Преди време един съдия ми разказа как три пъти е връщал на прокурора елементарно дело за тежко престъпление, отлично изпипано от разследващите, но с очебийни пропуски от страна на държавния обвинител, които биха го съборили в съда. На четвъртия път, когато прокурорът продължавал да гледа недоумяващо, съдията го помолил му донесе обвинителния акт на диск и сам седнал да го поправи. Тотално процесуално нарушение, което е повод дори за търсене на дисциплинарна отговорност от магистратите. Въпреки, че е направено в името на по-бърз и качествен процес.

Съдии, прокурори и разследващи четат един и същ Наказателно-процесуален кодекс. Като гледаш как работят обаче, понякога оставаш точно с обратното впечатление. За някои дори се замисляш дали изобщо са отваряли книжката и кой им е дал диплома за юристи. Затова съвсем разумно звучи последната препоръка на Висшия съдебен съвет разследващите полицаи и магистратите всеки месец да се събират на съвещания. Препоръката е част от мерките срещу връщането на делата за доразследване заради пропуски и изобщо в търсене на по-качествен и ефективен процес.



Идеята веднага срещна съпротива.



Като се започне от това, че полицаите са в изпълнителната власт и няма какво да се съветват с представителите на съдебната. И се стигне до странния аргумент, че съвещанията трябва да се правят само между шефовете, тъй като между редовите магистрати и полицаи имало напрежение и щяло да се стига до конфликти. Всъщност няма нищо лошо всички, ангажирани с наказателния процес от името на държавата, от време на време очи в очи да обменят опит и да обсъждат практиката, не конкретните висящи казуси. Стига съвещанията да не се изродят в месечни срещи за наздравици.

Факт е, че системата е пренатоварена и задръстена. Че по бюрата на магистрати и разследващи, особено в големите градове, има стотици нерешени дела, които дори при денонощен труд няма как да бъдат решени. Че условията, в които работят много от тях, са под всякаква критика. Че заплатите не отговарят на усилията. Но на когото не му харесва става адвокат или нотариус и не чака заплата от държавата.

Често обаче се случва дадено разследване да бъде протакано умишлено или



опорочено и минирано от формални грешки



още в самото му начало. Като например неправилно съставен протокол за претърсване и изземване, който автоматично прави доказателствата негодни в съда. Такива пропуски имаше както около мегаакцията в Дупница, където на мушка бяха оперативно интересните братя Галеви, така и при огледа на кабинета на самоубилия се началник на кабинета на Доган - Ахмед Емин. Като се има предвид, че тези разследвания са под постоянно наблюдение на обществото и медиите и би трябвало да се премислят и изпипват с хирургическа точност, направо е страшно да се мисли какво се случва с делата, по които няма известни жертви или обвиняеми. При това е спорно дали грешките са правят от некадърност.

Затова се стига до идеи магистрати и полицейски служители да се командироват от други места в държавата, за да се размърда водата в блатото по места, където подземният свят и съдебната власт са в пълна симбиоза. И сега има механизми за това. Неслучайно делото срещу Пламен Галев бе прехвърлено от Дупница в София...

Естествено, когато съдът върне обвинителен акт или не одобри някой протокол вината за проваленото действие не трябва автоматично да се хвърля върху прокурора и разследващия орган. Понякога и съдиите пишат умопомрачителни актове. Или се опитват да се отърват от някое по-сложно или знаково дело. Само че те най-често остават във висотата си на арбитър, който говори с решенията си и няма нужда да се обяснява на когото и да е. Затова го отнасят прокуратурата и МВР. Те са вечните виновници за провалите на съдебната власт.

Законодателната и изпълнителната власт



също се крият в сянката и сочат с пръст съдебната.



Като обясняват например, че прокуратурата не си е свършила бързо работата с бившия шеф на пътния фонд Веселин Георгиев, защо забравят колко време след като гръмна скандалът с фрапантния му конфликт на интереси, той продължаваше да е начело на фонда и как беше изпратен с потупване по рамото от премиера Сергей Станишев. Като променят законите, също не винаги прозира разум. Още по-лошо е, че понякога личат и нечии интереси. Независимо дали са червени, жълти, сини или лилави.

Спасението няма да дойде, докато управниците не определят ясно приоритетите в наказателната политика. Дали да са бързината, качеството и справедливостта на процеса или точно напротив. За да могат на спокойствие да се трупат обръчите от фирми, лианите да се увиват, а хранилката, пълнена с мръсни пари, никога да не остава празна.