През последните дни все по-голяма популярност придобиват предложенията за едностранна евроизация на България. Размахващите този лозунг представители на политическите и икономическите кръгове ни обещават, че именно това е ходът, който ще ни избави от кризата или поне ще смекчи нейните въздействия.

Министърът на икономиката Петър Димитров се обяви за паралелното въвеждане на еврото като разплащателна единица още от началото на следващата година. Това "ще намали натиска върху лева и ще ни помогне за справянето с икономическата криза", смята той и добавя, че фиксираният курс влияел негативно на конкурентността на стоките, изнасяни от родните производители.

Един от основните генератори на икономически идеи в НДСВ и управляващата тройна коалиция Владимир Каролев обяви, че с въвеждането на еврото бизнесът щял да спести много разходи. Другите аргументи са, че паралелното използване на еврото ще доведе до постепенното изместване на лева и така нямало да се стигне до свиване на паричната база при рязък отлив на чужди инвестиции.

Дотук добре. Остава въпросът обаче



как точно може да бъде осъществена евроизацията,



особено пък едностранно. Отговорът е - никак. Поне не и безнаказано.

Еврото е разплащателна единица в 15 от страните-членки на Европейския съюз. За въвеждането на единна валута тези държави са се отказали от воденето на самостоятелна монетарна политика, а ЕЦБ прави опити да "изглади" икономическия цикъл на въпросните държави и постепенно единната политика да стане по-лесна за ръководене.

Членството в еврозоната се присъжда при осъществяването на определени условия, които да гарантират на останалите държави необходимата стабилност и сигурност - че в системата няма да бъде допусната пробойна - място, където икономическият цикъл е коренно различен, а фундаменталните макроикономически показатели като инфлация, бюджетен дефицит, лихвен процент и т.н. рязко се отличават от тези на останалите страни.

Едва ли от консервативна институция като ЕЦБ можем да очакваме да погледне с добро око на едно едностранно евроизиране на България. Вярно е, че в условията на настоящата криза станахме свидетели на нечувани и неподозирани мерки от страна на централните банки по целия свят, но да очакваме поощрение за подобен ход е прекалено.

Мнозина сочат, че формата на управление на монетарната ни политика към момента е подобна на евроизацията. Нямаме право да печатаме пари, следваме стриктни изисквания за паричната маса, а това поражда съмнения дали при отлив на капитали



няма да се стигне до сериозна валутна криза.



От баланса на БНБ обаче се набива на очи едно: активите в управление "Емисионно" надхвърлят 28 млрд. лв., а парите в обращение са... 8,5 млрд. лв.

Това означава едно - докато се стигне до свиване на парите в обращение, трябва да мине доста време, а от страната ни да изтекат доста средства. Възниква въпросът възможно ли е да стане това. Сигурно е възможно, но с оглед "замръзналото" кредитиране и свиването на инвестициите се очаква текущата сметка значително да подобри своя дисбаланс и дефицитът да се свие. С две думи най-вероятният сценарий е значително забавяне на изтичане на валута от България при продължаване на кризата.

Страната ни има достатъчно проблеми с европейските институции, като дори се стигна до обвинения от страна на правителството, че Брюксел има тенденциозно лошо отношение към България и умишлено постъпва нечестно с нас, лишавайки ни от парите по програма ФАР. Как в такава ситуация да си представим позитивна нагласа към радикален, несъгласуван и едностранен акт, погазващ един от основните стълбове на изграждането на ЕС като единен икономически и политически съюз?

Санкциите не могат да бъдат предсказани, но



със сигурност ще бъдат драстични,



тъй като създаването на еврозоната е исторически процес и Стара Европа е доста чувствителна към него. Това прави едностранното заобикаляне на правилата и приемането на еврото като втора, а както се чува от някои - и като официална валута в България по-скоро химера.

Затова нека енергията на управляващите и техните съветници се хвърли в различна от тази еретична посока - например към подобряване на усвояемостта на европейските пари, насочването им към приоритетните според правителството насоки и значително увеличаване на прозрачността на управлението на парите на всички европейски данъкоплатци, включително и българите.

Правителството вече свали розовите очила, през които гледаше на кризата само до преди около месец-два и ни уверяваше, че България е нещо повече от останалите и проблемите ще ни подминат. Сега остава да видим и реални действия за подкрепа на икономиката, гражданите и фирмите.