Уж икономистите в кабинета на Симеон Сакскобургготски бяха дрийм тийм, а точно когато трябва да се види резултатът от едногодишната им съвместна работа, части от екипите почнаха да падат от постовете си. Случи се така, че областни танцуват на кол, заплашват депутатки, самите депутати от групата на НДСВ се карат помежду си, топят се взаимно и се дърпат един друг.

Така съвсем логично се стигна до положението и изпълнителната власт да почне да се оголва откъм изпълнители. Дали са отпаднали заради недоволство или от нещо друго, ще разберем, като му дойде времето.

След махането на Любка Качакова, която, както се оказа, не умеела да работи в екип с шефа на "Булгартабак" Георги Попов, дойде време още един от приближените на вицето Николай Василев да си тръгне - зам.-министърът на съобщенията Николай Николов. И той като Любка



напуска точно когато една изключително

сложна сделка тръгва



Още по-голямо е изумлението, че самата приватизационна процедура за БТК, в чиято подготовка и осъществяване Николов взе дейно участие, е на път да бъде отложена във времето. Обясненията, че това става заради "известен срив на борсите и навлизането в силно отпускарски сезон", са смешни мотиви и очевидно нямат много общо с истината. Хеле пък второто е можело да се установи още преди месеци с помощта на джобно календарче. А ако първото е основателна причина, то също толкова основателни са причини като срива на телекомуникационния пазар, който трае вече втора година, идващото след 5-6 месеца падане на монопола на БТК, което я прави силно неатрактивна. И още ред други причини, описвани подробно от българската преса вече месеци наред.

Очевидно причината не е там. Още повече че тези факти не попречиха да се обяви процедура, а преди седмица да се отчетат и "големи" успехи заради трите подадени предварителни оферти.

Преди няколко дни в интервю за "Сега" вицепремиерът Василев пак повтори, че всичко по двете мегасделки - "Булгартабак" и БТК, върви в срок и ще приключи навреме. Естествено, нали точно това обеща? Как сега да признае, че нещо не е наред.

Предложените цени в тези три оферти обаче говорят за нещо съвсем друго - че интересът към БТК граничи с нулата и че е проявен единствено като към собственост, която може да бъде купена само временно.

Възниква обаче въпросът кой точно трябва да поеме отговорността от това, че нещо обещано не е изпълнено или



очевидно е на път да се провали



В началото на един мандат грешките по традиция се прехвърлят на предишните управляващи. Когато времето напредне и публиката почне да нервничи, вината се хвърля върху наследената държавна администрация. Ако междувременно има суша или киша, или рецесия в който и да е край на земното кълбо, те също могат да се използват като удобен повод.

Но идва един момент, в който отговорността трябва да се споделя и от по-високите нива. И изглежда, че в областта на транспорта и съобщенията този момент е настъпил. Но за да не бъде гафът много голям и видим, си отива не министърът, а заместникът му. Нищо, че до вчера беше една от нашите "млади надежди" и бързо навлезе в работата си.

Защото в противен случай ще излезе, че отговорността трябва да се поеме още по-нависоко. А там, както се убедихме за една година, мислят с малко по-различни категории.

Случката потвърждава тезата, че на жълтите силно им липсва чувство за ориентиране в политическото пространство. Те, особено т. нар. "юпита", трудно проумяват, че управлението на едно министерство няма нищо общо с управлението на корпорация.

Ако в нея те се провалят, най-много да провалят акционерите й заедно с хиляди служители. При това фирма се управлява далеч по-лесно, защото зад себе си имаш мотивирани да работят хора. В държавното управление е точно обратното - трябва да тласкаш заспалата администрация и да балансираш непрекъснато между интересите на различните групи от обществото. При това медиите следят всяка твоя стъпка, защото действията ти наистина засягат на практика всички. И когато се получи провал, той е много по-мащабен, защото поваля цяло едно правителство с всички последици от това.

Така че оттеглянето на ключова фигура от процедурата по продажба на телекома, колкото и да изглежда емоционално или - както се изразява самият Николов - лично решение, означава провал на цялата сделка. Защото говори за слабост на екипа, който работи по нея. Направо прилича на бумеранг, който вече лети. И ще перне или Пламен Петров, или Николай Василев. А с тях - цялото правителство.