"Напускаме тристранката!" За последен път чухме подобна закана от синдикатите преди около месец. Тогава и КНСБ, и КТ "Подкрепа" обявиха, че се оттеглят от Националния съвет за тристранно сътрудничество в знак на протест срещу политиката на правителството. Обидата беше толкова голяма, че дори върнаха и поканите за конгреса на БСП.

Синдикалният бойкот обаче съвсем не попречи на управляващите да приемат редица нови мерки за тази година без задължителните дискусии с тях - от удължаване на високоплатеното майчинство от 315 на 410 дни до въвеждането на финансови стимули за работодателите за задържане на кадрите. Да не говорим и за другите сериозни промени, с които обраснаха между първо и второ четене в парламента законите за социалните бюджети. Решено бе например минималните пенсии да скочат още от 1 януари, а увеличението на максималните да бъде оставено за април. Увеличиха се обезщетенията за безработица и се промени начинът, по който се изплащат - с по-големи суми в началото и с по-малки в края на периода. А какво ли мислят профсъюзите за увеличаването на тежестта на всяка година осигурителен стаж след навършване на пенсионна възраст от 3 на 5%, което бе отхвърлено от депутатите? И дали одобряват факта, че не бяха приети идеите за увеличаване на обезщетения за безработица на родители с деца до 18 г.?

Всъщност какво мислят синдикатите за нашите управляващи, изглежда, е без значение. Доказва го и досегашната практика на т.нар. тристранка, която по правило би трябвало да е "орган за осъществяване на консултации и сътрудничество при решаването на национално равнище на въпросите на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище".

Звучи хубаво, но отдавна въпросният орган е повече куха структура и по-малко реален инструмент за постигане на консенсус при вземането на важни решения в социалната сфера. "Розовият й период" - когато



заседанията се проточваха до среднощ



и бълваха новина след новина - приключи скоропостижно още преди Виденовата ера.

"Оттогава нататък обаче нещата вървят все по-надолу и надолу", казва вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов. Не помогна нито пращането на "свои" в правителството (бившите министри Иван Нейков и Христина Христова са все кадри на КНСБ), нито големият законодателен пробив от времето на Костов, когато правителството беше задължено да консултира със социалните партньори всички важни въпроси на жизненото равнище.

Всъщност благодарение на последното тристранката изживя своите единствени 15 минути слава през 2001 г., когато синдикатите успяха да осъдят правителството, че е вдигнало цените на тока и парното, без да ги съгласува с тях. Кабинетът си взе поука и оттогава се старае да спазва закона чрез широк набор от процедурни номера, а за профсъюзите останаха добрите стари и не толкова бляскави традиции на бойкота.

Един от начините за "замазване на очите" е заседанията на НСТС да се провеждат, но само формално. "Прави се среща, управляващите уж изслушват аргументите ни, но всъщност никой не си прави труда да ги приеме и накрая остават за разглеждане становищата на МС", обяснява схемата Манолов. Горе-долу така спихна и споменатият вече съдебен спор за тока - правителството викна бизнеса и профсъюзите, сведе им цените до знанието и ги въведе независимо от възраженията.

Вторият трик беше измислен и доведен до съвършенство от Лидия Шулева и се прилагаше успешно и сега при трескавото доприемане на законите в края на годината. Докато беше социален министър, тя сполучливо заобикаляше досадната тристранка барабар с правителството, като внасяше необходимите й промени директно в парламента чрез доверени депутати. После в социалната комисия проектът се гласува без проблем, където получава вече договорената подкрепа от мнозинството.

Подобен случай имаше по повод последните промени в Кодекса на труда, известни и обсъждани със социалните партньори още от лятото. Те са свързани с увеличените правомощия на ГИТ и повишените глоби, с възможността и бащите да получават отпуск по майчинство, с новите задължения на бизнеса да квалифицира кадрите си при дълго отсъствие и др. В последния момент обаче трима депутати - по един от всяка сила в управляващата коалиция - вкараха предложения за още промени, свързани с временната заетост. Обяснението беше, че всички текстове трябва да минат накуп, за да не се поправя кодексът твърде често. Временната заетост обаче е сред най-горещите трудово-правни въпроси в момента и синдикати, работодатели и държава не могат да намерят общ език от години. Бизнесът настоява да се уреди статутът на агенциите за временна заетост, профсъюзите искат да са по-защитени правата на работниците, защото въпросните агенции могат да злоупотребят с тях, правителството пък засега няма кой знае колко ясен и конкретен възглед по темата.

Друг е въпросът, че дори и да имат забележки социалните партньори, нищо не се случва. В момента в съвета няма процедура по гласуване. В правилата е записано само, че той приема споразумения по обсъжданите проблеми при наличието на консенсус между всички участници. "Дали има такъв обаче, не може да се установи, тъй като поради липсващата процедура по гласуване никой не може да каже съгласен ли е с дадено решение, или не е", ядосва се Манолов. Всъщност априори се приема, че консенсус няма как да съществува.

По бързата процедура беше претупан в социалния диалог и бюджет 2009. Проблемите започнаха преди месец, когато държавата прибягна до любим свой ход - поради закъснението на бюджета и за да спази сроковете, раздаде сметките на партньорите 2 часа преди заседанието, а не поне 2 дни по-рано, както е по регламент. Впоследствие профсъюзите горчиво установиха, че нито едно тяхно предложение не е прието -



дори тези, които не изискват допълнителни пари



"Всички до един, включително ресорният вицепремиер Емел Етем, която председателства тристранката, възприемат този формат като подробност и ненужен ангажимент, а работодателите играят в един отбор с правителството", убеден е Димитър Манолов. Бизнесът, разбира се, е на друго мнение.

"Действително тристранката не изпълнява ролята си в степента, в която искаме, но много от обсъжданите в нея проблеми създават обществено мнение и след 1-2 години някои от разгледаните мерки се реализират", казва шефът на Българската стопанска камара Божидар Данев. По думите му в подкомисиите към НСТС се провеждат сериозни дискусии, които формират атмосферата, средата, в която държава, синдикати и бизнес могат да узреят за дадено политическо решение. "Имахме големи спорове дали да ги има минималните осигурителни прагове, в дискусиите обаче постепенно установихме, че това е полезно за икономиката", споделя той. "Вярно е, че държавата почти винаги няма време и заседанията се провеждат често пъти само формално, но само това да е, пак е изключително полезно, защото така се създава обществено мнение", коментира Данев. Той е доволен например, че правителството е приело идеята им да се увеличат буферите в бюджета заради световната криза.

Положителна оценка на ролята на тристранката дават и управниците. Според зам. социалния министър Лазар Лазаров НСТС е сред най-демократичните и модерни форми за участие на всички страни при вземането на решения и за постигането на консенсус между тях. "Всеки си казва съображенията, след това те се обсъждат и някои се приемат, някои - не. Не може да се твърди, че заради едно неприето предложение съветът е неефективен", коментира Лазаров. И той обаче е на мнение, че социалният диалог и координацията между членуващите в съвета би могла да се подобри. Според него и трите страни, освен да правят предложения, трябва и да могат да поемат ангажименти. "Има толкова много въпроси, които изискват обединение между нас, а не конфронтация", смята още Лазаров. Особено преди избори.