки движения. Независимо че през последните дни депутати от БСП и ДПС сами признават, че проектът за бюджет 2009 е ненадмината досега стъкмистика. Забележете, че министърът на финансите и неговите заместници изобщо не се показват пред медиите - дали не са притеснени от провалилия се ремонт на сметките и целите на държавата догодина. Вместо експертното мнение на хората от МФ слушаме политиците, които щафетно се оправдават, че никой не може да прогнозира какво ще се случи догодина. С еднаква условност можело да се твърди, че ръстът на икономиката може да е 4.7%, 2% или пък да клони към нулата.



Сбогом на излишъка



В предни години управляващите поне за приличие бранеха числата в проектобюджета, а днес направо признават, че това не са истинските параметри. Приходите първо бяха смятани при ръст на икономиката 5.7%, после при 4.7%, а накрая водещите умове вече говореха за 2 и дори под 2%. Тъй като последните числа са най-близо до вероятния развой през 2009 г., ясно е, че икономиката ни за жалост няма да произведе стоки и услуги за 70 млрд. лв., както е планирано. Това означава, че заради по-ниската икономическа активност в хазната няма да влязат сметнатите при по-висок ръст данъчни и неданъчни постъпления - ДДС, акцизи, такси, глоби и др.

Бюджетът е правен при цена на петрола 100 долара, което означава скъпи горива. Всъщност нефтът в момента е сензационно евтин - вече се потопи под 40 долара за барел. Цените на бензин, дизел и пропан-бутан вероятно ще се задържат ниски, което сериозно ще подбие планирания приток на акцизи и ДДС в държавната хазна. Досегашното бюджетно охолство, създавано от еуфоричните чужди и родни инвестиции в хотели, небостъргачи, молове, голф и СПА чудеса, вече е минало. А чуждестранните инвеститори днес са толкова притеснени от глобалната финансова криза, че дори превръщането на България в офшорка по ниски данъци и липса на контрол трудно ще ги примами.

Досега милиардите в хазната растяха здраво и заради високата инфлация. Ясно е, че ако консумираните от българите стоки и услуги са поскъпнали с 10-12% - вместо с очакваните от управляващите 4-6%, приходите от ДДС няма как да не са значително повече. Но и този номер догодина вероятно няма да работи - цяла Европа се тревожи не на шега както от рецесия, така и от дефлация - явлението, при което цените започват да падат и което говори за болна икономика. Боледуването на основните ни икономически партньори



ще докара анемия и на България.



Икономическият гуру на БСП пък се изпусна и за друга колосална заплаха. Според Румен Овчаров има реална опасност още 3 млрд. евро по оперативните програми, които страната ни трябва да усвои през следващата година, също да бъдат спрени. "Това ще означава липса на сериозен ресурс, тъй като тези пари са заложени в бюджета за противодействие на кризата през следващата година", обясни той.

На този фон не е необходимо човек да е пророк, за да се сети, че проектираните приходи в бюджета са неизпълними. "Без паника, моля, заложили сме буфери", казват управляващите. Буфер № 1 са трите процента излишък. Той изглежда достатъчно голям - около 2.1 млрд. лв. Управляващите обаче са толкова неуверени в бъдещите приходи в хазната, че заделят на склад 10% от разходите в бюджетния сектор. Така през 2009 г. всички звена, разчитащи на финансиране от бюджета, ще могат да разполагат само с 90% от предвидените за тях пари. С други думи, ще затягат коланите. Заделянето на резерви е позната практика. Но за разлика от предни години този път всички буфери вероятно ще бъдат похарчени. Нещо повече, има опасност и това да се окаже недостатъчно. Алиосман Имамов от ДПС отсега допуска, че може да се наложи актуализация на бюджета догодина - при сериозно забавяне на приходите ще се стигне до неизбежно орязване на разходи. Това дори може да се случи още напролет, преди изборите, и така да подлее вода на управляващата коалиция.



Замисълът на тройната коалиция не е труден за разгадаване.



Със зъби и нокти трите партии ще устискат до изборите и ще изстискат от постния държавен бюджет всеки лев разход, който могат да направят, за да се покажат щедри и грижовни пред гласоподавателите. За новото правителство ще остане "привилегията" да направи актуализация на бюджета, тоест да зачеркне с дебел червен маркер всички онези разходи, които няма да могат да бъдат направени заради неизпълнението на приходите.

Ако изборите са през юли, управляващите ще могат да се хвалят, че за няколко месеца два пъти са вдигнали пенсиите (от 1 април и от 1 юли) - да е ясно на електората за кого да гласува. Само че има и сценарий Б, който не е никак изгоден за властта. Ако икономиката зацикли критично още през първите месеци на 2009 г., може да се окаже, че няма достатъчно приходи за обещани ангажименти и че актуализацията на бюджета чука на портите на сегашния Министерския съвет. Отсега се чува дрънченето на скелети в гардероба. Октомври 2008 ще се окаже последният месец с растящ бюджетен излишък. От НАП вече признаха, че за първи път от няколко години може дори да не постигнат планираните постъпления от ДДС, който е основният приходоизточник. А догодина положението ще се влошава.

При тази ситуация ще се окаже, че всички имат интерес от максимално ранно провеждане на изборите. Управляващите ще бързат, за да инкасират колкото може по-малко от пасивите на кризата - преди да са профукали и последните остатъци на доверие у електората. Опозицията ще бърза, защото няма търпение да вземе властта. Спешаването ще е надеждата на обикновените данъкоплатци сегашното правителство да бъде заменено от по-кадърно и по-съвестно. Смяната на властта би била изключително целебна и за отношенията на България с партньорите от ЕС. Едно ново правителство ще получи кредит на доверие от Брюксел - най-малкото защото ще има своите поне 100 дни, за да докаже, че се е поучило от грешките на предшествениците си. Това означава, че покритите със скреж и катинари еврофондове може да бъдат отключени, така че да помогнат на България по-лесно да премине през кризата.



Никоя власт не си завършва мандата с реформи.



А поради близо 4-годишното малодушие на сегашното правителство следващият кабинет ще има широко поле за разгръщане на кардинални промени - включващи и непопулярни, но пък изключително полезни и наложителни мерки. А и Б на реформите са премахване на вредната бюрокрация, смаляване на чиновническия натиск върху бизнеса и гражданите и драстични съкращения на администрацията - не в някакви измислени проценти, а след сериозен анализ кои структури работят и кои са излишни. Всички знаем, че в държавата има прекалено много добре платени търтеи.