**Овен архар (лат. Ovis ammon) - двукопитно млекопитаещо. Обитава планинските райони на Средна и Централна Азия и Южен Сибир. В световната Червена книга е вписан като застрашен вид, чиято численост и разпространение постепенно намаляват под въздействието на негативни фактори. В Узбекистан все още живеят около 1200 архари.



***Президент върхар (лат. Presidentum bulgaricum) - държавен глава и върховен главнокомандващ на Република България, в чиито функции влиза и изтребването на гореописания животински вид. В Червената книга на социалистическата партия е вписан като неформален лидер и незастрашен от нищо индивид. В България все още живеят последните двама представители на този вид (Г. Първанов и Б. Борисов).

--------------

Ако култовият филм "Ловецът на елени" с участието на Робърт де Ниро разкрива тежките поражения на войната върху човешката психика, траперският екшън "Ловецът на овени" с Георги Първанов в главната роля е пример за непоправимите морални щети, които нанася политиката върху един незрял политик.

Президентът Първанов може и да не остане в историята с безпрецедентните си два поредни мандата и с тронното си слово от януари 2008-а за промяна на политическата система, но с ловните си подвизи ще влезе завинаги в аналите на ловно-рибарското движение у нас. Дотам се прочу с ловните си трофеи, че анонимен зевзек му посвети специален филм в youtube, на който Хитлер в ролята на Гоце раздава напътствия на администрацията и пиарите си как да овладеят гафа с отстреляния овен архар. А във форума на в. "Сега" друг майтапчия го посъветва вместо жандармерия Първанов да прати направо ловните дружинки в гетото, наречено "Студентски град". Ако перифразираме едно изказване на държавния глава, че "едно общество, в което идеал не е ген. Владимир Вазов, а ген. Атанас Атанасов, трябва да се замисли върху своите ценности", определено мога да кажа, че едно общество, в което Първанов е президент, а не шеф на ловно-рибарския съюз, също трябва сериозно да се замисли.

Защото с характерната за довчерашен парий непохватност държавният глава упражнява новото си аристократично хоби в най-неподходящи моменти - по време на национален траур или при посещение в авторитарна чужда държава в разгара на свирепа икономическа криза. Впрочем, ако не беше срамното разкритие на един чужд електронен сайт, българските граждани щяха да разберат от официалното съобщение на прессекретариата на държавния глава, че цел на визитата е било подписването на протокол за установяване на партньорски отношения между Самарканд и Пловдив.

Освен с богатата си ловна колекция от рога и копита Първанов ще остави незаличима следа в душите и сърцата на йорданския, катарския, перуанския, мексиканския, монголския и узбекистанския народи, които бяха удостоени с височайшата му визита през последните две години от неговия втори мандат. Някои от пътешествията бяха белязани с драматични обрати, трудно преодолими технически изпитания и прояви на чутовен героизъм, които прославиха по цял свят този нашенски Марко Поло.

Като незабравимото пътуване до Мексико в края на януари т.г., когато по думите на един потърпевш журналист вицепрезидентът насмалко да осъществи конституционния си смисъл. Голям зор видя над Азорските острови Първанов, докато кацне самолетът. Озориха се и придворните екскурзианти, които предаваха хода на премеждията му в реално време. Атлантическата одисея завърши типично по български - с печено прасенце и пържени калмари в ресторант "О Пескадорес" на азорския остров Терсейра, както ни уведомиха сладкодумни сътрапезници на президента. Делегацията от медийни шефове и заслужили творци така и не стигна до следващата си спирка - остров Бермуда. Което обаче даде повод на Първанов да прояви остроумие: "Ако бяхме паднали тук, щяхме да разширим географията на Бермудския триъгълник".

Сред големите външнополитически пробиви на президента бе и участието му в българо-монголски бизнес форум заедно с колегата му Намбарин Енхбаяр. Не е известно с колко процента се е повишил оттогава стокообменът между двете братски страни, нито пък разбрахме дали Първанов е успял поне да половува из безкрайните монголски степи. Очевидно сайтът Фергана.ру, който ни открехна за кубадинските приключения на Първанов в Узбекистан, е проспал тази интересна ловна дестинация.

От Йордания обаче държавният глава не се върна с празни ръце. Донесе сребърен кинжал, личен дар от крал Абдула Втори. Ножът бил в черкезки стил, както информират светнати журналисти, понеже йорданските гвардейци се обличали като кавказци. Стойността на подаръка не се уточнява, но той едва ли е спомогнал да се преодолее драматичният спад в търговските отношения между двете страни - 10 пъти от 1988 г. досега. Разбира се, Първанов не останал длъжен и подарил на домакина инкрустирана старинна българска пушка. След окадяване на залата с тамян за пропъждане на злите духове било подписано и споразумение за сътрудничество в областта на трафика на хора, наркотици и борбата с тероризма. Парафа си под него сложил лично бившият вътрешен министър Румен Петков, който очевидно не се повлиял от тамяна. Двете страни се разбраха да стимулират връзките си по изложения и панаири, както и да възстановят редовната самолетна линия между София и Аман. Венец на визитата бе посещението на Първанов в планината Небо, където се е състояло кръщението на Исус Христос в р. Йордан.

Важна спирка в околосветската обиколка на българския президент беше и Катар. И там направихме дипломатически пробив, след като Първанов закичи лично с орден "Стара планина" емира на Катар шейх Хамад бин Халифа ал Тани заради приноса му за освобождаване на медиците в Либия. Скандалният зам. външен министър Феим Чаушев подписа меморандум за разбирателство между дипломатическите централи на двете страни. Съпругата на емира Моза се похвали на президентшата Зорка с "Града на образованието", където катарската държава инвестира в наука и високо образование. Ние смутолевихме, че сме дали на Катар неколкостотин масажисти и камериерки, както и цял отбор по вдигане на тежести.

Със същия успех премина и визитата в Египет. Малко след като България бе сключила споразумението за изграждане на руския газопровод "Южен поток", президентът ни отиде да пита Хосни Мубарак дали не можем да се включим и към т.нар. арабски газопоровод като част от "Набуко". Пак по тоя повод държавният глава прескочи до Азербайджан. А само преди дни навести Туркменистан.

След арабския блясък последва екзотичен рейд в Латинска Америка. Перу, Аржентина и Мексико на втори тур. В Лима Първанов съдейства за подобряване на диалога между ЕС и латиноамериканските страни, лобира за наше посолство в Колумбия, накрая се подписа под декларация за съвместни действия за борба с бедността и глобалното затопляне. А придружаващите го журналисти се оплакаха от гъстия смог над перуанската столица и скъпите хотели, които ги направили по-чувствителни към темата за бедността.

Но най-голямото признание дойде още в края на миналата година от ЮНЕСКО, чийто шеф Коичиро Мацуура издигна неръкотворен паметник на българския президент, като обяви Първанов за символ на демокрацията у нас. Той пък предложи в София да бъде създаден център на ЮНЕСКО за запазване на нематериалното културно наследство (понеже материалното у нас отдавна го изнесоха). От цялата работа най-много пострадаха протоколчиците на президента. Те умряха от притеснение да не би шведският крал Карл XVI Густав, който също се озовал там, да види подарената на Мацууро маска на Севт III, каквато и той получил преди дни пак от Първанов. А пък ние мислехме, че тоя номер - да раздават на килограм, го правят само с ордените и медалите!



-------------

* Моля читателите да ми простят неправилната лексикална форма, която използвам, но го правя заради аналогията с култовия филм от 70-те "Ловецът на елени"