:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,109,890
Активни 70
Страници 8,721
За един ден 1,302,066
Репортаж

За даренията и даровете на детската онкохематология

Годишно през болницата минават около 1000 пациенти, а през дневния стационар, където е химиотерапията - 5000. Хазната обаче отпуска само 1 млн. лв.
Снимки: Александър Михайлов



"Дарение от д-р Михаил Мустаков. В памет на любимата ми жена Хермина", пише на табелка над изключително скъп и модерен апарат за изследвания в една от лабораториите на детската онкохематология в София. Болницата е единственото специализирано здравно заведение у нас за лечение на деца, болни от рак.

"Хермина от рак ли е умряла?", питам проф. Драган Бобев, шеф на детската онкохематология. Не отговаря с думи, но е ясно - да, Хермина е починала от рак.

Имаме доста дарения, обяснява проф. Бобев. И не са само в апаратура. Телевизорите в стаите, където лежат болните деца, са дарения. Хладилниците в столовата - също. Пари - по-рядко.

В отделението, където лежат децата, има кабелна, телевизорите във всички стаи са пуснати, а в повечето гледат "Шоуто на Слави". Защо ли деца на не повече от 10 години харесват Слави?



Дали защото и той е като тях с гола глава?



Или пък това е предпочитанието на майките? Майките на повечето деца са също "пациенти" на болницата. Те са денонощно заедно. Хранят децата, стоят на столове до леглата им, прегръщат ги. Обстановката изобщо не напомня на болница, камо ли онкологична. Градинката пред болницата от бунище е превърната в кокетна детска площадка с пейки и люлки. В отделението, в столовата цари тишина, греят ярки цветове, рисунки, уютни ремонтирани стаи с телевизори. И майки. Има и специален шарен кът за игра с много играчки. И те от дарения. Там ходят децата, които не са "много зле", както се изразява проф. Бобев. На малка дъска за рисуване стоят още неизтрити тебеширени къща и дърво. По нищо не се различават от къщите и дърветата, които вашите деца рисуват.

Стаите са с по две легла. По-добре е за децата да си правят компания. Но, естествено, тежко болните се отделят в единични стаи. Никой не ги нарича умиращи.

Към болницата има и двама психолози, които консултират родителите. Кои страдат повече - родителите или децата, питам Драган Бобев. "Зависи", казва той. "Ако детето е на 5 години, е ясно кой, детето не разбира", продължавам да разсъждавам. Но ако е на 10 години? Не получавам отговор.

В една от стаите пациентът не гледа телевизия, а чете комикси - "Мики Маус". Детето е подуто от лекарствата, които постоянно му вливат. Той е с рядко за децата заболяване - тежък меланом - рак на кожата. "Колко му остава", питам професора. "Аз съм лекар, а това може да ви каже само екстрасенс или петричката врачка", отвръща Бобев.



Защо даряват хората?



"Аз съм израсъл в тази болница. Тази атмосфера, обстановка и оборудване в болницата са направени с моите лични усилия и връзки. Държавата е вложила незначителен процент. Всичко е от спонсори, фондации", казва Драган Бобев. И пита: "Вие знаете ли какво е в основата на желанието на фондации и хора да спонсорират и помагат."

"Искат да си купят гаранция, че това няма да им се случи?"

"Да, това е един от мотивите на хората", отвръща професорът. "А може би търсят и други символи, за да отдалечават мисълта си от идеята, че всички сме временни и смъртни и никой не знае кога ще го настигне такова заболяване", разсъждава Бобев. "Продиктуваният от религиозен мистицизъм начин на мислене е основното съображение за голяма част от спонсорите", смята той. "Те даряват нещо, разчитайки на друго - че помагат на науката за търсене на решение на този въпрос, чието решение ще им спести нещо, което би могло да им се случи. Това е инстинкт за защита", обяснява Драган Бобев.

Има и втори мотив - най-често даряват хора, които са загубили близки, болни от рак. Бобев дава пример с футболист, чиято жена починала от левкемия. Той организирал бенефисен мач с благотворителна цел, станал дълбоко вярващ, търсил начин да помогне на другите болни. Човекът търси възможност да компенсира загубеното.



Болницата



Онкохематологията е достъпна и безплатна не само за деца. Идват и възрастни пациенти от цялата страна, най-вече за костно-мозъчни трансплантации, които се правят само в тази болница и са единственият шанс на пациенти, не повлияли се от друго лечение. Така се увеличават пациентите с около 20%. "Това обаче натоварва нашите ресурси - материални, човешки и финансови", казва Драган Бобев.

Здравно министерство отпуска 1 млн. лв. годишно за болницата. "Справяме се, нямаме задължения", казва Бобев. Оказва се - по много интересен начин. Онкохематологията е на територията на ИСУЛ и има договор с университетската болница за някои услуги и изследвания. "В момента им дължим 40 000 лв. за няколко месеца. А принципалът е един и същ - здравно министерство. И какво прави то - прехвърля средства от единия джоб в другия", казва Бобев.

Но никога не сме провеждали т. нар. терапевтичен геноцид - да лишаваме българските деца от това, което предлага съвременната медицинска наука и практика. "И то в тази деликатна най-скъпа част от медицината", казва шефът на болницата.

Много или малко пари са 1 млн. лв.?

У нас една трансплантация на костен мозък излиза около 20-25 000 долара. Същата трансплантация в Израел струва 80-100 000 долара, а в САЩ - 200-250 000 долара. Годишно през болницата минават около 1000 пациента, а през дневния стационар, където е химиотерапията - 5000. В момента в болницата лежат около 100 пациенти.



Здравната каса



"Здравната каса има доста пътеки за онкологични заболявания за възрастни и осигурява по около 100 000 лв. месечно за тези болести", обяснява Бобев. Но за децата клиничните пътеки са твърде малко. "Дали ще се разширят зависи от интереса и материалните ресурси на касата - ние сме скъпо струващо заведение и сигурно чак накрая ще стигнат и до нас, като направят клинични пътеки за детска онкология", смята той.

А не трябва ли касата изобщо да не е бърка в тази област и тя да си остане държавен приоритет, финансиран от МЗ?

"Това си остава държавен приоритет, държавата засега не е пренасочила усилията към благотворителни или осигурителни фондове", казва Бобев. Това ще остане така и за в бъдеще, убеден е той, защото никакви фондове, организации, каси не са в състояние да поемат 100% тази тежест. Имаше тенденция постепенно касата да навлезе в осигуряването на средства за деца със злокачествени образувания, но тя едва ли ще се осъществи в близко време.

А вярно ли е, че след като онкохематологията няма договор с касата, то някои пациенти са принудени да си плащат част от изследванията, които не се осигуряват в болницата?

"Как точно такива единични случаи попадат на пресата", ядосва се Драган Бобев. "Скенерът на нашата болница два месеца не работеше. Трябваха доста пари да го оправим, имаше и други технически неуредици. И се случи на две-три деца да се направи скенер извън болницата. За съжаление, на едно от тях, но късно го разбрах, са му взели в скенера на Правителствена болница 250 лв. Това е недопустимо. При нас всичко е абсолютно безплатно. И никой от пациентите не е внесъл 1 стотинка. Има, естествено, добронамерени хора, спонсори, които внасят суми за купуване на консумативи. Но това е нищожна част, която не покрива и 0.5% от това, което е необходимо за дейността ни. Имахме един пациент, който внесе 7000 лв. за 4-месечен престой с много рядко и скъпо заболяване. На ден престоят му струваше на болницата 500 лв", обяснява професорът.

И все пак - би ли било добре здравната каса да поеме част от разходите на болницата?

"Да, защото ще помогне на държавата. А и тези деца са осигурени от родителите си", отговаря Бобев.

Но ако в тази болница влезе касата, ще настане хаос и ужас, както е навсякъде, където работят с нея - бумащина, проверки, глоби... И има ли смисъл болницата да се обръща с главата надолу заради някакъв малък процент от издръжката й, който би могла да поеме НЗОК.

"Сигурно така ще стане, ако работим с касата. Ние затова не сме търсили активно консултации с тях. И не си струва. С 10% от бюджета ни - 90-100 000 лв. на година, с нищо няма да ни подпомогнат", казва Бобев.

Детската онкохематология е твърде различна от всички останали болници в България. Успяла е да се съхрани в тези трудни години. "А и непрекъснато да се обновява - като битова среда, техника и апаратура и човешки ресурс", заключава Драган Бобев.





КАРЕ



Почти навсякъде в света заболеваемостта от рак при децата е на едно и също ниво и, за разлика от раковите болести при възрастните, не се повишава. Между 11 и 16 деца на 100 000 се разболяват от рак годишно.

Най-често срещаното злокачествено заболяване при децата е левкимията - 33% от болните. Трудно е да се уточни причината. Има комплекс от фактори - външна среда, генетична обремененост, стрес. Но нито един не е значим самостоятелно.

След левкимията са т. нар. злокачествени лимфоми. Има тумори на централната нервна система - 20% от болните. Тумори на меките тъкани - 10-12%.
 
Надписът над дарената скъпа апаратура
 
Защо ли това дете не гледа "Шоуто на Слави"?
 
Столовата. И там е цветно
4025
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД