Бяла Слатина е малко, типично българско градче, в което кризата се е настанила трайно и предизвиква умилителни спомени за времето на социализма. Носталгията е свързана най-вече с името на Цола Драгойчева, която е родом оттук и до смъртта си се е грижила за просперитета на съгражданите си. Тази година се навършват 110 години от рождението й и местната организация на БСП готви достойно тържество.

"Тодоре,



ние с теб си знаем само Правец и Бяла Слатина",



казала Драгойчева на Тодор Живков, когато започнали да строят шатрата и луксозния хотел край езерото в родния град на Първия. Днес обаче няма кой да бди над Бяла Слатина и затова пътят до там е осеян с множество дупки, като след война.

Една от легендите за името на града разказва, че някога тук имало тучни пасища, в които растяла висока, бяла, много сладка трева. Оттам и названието - Бяла Слата. После, по времето на Цола Драгойчева, центърът на града е бетониран и застлан със светли плочки от т.нар. врачански камък. Тук се намира така нареченото малко НДК. Домът на културата е строен успоредно с този в София и наподобява не само по форма, но и по разкош Националния дворец на културата. Първата копка е направена през май 1975 г. и строежът трае 8 години. Домът е разположен върху 6.5 декара. Състои се от три корпуса. Така наречената зала 1 има 450 места, огромна въртяща се сцена с роял, модерно осветление и куп други екстри. Сцената има опции да се движи и нагоре и надолу, а седалките да се разглобяват, така че залата може да се превърне и в гимнастически салон за конкурса по художествена гимнастика "Златен обръч". В друга, по-малка зала, общинският съвет провежда сесиите си. Домът е даден на читалище "Развитие", тук се намира и градската библиотека, художествената галерия, репетиционни зали, интернет център.

Като всяко соцстроителство обаче и това си има много кусури.



Малкото НДК в момента прилича на фризер.



Голяма част от сградата е остъклена, но прозорците са единични и вее студ отвсякъде. "Сигурно са били проектирани двойни стъкла, но някой си е направил виличка", казват хората от дома. А отоплението на това "чудовище" през зимата е непосилно за финансите на общината.

На територията на малкото НДК се разиграва и класиката в жанра - спорът между БСП и ГЕРБ. "Войната" пламва след местните избори миналата година, когато председателят на читалището и бивш зам. кмет Иво Пешев напуска поста. Оказва се, че 10 години в читалището не са провеждани общи събрания, няма настоятелство. Назначават сбирка на която идват около 400 души, които избират свое ръководство. Междувременно обаче група около общинския лидер на ГЕРБ и шеф на кабелната телевизия Стефан Терзийски също прави събрание и излъчва свой председател на настоятелството. Вече година битката се води в съда, защото от ГЕРБ се оказали по-чевръсти и съдията от Врачанския окръжен съд Николай Христов регистрирал тяхното настоятелство. "Странно е, че ден след като провеждат Общото събрание, те вече са вписани в съда", казва Никола Попов, секретар на читалище "Развитие". В средата на септември Апелативният съд е "отрязал" хората на ГЕРБ, но адвокатът им отново е оспорил процедурата. Местни твърдят, че битката е за помещенията в културния дом, където кабелната телевизия искала да се разположи. Че борбата е безмилостно жестока се убеди и екипът на "Сега". Докато разговаряме с главния секретар на читалището, някакъв техник заключва читалището и трябва да минат почти 2 часа, за да може да се излезе от сградата. Оказа се, че един обикновен техник има ключ, а главният секретар - не.

Такова нещо по времето на Цола Драгойчева не можеше да се случи, категоричен е Попов. И разказва следната семейна история. Баба му отишла при Цола в София да я помоли да помогне вуйчо му да не го вземат в армията, след като е завършил медицина. "Райкова, на нас и там ни трябват хора", отсякла Драгойчева. "Не знам някой



да е търсил ходатайство и тя да е помогнала,



но и не знам някой да е поискал помощ за града и тя да е отказала", обобщава спомените на предците си Попов.

Докато е министър на пощите, Драгойчева помага да се направи хубава сграда на пощата. Шадраваните, сградата на общината, хотел-ресторант "Скът" - всичко е нейна заслуга. Тогава в Бяла Слатина има работа за всички, дори прииждат от съседни общини. Тук отварят врати най-големият завод за детско юношеско облекло "Пионер" и още куп предприятия.

"Градът има 15 000 жители, но много хора отиват в чужбина, защото предприятията ни затварят", казва кметът на града Венцислав Василев. Официално безработицата е 8%, но реално е много по-голяма. "Вписваме се в общия профил на Северозападна България, която е по-изостанала в сравнение с другите части на страната", казва кметът. Финансовата криза е стигнала и дотук, защото подгонени от нея трима белослатинци вече са се завърнали от Испания и Португалия. По-голям наплив от завръщащи се гурбетчии кметът очаква около Коледа. Проблемът е, че заплатите тук се движат около минималната за страната и това отчайва хората.

"Беднотия до шия. Нали знаете, ние сме в Северозападна България", казва медицинската сестра Валя Червеняшка, която след като се измъкна от либийския затвор се завърна в родния град. Този следобед тя е дежурна в детското отделение на белослатинската болница. Основната й заплата е 260 лева.



"В затвора съм се научила и на много, и на малко",



казва Червеняшка. Когато за пръв път след 8-годишното изгнание в Либия пътувала от София към Бяла Слатина, осъзнала колко е красив родният й край. Спомня си, че когато била в 11 клас участвала като статист във филма за Цола Драгойчева "Последната дума". Тя била една от многото затворнички във врачанския затвор. После разказвала на другите сестри в затвора: "Боже, аз съм си играла ролята!"

"Тази болница обслужва 23 села и не знам дали в България има такава заплата за медсестра от 260 лева", намества се в разговора колежката на Червеняшка - Лили Велчева. Тя практикува тази професия от 40 години. След две години ще се пенсионира и отсега се чуди как ще преживява с нищожната пенсия, която ще й дадат. Червеняшка държи да ни покаже отвратителните стари и изпокъсани дюшеци на които трябва да спят болните деца. Родителите си носят от къщи електрически печки, чаршафи, храна. Мизерията е пълна. "Ето това е една страна от ЕС", горчиво обобщават сестрите.

Учудващото е, че въпреки разрухата, хората в Бяла Слатина са оптимисти. Плодородните земи наоколо са обработваеми, а не пустеят и това радва окото на жизнерадостната и бликаща от енергия 81-годишна Мария Накова. С работна синя престилка и сърп в ръка тя прилича на оживял паметник в чест на победата над времето и политиката. Пенсията не й достига - 138 лева и 90 стотинки. Стотинките е получила като увеличение при последното преизчисляване на пенсиите. Не й дават социални помощи, защото имала 40 декара земя. Гледа козичка. Не й е лесно, но не се отчайва. "Хайде, и да се видим с добро!", казва тя на всеки срещнат по пътя.