Един тънък гласец заслужава да бъде чут и анализиран в нашенската шумотевица около световната финансова криза. Това е гласът на опозицията. Не само този, който казва, че правителството е некадърно и нищо не прави, но и този, който все пак предлага някакви алтернативни мерки. Той е плах и трудно уловим във всеобщата говорилня, но все пак достатъчно специфичен, за да убоде ухото на тези, които търсят вярната музика.

Управляващите ги знаем - бюджет 2009 е стъкмен така, че да минимизира евентуалните социални щети от кризата, но тъй че тройните обръчи да не пострадат. Държавата ударно ще инвестира, главно в инфраструктура, където парите най-успешно се завъртат в корупционен оборот, но срещу тая разсипия вероятно ще се отворят работни места, главно за неквалифициран персонал. И все пак не може да се отрече, че тройната коалиция търси някакви решения, смята да кредитира експортни отрасли, обмислят се мерки и стимули срещу съкращенията. Дори екстравагантната идея на Петър Димитров за въвеждане на еврото е все пак някакъв опит за освежаване на икономиката при очаквания отлив на чужди пари.



Каква алтернатива предлага опозицията?



Знаем, че тя не харесва нищо в кабинета, но не знаем какво би сторила тя, ако е на власт. А е твърде важно да сме информирани за творческите й намерения, тъй като след 7-8 месеца тя - най-вече ГЕРБ, ще е в управлението на страната. Кризата няма да е свършила, вероятно ще влезе в нов цикъл и днешните опозиционни корифеи ще трябва да отговарят не само за думите си, но и за делата.

До момента единствено ДСБ, а отчасти и ГЕРБ формулираха предложения срещу кризата. За ГЕРБ това е условно, тъй като действията на партията в местната власт кардинално се различават от "тезисите" на хартия. Седесарят Мартин Димитров се отдаде на избори, а той, като е зает, няма кой друг в синята партия да говори за икономика. Най-интересните гласове както винаги се чуха от Атака". Павел Шопов предложи да скъсаме с МВФ, Световната банка и други вредни глобалисти, което би било най-прекрасното нещо на света, ако въобще можеше да се случи.

Предложенията на ДСБ и ГЕРБ си приличат. Общото между тях е, че акцентират най-вече върху подпомагане на бизнеса чрез намаляване на данъчното бреме при свиване на преките налози и осигуровките. По същество това са идеи в добре познатия стар либерален дух. По-интересното е, че вечно



намръщеният Костов се оказва много по-социален от генерала



на народа Бойко Борисов, ако последният въобще е в час какво точно пише в икономическата му програма. За защита на най-бедните ДСБ предлага въвеждане на необлагаем минимум, а за едноличните търговци настоява данък от 10%, т.е. те да бъдат привилегировани спрямо други по-платежоспособни фирми. При ГЕРБ няма такива екстри, има почти нова данъчна реформа - еднакъв плосък данък за фирми и граждани от 10%, ДДС 15% (най-ниският в ЕС), отпада данъкът върху дивидентите и при реинвестирана печалба... Т.е. налози почти липсват, България е същият земен рай, който предизборно сътвориха и царските юпита през 2001 г.

Стар навик на политиците е да говорят в опозиция едно, а във властта да правят съвсем друго. Няма основание да мислим, че от лятото ще е различно. Ако щеше да е, Бойко Борисов нямаше постоянно да реве за помощ от държавата, тъй като неолибералната философия, гарантирана в управленската програма на ГЕРБ с подписа му (стига да не е фалшифициран), повелява по-малко държавни харчове. На фермерите трябваше да обясни, че следва да се оправят сами, тъй като да субсидираш хич не е неолиберално, а пък полицаите трябваше да разгони, тъй като неолибералите не дават пари срещу раздути щатове. И все пак нека предположим, че опозиционните неолиберали превземат властта, а после и икономиката.



Ще се превърне ли България наистина в земен рай?



Не и за повечето й граждани. Ниските данъци и осигуровки означават милиарди левове по-малко в бюджета, което можеше и да е добре, ако нямаше криза и не се знае какви неочаквани харчове ще се стоварят върху хазната. Те означават повече пари у хората и бизнеса, но тия пари ще отидат основно за чужди стоки и ресурси, тъй като ние сме бедна и неконкурентна страна. Хайде сега кажете кой точно ще спечели от тоя неолиберален модел, ще има ли инфлация вследствие на повечето пари в обръщение и къде ще отидат спестените данъци? Някой ще спечели дългосрочно, но той със сигурност няма да е българският потребител и производител. Точно поради тази причина хората по света не свалят безогледно данъците. В Англия Гордън Браун намалява корпоративния данък, но той е много по-висок от нашия. Германия не иска да пипа ДДС-то. "По-малко държава и държавни разходи", тръби ГЕРБ. Ако публиката все пак има уши, щеше да се провикне: "Ама за сметка на учителите ли, на лекарите ли или пенсионерите? По време на криза!".

Да сте чули някой от



реалния бизнес да хвърля шапка от идеите на ГЕРБ?



Правят го единствено неолибералните "научни тръстове", откърмени в същия докризисен пазарен фундаментализъм. Бизнесът е затискан и от други, но все пак решими проблеми. Стопанската камара призова да се създаде дружество, което да преквалифицира безработните и да ги пренасочва по отрасли. Автопревозвачи се оплакаха, че "ЛУКойл" поддържа високи цени на петрола. Индустриалци прореваха, че правителството стимулира потребителските кредити, което пък лишава тях самите от заеми. Брюксел натиска България да инвестира в екологични производства, а кабинетът смята приоритетно да подпомага износа. Хора остават без работа и въпреки това работодателите трудно намират качествен персонал. СПА центровете изместват горите, а няма кой да ги ползва.

Къде е опозицията в този дебат? Къде е инициативата, къде са реалните предложения? Какво е мнението на Бойко Борисов за валутния борд, еврото, регулациите, администрацията? Да сте чули да е съкратил столичната?

Икономическата криза предостави шанс на опозицията да блесне. Управляващите имат не трески, а греди за дялане. Тя обаче пропуска шанса и подхвърляйки идеи, които вече се отричат и от свободолюбивия Запад, сериозно събужда мисли дали е водена от националния интерес. Дали го прави нарочно, без да иска или по инерция...? Дали юпитата на Борисов не са най-обикновени приемници на царските, които вече разбрахме колко точно струват?

Вакуумът се запълва от веселяка Петър Димитров, който изглежда най-трезвият реформатор в държавата. Смешно.