Доц. д-р Николай Слатински беше секретар на президента Георги Първанов по въпросите на националната сигурност от 2002 до 2006 г. Един от малкото специалисти в областта на сигурността. Доцент е по международна и национална сигурност. Беше депутат от СДС от 1990 до 1994 г. В момента чете лекции в УНСС, Военната академия "Г. С. Раковски" и Академията на МВР.



------------

- Г-н Слатински, каква е причината толкова години да не бъде приета Стратегия за националната сигурност?

- Старата концепция за национална сигурност, приета в края на миналия век и със срок за действие до влизането ни в НАТО и ЕС, отдавна е напълно изчерпана и не съответства на новите реалности. Политиците вече не се основават на този документ, експертите не го уважават, а студентите не го изучават. Да не говорим, че при създаването си той вече бе остарял и фактически проспа много събития - напр. Косовската криза, ударите на НАТО, военните действия в Македония. Ние си оставаме единствената страна членка на НАТО, която не е приела своя стратегия през новия век и след влизането си в Алианса.

Преди няколко години бе направен един неуспешен опит за изработване на Стратегия за сигурност. На мен ми трябваше много време да убеждавам президента, че този документ трябва да бъде наречен Стратегия за национална сигурност. Необходимо е всяка подобна стратегия да има национален характер и национални приоритети, да бъде ясно от нея, че става въпрос за България. Тогава от този документ много трудно можеше да се разбере на коя държава всъщност е тази стратегия. Като я чете човек можеше да остане с впечатление, че страната ни граничи с Афганистан, Ирак и Иран едновременно. В частност, Македония дори не бе спомената. Съдбата на въпросната стратегия бе много показателна и драматична - тя беше разгледана и от висшия съвещателен орган в сферата на сигурността - Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Бяха направени много предложения за нейното подобряване. Правителството се съобрази с редица от препоръките, но предходното Народно събрание изобщо не благоволи да я удостои с внимание.

Сега е разработена нова Стратегия за национална сигурност. Това стана благодарение на личните усилия на колегата ми Димитър Йончев. Той вложи много енергия, за да разреши един неразрешим проблем. От една страна със сателитното, инерционното и папагалско мислене на управляващия елит, който смята, че за националната сигурност може да се говори единствено с терминологията и приоритетите на Брюксел и Вашингтон и дори не се опитва да си помисли, че страната ни може да има самостоятелни национални интереси, че може да й се наложи в един момент да решава проблеми на националната си сигурност в автономен режим.

От друга страна, трябваше да се отчете настойчивият натиск на експертната общност и професионалистите. Те говорят за съвременните акценти, които трябва да бъдат заложени в стратегията. За гражданската сигурност, за обръщането на сигурността към обикновения български гражданин. У нас властта мисли за сигурността тоталитарно, тя непрекъснато се опитва да централизира. Това е в разрез със съвременните тенденции в областта на сигурността - когато йерархичните структури отстъпват постепенно място на мрежовите, а командването - на координирането. Именно така пострада и законът за МВР, който централизира прекомерно полицейските служби. След това се централизираха НСС, ВКР и финансовото разузнаване в новата ДАНС. Централизирайки власт - ти централизираш ресурси, а това е пряка пътечка за политизиране на системата, за използването й за политически поръчки. Затова и виждаме как ДАНС реагира на политически указания.

- Не смятате ли, че президентът като главнокомандващ трябваше да бъде по-настоятелен за приемането на този документ?

- Аз трябва да съм много прецизен в изказа, тъй като пет години съм бил съветник на президента Георги Първанов по националната сигурност и всяко мое критично виждане може да се приеме като породено от лична обида. Мога да кажа, че в системата за национална сигурност президентът се задоволява главно да води не висша математика, а проста аритметика на правомощията си. По някога го виждам като чичо Скрудж, който непрекъснато гледа да трупа правомощия, а не да ги използва, не да ги инвестира за доброто на страната и нейната сигурност. Президентът предпочита да увеличава правомощията си като назначава на ключови позиции свои хора - главен прокурор, председател на върховен съд, външен, вътрешен министър и др. През първите две години, когато все още имахме екип, когато и той чуваше нашите - алтернативните, гласове, а не само тези, които иска да чуе, той правеше силни обръщения към обществото. Президентът обаче престана да използва това си силно правомощие и започна да употребява скритите механизми на властта, свързани с дърпане на конците иззад сцената.

Президентът можеше да бъде инициатор, интегратор, консолидатор, морален коректив и авторитетен лидер - за да можем да си подредим системата за сигурност. Той предпочете задкулисието, както и въпросите, които не крият риск, които са приятни, комфортни, създават уют и имидж. Вместо да се бори за каузи.

- Трупането на тези правомощия ли е в основата и на скандалите между президентството и Министерството на отбраната по повод новия закон за отбраната?

- Действително имаше премахнати правомощия на президента в предния вариант на Закона за отбраната. Сега с "копи - пейст" те бяха възстановени. И отново президентът реагира като човек, който води аритметика за своите правомощия, а не отстоява принципи. Той иска правомощия, а не упражнява тези, които има. Например президентът възглавява Консултативния съвет по национална сигурност. Аз лично като секретар по сигурността многократно съм го съветвал да съживим този съвет, да му вдъхнем живот. Колко пъти КСНС разгледа въпроса с приоритетите за националната сигурност? Проблемът с финансирането на системата за национална сигурност? Каква армия искаме? Проблемът с модернизирането на армията? Контролът върху изразходването на тези огромни средства? Нито веднъж.

Президентът не изповядва принципите на прозрачната политика. Затова не иска да има един жив орган - съвет, в който нещата се слагат на масата и се обсъждат задълбочено. Той предпочита нещата да се уреждат на четири очи. Той винаги работи с шефовете на разузнавателните служби на четири очи. С министрите - на четири очи. С лидерите на политически партии на четири очи. За какво имаш съветници тогава? Ами шефът на някоя служба може да те манипулира, да ти казва само това, което прецени, че трябва да ти каже. Това бе един от големите ми лични сблъсъци с него. Желанието ми беше той да стане държавник. Президентството и в момента е най-непрозрачната от висшите държавни институции, в нея средната възраст на работещите е най-висока. Там на ключови позиции няма млади хора.

- Защо обаче се бърза толкова много с приемането на новия закон за отбраната?

- Нямам обяснение - приемането на този закон в този момент и в този му вид е изключително прибързано. Законът е незрял, не е изработен професионално и ще се окаже една кръпка в нашето законодателство. Той фактически нищо ново не внася, принципно и нищо не променя. Този закон се приема и в разрез с нормалната логика в една държава. Когато трябва най-напред да бъдат приети Стратегията за национална сигурност, Законът за националната сигурност, Националната военна стратегия... Едва тогава трябва да се говори за този закон. Той в момента не отговаря на въпроса - какви са приоритетите в политиката за отбрана, каква армия искаме да имаме, какви мисии тя ще изпълнява, кои от задачите на армията ще отпаднат, какво ново ще се появи за нея в съгласие с изискванията за гражданската сигурност? В този закон аз виждам един чиновнически подход и чиновническо мислене и активност, резултатът - закон от чиновници за чиновници. Той не решава насъщните проблемите на национална сигурност. Освен това се приема в условията на непрекъсното намаляващо и разединено парламентарно мнозинство. Законът не постига консенсус нито между политическите партии, нито между политиците и експертите. Той дори не решава голяма част от социалните проблеми на войската. Не решава и въпроса с въвеждането на интегрираното министерство. Има дори опасност да се получи дезинтегрирано министерство - вместо да се даде възможност заедно, съвместно и в съгласие да работят и цивилни и военни - да се всеят раздори между тях, които ще дестабилизират МО. Не виждам смисъл да се приема нов закон само защото старият бил преправян многократно. Този тип закони изискват национален и парламентарен консенсус.