Откакто компютрите станаха неделима част от всекидневието, постоянно се води спор дали цялата информация, с която разполагаме, трябва да бъде поверена само на тези машини. Всяка държава или организация разполага с голяма по обем вътрешна информация, която трябва да бъде съхранена по подходящ и сигурен начин. Бързото откриване на конкретни данни или документ определя доколко ефективна е работата на цялата организация или на отделни нейни звена. Възможностите на дигиталния архив в наше време наистина са неограничени. Всеки би могъл да надникне в средновековни документи или да получи достъп до първите парчета на Елвис, без да става от бюрото си. Но дори един ден всички текстове, фотографии и графики да бъдат дигитализирани и достъпни за всички, това



не гарантира запазването им



за вечни времена. Събраните данни ще бъдат запазени, докато съществува техният материален носител, и могат да бъдат прочетени. Така например съдържанието на над 1 милион магнитни ленти, които документират 3 десетилетия от постиженията на САЩ в космическото пространство, са безнадеждно изгубени.

Онова, което е наистина важно, днес не може да бъде поверено само на компютрите, убедени са голям брой германски специалисти. Затова културното наследство на Германия се съхранява в изоставена сребърна мина в Шварцвалд, зад дебели стоманени врати, с най-модерни сигнални устройства и камери. В 1200 херметически затворени бирени контейнера, които са със срок на годност най-малко 500 години, се пазят хиляди микрофилми, съдържащи над 600 милиона документа от германската история. От плана на катедралата в Кьолн до писмата на поета Йохан Волфганг Гьоте - всички те се намират на дълбочина 440 метра и ще бъдат спасени, в случай че самата страна престане да съществува.

Повечето хора в Германия не знаят за старата мина, която носи името "Барбаращолен"(Галериите на Барбара) и се намира недалеч от студентското градче Фрайбург. Именно там, зад желязна врата, която се отваря само с помощта на таен код, се намира



главната съкровищница на страната -



Централното хранилище на ФРГ. В нея се намира историята на страната, която е заснета на микрофилми, които се намират в метални бирени бурета. Някои сравняват охраната там като тази във Ватикана. Над входа висят три светлосини триъгълни щита. Те свидетелстват за най-високата степен на защита на ООН според Хагската конвенция за защита на културните ценности. Освен мината "Барбаращолен" в света има още две места с подобна степен на защита - Ватикана и Държавният кралски музей в Амстердам.

Хранилището се охранява по-добре от катедралата в Кьолн. Над мястото дори е забранено да летят самолети. Неговото разположение е нанесено на всички карти на Бундесвера (армията), а територията на практика е затворена зона за какъвто и да е вид транспорт, в това число и военен. Всяка година за съдържането на обекта се отпускат три милиона евро.

В две стаи, които са дълги 50 метра и са широки три и половина, се пазят автографите на композитора Себастиян Бах и кореспонденцията на Гьоте. Само на 25 метра оттам се намират архитектурните планове на катедралата в Кьолн и бъчвата с Вестфалските мирни договори, подписани от кайзера Фердинанд III с Франция, Швеция, които слагат края на Трийсетгодишната война през XVII век.



Студените и тъмните помещения



на хранилището изглеждат като някои от складовете на пивоварните - заради буретата, които се виждат навсякъде. Средната температура в помещенията е 10 градуса, влажността на въздуха е 75%. Само че за разлика от бирените складове в тези места навсякъде има охранителни и наблюдателни камери, а входната врата е със сложна система от кодове за влизане и излизане. Съдържането на това хранилище е недостъпно за крадци и би трябвало да издържа ни взривове и наводнения. Идеята е тази съкровищница да се запази за вечни времена. Някои от работещите там често се шегуват, че мястото се охранява по-добре от атомните централи в Германия.

Скъпоценният архив се родил в Германия по време на Студената война и опасенията от използването на атомна бомба. Именно тогава двете бивши галерии, които са разположени на 340 и 440 метра под планината, били преоборудвани за пазене на безценната информация. Оттогава гранитните стени са укрепени с железобетонни конструкции и са сложени са бронирани врати. После там започнали да карат микрофилмите, като първата партида пристигнала в 1970 г. Оттогава четири пъти в годината в бункера докарват ценния товар във вид на милиарди снимки. В една стоманена бъчва могат да се поместят 16 ролки с дължина 1520 метра, като всеки метър съдържа около 36 кадъра. Самите бурета били избрани случайно за съхраняването на микрофилмите. Това станало, докато се търсели подходяща "опаковка" и станало ясно, че именно тези бурета, които били леко модифицирани, служат за най-добра защита на фотоапаратните ленти. Те са водонепроницаеми, не ръждясват, а филмите могат



да се пазят в тях стотици години,



по-дълго от всеки източник на цифрова информация. А за да се разшифрова информацията на една микролента, е достатъчно да се разполага с две минимални подръчни средства - лупа и свещ.

Централното хранилище се подчинява на Федералното управления по защита на населението от катастрофи. Според една от неговите директиви в архива могат да се пазят която и да е картина от историческите архиви, ръкописни документи с историческо съдържание и значение, като 30% от документите са до XVIII век и 15 на сто от по-късен период. Общо там се съхраняват 16.8 млн. фотоматериали и над 600 млн. снимки. Във Федералното управление се изпращат актове, които се отнасят за най-важните събития в политическата история на страната, като протоколи на Бундестага (парламента), държавни договори, текстове на различните закони. Документи, които са от държавно значение за Германия. Но бункерът "Барбаращолен" не е само склад за съхраняване на държавни документи. На микрофилми се снима също така съдържанието на архивите на държавните библиотеки и научни институти. Понякога тези уникални документи съществуват само в едниствен екземпляр - като свидетелството за коронация на кайзера Ото Велики, датиращо от 936 година, булата на папа Лъв X от 1521 г. с проклятието срещу Мартин Лутер и неговото отлъчване от църквата, писма на Франц Кафка. След обединението на двете Германии през 1989 г. хранилището се попълнило с 8 милиона метра лента с архивните материали на бившата комунистическа ГДР.

Веднъж в годината се провежда конференция, на която представители на федералните провинции решават каква именно информация да изпратят в "Барбаращолен". Четири пъти годишно в бункера пристигат до 100 милиона нови снимки. През последните години обаче количеството микрофилми доста е намаляло, отбелязват експерти. Причина за това е невероятното количество информация, което в момента са пази на електрони носители. Някои по нови шедьоври все пак попаднаха в буретата, като например творението на 50 германски художници, сред които известният режисьор Кристоф Шлингенсиф и едни от най-известните художници Йорг Имендорф. Те създадоха през 2004 г. платно, което бе посветено на 50-годишнината на Хагската конференция, но не я показаха на никого и в присъствие на нотариус то бе запечатано в една от бирените бурета.