МВР винаги си пати от това, че се опитва да представи тежката реалност с престъпността в розов сън. Години наред вътрешното министерство играе опасна игра с цифрите, а после се чуди защо доверието към него спада. Ако се слушат отделните министри и главни секретари от последните 18 години за процентите, с които спада престъпността, тя отдавна трябва да има отрицателни измерения. Същото е положението и с разкритите престъпления - МВР отчита 60-70-80%, прокуратурата - 50%, а ако се гледат присъдите на съдилищата, процентът е под 10%.

Периодично от МВР информират и че са преброили организираните престъпни групи. За миналата година Румен Петков отчете, че са неутрализирани 196 такива. А само преди дни генералният комисар на МВР Павлин Димитров се похвали, че 90% от организираните престъпни групировки вече били зад решетките. Това ще рече, че са в арестантски килии с повдигнати обвинения по досъдебни производства или в затвора с окончателни присъди, произнесени от наказателен съд. Останалите навън се брояли на пръсти.

Това притеснително изявление бе заглушено от полицейските протести и финансови драми на МВР. Но пък проблемите със заплащането и лошото управление на милиардите, налети от бюджета в системата, само доказват колко зле са със сметките ръководителите й. В случая хвалбата с неверни факти и статистики само навреди, защото обществото логично ще попита



на какво основание полицията иска повече пари,



след като бандитите си действат на свобода. Безсмислено е да се твърди, че силовите групировки са едва ли не ликвидирани. Можем да вземем за пример Димитър Желязков-Очите, който е в затвора, но продължава да ръководи бизнеса си, че дори и да присъства на "официални мероприятия" на приятелите си като откриване на луксозни хотели или дискотеки. И то редом с шефа на полицията в града.

Ако МВР бе преборило организираната престъпност, нямаше да има отвличания през ден. Похитителите на бившия шеф на футболния клуб "Литекс" Ангел Бончев и на още куп крупни бизнесмени или техни роднини например още не са разкрити. Не е ясно кой преби демонстративно журналиста Огнян Стефанов, нито пък шефа на варненския хотел "Черно море"... Както и кой краде коли и обира хиляди апартаменти, събира дългове с бой и с вкарване в багажника, организира наркотрафика, от който само преди дни бяха открити 500 кг хероин. Да не би да е в затвора босът, който контролира стотиците проститутки всяка вечер по столичните централни улици?

И тук става дума само за случаи от последната година и единствено за т.нар. силова организирана престъпност. Да не повдигаме въпроса за далеч по-опасната мафия, която източва милиарди от бюджета чрез ДДС, краде от контрабанда и корумпира наред чиновници и политици, присвоява от еврофондове, участва в партийни обръчи от фирми ...

На този фон не е чудно, че наскоро Националният статистически институт отчете



драстично недоверие към полицията



в свое изследване за нерегистрираната престъпност в България. Тогава лъсна нещо, което само се предполагаше - че има сериозно разминаване между данните на полицията, прокуратурата и съда и действителното състояние на бандитизма в страната. Многократно въпросните институции бяха атакувани, че не са наясно с нивото на латентната престъпност, че имат проблеми в собствените си данни и статистики, но те винаги се защитаваха упорито. Освен това се оправдаваха и че все още не е готова единната информационна система, която да отчита жалби, обвинения, присъди и т.н.

От изследването на НСИ стана ясно, че близо половината жертви на кражби, грабежи, измами



изобщо не се обръщат към органите на реда



Така например повече от 1/3 от жертвите на взломни кражби изобщо не се обаждат в полицията. Над половината от тях са го направили заради липса на доверие, 30% са преценили кражбата за маловажна, 7% не са потърсили съдействие от страх от отмъщение, а цели 5% са "разрешили проблема самостоятелно".

Стъкмистиката на МВР, прокуратурата и съда съществува и заради продължаващата липса на Единната информационна система за противодействие на престъпността. Проектът за нея е от преди 12 години, в изграждането й бяха налети милиони долари, левове и евро от бюджета и от международни донори. Тя трябваше да показва процеса от извършването на престъплението през обвинителните актове и присъдите чак до изтърпяването на наказанията. И до момента обаче не е готова. И всеки си позволява да се хвали, както му е удобно.

Но хората отдавна не вярват на цифри. А вярват на очите си - мафията демонстрира лукс и е на свобода.