През 2007 и 2008 г. правителството направи важни стъпки към повишаване доходите на пенсионерите. Отпуснатите до края на 2006 г. пенсии нараснаха от 01.01.2007 г. до 01.07.2008 г. с 33.5 на сто, при инфлация за същия период от 18 на сто. Най-после беше сложен край на 8-годишното ограбване на пенсиониралите се до 2000 г. и техните пенсии бяха частично компенсирани с преизчисляване. Предстоят чувствителни увеличения и през 2009 г. За направеното правителството заслужава одобрение и подкрепа. Но след като каза "А", то трябва да каже и "Б" и да отстрани най-съществения дефект на сегашната пенсионна система - методиката за изчисляване на пенсиите. Това, че при еднакви лични данни, всяка пенсия се отличава от предишната е дискутирано подробно, многократно и за съжаление, безрезултатно. При равни други условия, човек пенсионирал се през ноември 2008 г. получава с 19% по-висока пенсия от този, пенсионирал се през януари 2008 г., в т.ч. и от тези, на които бяха преизчислени пенсиите, отпуснати до 2000 г. За тези 19 % той не е протестирал, не е демонстрирал, не е писал статии. Просто методиката е такава. Изкуственото и неоправдано натрупване на големи разлики между пенсии за еднакви лични данни продължава. Това отнема средства от пенсионния фонд, които биха могли да се разпределят справедливо между всички пенсионери. Оказва се, че задачата как да се поправи това безумие, която е от ранга на "това го знае всяко хлапе", е непосилна за НОИ, МТСП и създадения към него консултативен съвет. Може би и за това трябва да поискаме помощ, а защо не и субсидия от Европейския съюз.

Какви са решенията? Едната възможност е пенсиите да се определят от постоянна основа, която ежегодно да се индексира заедно с тях. При желание, заварените пенсии могат да се изравнят с новоотпусканите чрез преизчисляване от новата достатъчно висока основа, обхващаща всички пенсии. Ако обаче искаме не само математическо, а и социално решение, най-сполучливо е за новоотпусканите пенсии да се възстанови основаната на личните доходи система, действала до началото на хаоса през деветдесетте години. При нея определените от закона възраст и осигурителен стаж служат само като условие за придобиване право на пенсия. Личната пенсия се определя като процент от личния осигурителен доход за определен от закона период. Този процент бе 55%.

Как такава система ще повлияе на сега пенсиониращите се? Ще се запази размерът на настоящите пенсии. Нека сравним отпуснатата през януари 2008 г. пенсия на 63-годишен мъж с 37 години осигурителен стаж и индивидуален коефициент 1. По сега действащата методика пенсията му е 147.32 лв. Личният му среден осигурителен доход (еднакъв със средния за страната) за периодите 1988-1990 и 1997-2007 г. е 268.34 лв. Пенсията му, определена като 55% от него, би била 147.59 лв. За всяка година работа над изискуемите той би получавал добавка към пенсията - правило, което действа и сега. Тази система е реална и отстранява недостатъците на настоящата. Освен това тя би станала най-действеният стимул за осигуряване от реални доходи. В бъдеще допълнителен ръст на пенсиите е възможен като тези 55% се увеличат на 60 и т.н. в зависимост от възможностите.