Тези дни "Евронюз" показа нашумялото сомалийско селище Ейл на брега на Аденския залив. Ейл е нещо като столица на пиратската автономия, от която пропищяха екипажи и собственици на кораби в залива и дори оттатък двестамилната зона, навътре в Индийския океан.

Пиратството е гъдел в душите на повечето от мъжете, които някога са били малки. Чел съм и съм се вживявал и в класиката по темата, и в долнопробни книжлета с откъснати корици. Вековете са отмили кръвта. Останал е точно гъделът, който в наше време някак не се връзва с мадам Вонг, пък дори и с Джони Деп. Нито пък с днешните пирати от Африканския рог - те вече не са тема, те са проблем.

Наричат Ейл новия Порт Роял. Порт Роял, това всеки ще си спомни, беше старата пиратска столица на Карибието - е, след два-три века не можем да очакваме Ейл съвсем да прилича на нея. И по телевизията се видя - не прилича. Но там е базирано пиратското братство сега и също като предшествениците си Ейл разцъфтява бурно, неудържимо. В залива му докарват заловените и отвлечени кораби, докато се чака откупът за тях. Довчерашните коптори от гофрирано тенеке са заменени с импозантни къщи и вили, джиповете се трупат като на софийско кръстовище, цените, казват и пишат очевидци, са скочили до небето, но населението пазарува като за световно - нови магазини и ресторанти се отварят всеки ден. От вътрешността нахлуват гладни сомалийци с боен опит и с надежда да се качат на някой от пиратските съдове. И още нещо: част от милионите, предполагат световни медии, вече се инвестират в легални браншове и в съседни страни.

Според Венко Пожарески, доцент от Скопие,



това африканско поселище напомняло вилната зона около Витоша.



Точно с Венко седяхме пред телевизора в мрачния хол на писателя М.С., докато самият писател се суетеше с мезето в кухнята. "Истата картина", горещеше се Пожарески, "големи куки, скапи автомобили, крадени пари". Не беше мой гост, а на С., но защо да му оставам длъжен? "Има ги тия къщи и покрай Струга, да речем - отвърнах му,- нали ги знаеш тия села? Големи палати със скъпа дограма, там се влагат парите от наркотрафика. Ти наркотрафика по-долу ли го слагаш от пиратството?"

Гостът примигна, въздъхна и сменихме темата. Цяло чудо е, че морските разбойници бяха оставили някаква телевизия да им снима гнездото. Преди време, ако добре си спомням, никой не успя да влезе с камера в някакво митничарско градче край границата. (И който влезе, после съжаляваше.) Тук в България.

Преглеждах тези дни стари текстове от времето на социализма. "Някои учреждения - писал съм на едно място - институти, редакции напомнят кораби, на които е избухнал метеж. Те порят вълните, вдигат и спускат флагове, разминават се с другите кораби съвсем като истински. А всъщност капитанът е вързан на мачтата, офицерите са хвърлени зад борда, пътничките са изнасилени и с провизиите и прясната вода, както и с живота на всички, се разпорежда готвачът Неогоро или Джон Силвър с дървения крак."

Това, че съм споменал и "редакции", показва, че съм бил силно изнервен на собственото си работно място тогава - един седмичник, завладян от шайка авантюристи. Но пък кой знае защо текстът е излязъл именно в тоя седмичник. Иначе, гледано и от днес, попадението е доста точно: дотолкова, че комай вече може да се разпростре и върху самата държава. Не става дума само за армадите от фирми, компании, фондации (а и партии!), кръстосващи мътните вълни на българския живот. Те плячкосват мирните съдове (и съдби!) и водят топовни престрелки помежду си вече близо две десетилетия. Но напоследък



и държавният кораб не се знае под какво знаме плува.



И вече взеха да не го пускат в богатите пристанища.

Заради успешни и неуспешни опити да взема на абордаж всевъзможни фондове и проекти. Заради заплахата да се удари челно в принципите и правилата на европейските институции. Заради опасни маневри в близост до благополучните и луксозни лайнери на другите народи. Заради неясната правоспособност на капитани и кормчии. Заради прогресиращата деморализация на екипажа. И заради риска всичко това да се разрази в епидемия на всеки бряг, към който такъв нежелан кораб се привърже.

Неотдавна тази отбранителна политика предотврати плячкосването на 220 милиона евро. Това надвишава три пъти най-големия удар в сомалийски води - суданския супертанкер, пълен с петрол. Само че онези пирати го завладяха, а ние ги загубихме.

И все пак, лек срещу пиратството практически няма. Както и всяка друга престъпност, то затихва само когато от печалба почне да излиза на загуба. Но това си е чиста теория, кабинетна наука. Единственият случай в наше време, припомнят специалистите, когато тази напаст за кратко изчезва, е след голямото цунами по индонезийското крайбрежие преди две години. Тогава тамошните пирати също изчезват. Като след химическо чистене. Но - внимание! - за половин година...

Половин - половин. Кой ти я дава! Но откъде по нашите земи цунами?