Колко нации всъщност живеят в България - на едно и също място по едно и също време? Всеки социолог ще ви каже, че селяните мислят различно от софиянци, образованите млади - от необразованите стари, и така нататък. Има обаче и друго делене, може би по-важно.

Миналата седмица отиваме на концерта на Halford и Slayer. Стигаме до стадион "Академик", започвам да опипвам с поглед тълпата - по навик, да видя, къде е синът, дошъл по младежки отделно от тати и неговите приятели. Не го виждам, защото са налице поне хиляда двадесетгодишни младежи, изглеждащи досущ като него: коси до кръста, черни фланелки, вериги и пр. Сред тях щъкат и шепа мои студенти - за моя радост. Имало е смисъл...

"Щом има поне хиляда такива в страната - споделям с хората, с които съм, - има надежда за тая нация." Не всички, демек, са примитивни и отпуснати; имало и островчета нормалност.

Получавам отговор: "Нали се сещаш, че ако сега нацията може да ги види тези хиляда метълюги, веднага ще ги обяви за национални предатели, отродители и дебългаризатори; и ще се тюхка, че не може да ги натика в лагери за превъзпитание..."

Това, разбира се, е също толкова валидно съждение, както и моето. Аз виждам в метълите едно от проявленията на модерното начало в страната, един потенциал за развитие.



Нацията би видяла в тях врагове на своя свят. Кое е вярното?

И двете съждения са верни. Метълюгите - и подобните тям - олицетворяват принципа на свободата, енергията и отвореността към света. Мнозинството се придържа към принципите на зависимостта, очакването някой да направи нещо и затвореността към света.

Две нации. Правим ли нещо по този въпрос? Като че важното е за начало да си представим какво е отношението на всяка от тези нации спрямо другата. Метълюгите не искат другата нация да я няма. Не желаят да й направят лошо. Просто искат тя да ги остави на мира да си живеят живота така, както смятат за добре.

Мнозинството едва ли има подобно миролюбиво отношение - live and let live - към метълюгите и другите свободни и отворени среди, съществуващи в обществото. Свободните не се страхуват от зависимите, но зависимите са винаги крайно разтревожени от присъствието на свободните.

Затова старческото - не толкова по възраст, колкото по манталитет - българско мнозинство вече повече от десетилетие изтиква от територията си младите и свободните. Защото не ги припознава като ресурс за собственото си развитие - а като заплаха за душевното си равновесие.

И двете нации имат правото да съществуват, но едната от тях няма бъдеще. Най-доброто, което може да се направи, е и двете да бъдат оставени



да се състезават при равни условия



И нека видим кой е по-жизнен: нацията на свободните или нацията на зависимите?

А самият концерт, ако се интересувате, беше много добър. Освежаващ. Зареждащ. Не беше директен вход към ритъма на вселената, към струната Ом, както преди време концертът на Motorhead, но достатъчно добър, за да произведе мисли относно бъдещето на нацията, която обитаваме. Дано да има още такива, че доста се поразредиха в последно време. Чак му падат батериите на човек, докато чака следващия.