Навремето комунистическите пропагандатори твърдяха, че западните медии лъжат нагло и безцеремонно, когато отразяват в черни краски живота в социалистическия лагер, защото разчитат на един простичък факт. Едва ли редовият труженик от капиталистическата държава ще тръгне да проверява лично дали е истина, че примерно в Новосибирск хлябът не достига, а дисидентите ги настаняват в лудници. С времето в източния лагер започнаха да се отнасят с безразличие към подобни материали и въобще не ги опровергаваха.

Тази изпитана практика очевидно следват и в екипа около президента Георги Първанов. Те знаят, че никой няма да се втурне да ходи в Узбекистан и на място да проверява отстрелвал ли е държавният глава застрашеното животно козел архар в Нуратинския резерват и нарушавал ли е законите там. Още повече че дори и да хрумне на някого да се разходи до тази държава, най-вероятно нищо няма да разбере, ако изобщо го пуснат да мине границите й. Узбекистан вече десетилетия се намира в здравата примка на диктатора Ислам Абдуганиевич Каримов. Там няма свободни медии, на които да се разчита,



опозицията е настанена в Централния ташкентски затвор,



а хората чисто и просто се страхуват да говорят, камо ли да помагат с информация. Единствените източници на нецензурирани новини за Узбекистан са няколко интернет сайта, базирани в Турция, Русия и наскоро претърпелия "оранжева" революция Киргизстан. Но поради естеството на режима на Каримов те никога не могат да си служат с имена на източници на информация, което ги прави и не съвсем достоверни. Ето затова, след като един от тези сайтове - руският http://www.ferghana.ru (кръстен на едноименната долина, където през 2004 г. бяха кърваво смазани единствените досега бунтове срещу Каримов) разказа за поредното ловно развлечение на Първанов, неговият PR отвърна с безразличие. Поради което пък сериозните медии в България, за които всяка информация трябва да е потвърдена от два независими източника, бяха поставени в патова ситуация. Те можеха да избират между два еднакво непродуктивни варианта - или да пропуснат несигурния текст на Фергана.ру, или да го препечатат в добавка с безпътното съобщение на президентския пресцентър, че "Първанов е следвал предложената от домакините му програма и по време на цялото си посещение е бил придружен от министър-председателя на Узбекистан", макар сама по себе си точно в този си вид гузната президентска реакция по-скоро да потвърждава ловния излет.

Е, това, което една сериозна медия понякога не може да си позволи да напише, го прави интернет. Там се развихри цяла буря около новия ловен "подвиг" на Първанов - почти не остана политически блог, който да не се пробва в анализиране на ситуацията. Но върхът на сладоледа се оказа един българин от САЩ, кръстил себе си Хон Гил Дон (на името на легендарния борец за правдини в Корея). В портала за обмен на файлове Youtube той е публикувал откъс от немския филм "Крахът на Третия райх" с тематично написани субтитри (http://www.youtube.com/watch?v=Dv5Mlh9tFAQ ).

Но и тук, както впрочем всеки път,



когато Първанов нарами пушка,



дискусията винаги забива в една и съща посока. Обикновено неговите опоненти започват да го атакуват или че е отишъл на лов в Симитли по време на трагични събития (изгорелия влак София-Кардам), или че е стрелял по животно, защитено от Червената книга. Никога не са били анализирани самите ловни умения на Първанов. А е редно да се отбележи веднъж завинаги що за майстор ловец може да е човек, който не уцелва нито един вълк, при положение че хайка от 20 души е впрегната в планината край Симитли, за да насочва зверовете към най-удобната мушка за президента. И за по-сигурно по пътя към "ловеца" са наредени и магарета за примамка. А също що за майстор е този, който разчита сто души да му подбутват козела архар пред оръжието, ами не си го настигне сам?! Конкретно за Узбекистан има и други два по-важни въпроса - докато се е забавлявал в резервата, демократично избраният президент на България и представител на страна - членка на ЕС, който наложи санкции на Каримов заради потушаването на бунтовете във Фергана, поне веднъж повдигнал ли е пред домакините си темата за правата на човека в тази авторитарна държава? И застъпил ли се е за единствения известен там опозиционен лидер - поета и писателя Мухамад Салих, който, след като се осмели да се кандидатира срещу Каримов, беше изгонен от родината си и задочно осъден през 2000 г. на 15 години затвор за антидържавна дейност? Или Първанов чисто и просто умее да е демократ с демократите, но и да се забавлява, "придружаван" от диктаторите...



СЮЖЕТ

Немският режисьор Оливер Хиршбигел дори не си е и представял, че неговият филм "Крахът на Третия Райх" ще добие повторна слава в България с четириминутен откъс, напаснат към последните ловни приключения на Георги Първанов в Узбекистан, където държавният глава отстреля защитено животно. "Агент Гоце отвръща на удара" с английското си име Agent Gotse strikes back в момента се оказва едно от най-гледаните клипчета в YouTube.

В оригинал историята се върти около военните неволи на Хитлер, който, обграден от най-верните си хора в последното си убежище - бункера до Бранденбургската врата, е отчаян и обезверен. Осъзнаващ края си е започнал да не вярва на никого, а заповедите му са объркани и нереалистични. Субтитрите към клипа обаче следват друга история. Тя се разиграва в кабинета на Първанов на "Дондуков" 2. Държавният глава е заобиколен от неясен брой агенти на ДС, повечето от които напъжда, за да остане само с най-верните си Кеворкян, Алгафари, Цвятко и Божидар Димитров.

Изгонена отвън в коридора очаква съдбата си и вярното му пресаташе Бойка Башлиева (в оригинал - последната секретарка на Хитлер Траудл Юнге). Тя плаче, докато вождът вътре крещи и нарежда какво да се предприема. Хитлер нарежда настъпления на отдавна несъществуващи и разгромени дивизии. А Първанов наставлява как да премълчат ловната история верните му медийни шефове. Накрая Хитлер/Първанов съвсем рухва и признава: Изборите са загубени. Краят идва.