Няма значение какво и къде се случва - нашата държава винаги е неподготвена. "Заложници сме на политически конфликт", проплака премиерът Сергей Станишев часове след спирането на природния газ на украинско-руската граница. Но не посмя нито да си зададе, нито да отговори на по-важния въпрос - защо незабавно станахме пленници на чужд търговско-политически спор? Може би защото отговорът не е приятен - защото нямаме държава, която да се грижи за интересите и резервите си. Защото нямаме власт, която да прилага закона и да санкционира нарушителите му.

Руският газ спря за цяла Европа, но такава отчайваща правителствена безпомощност не се наблюдава никъде.



Брюксел прати ясен сигнал



до всички членове на Евросъюза: след координация пристъпваме в петък към колективен натиск върху Русия и Украйна, а междувременно всяка държава да прилага национални буферни мерки. Но как да чакаме до петък? Ние още от вторник ревем, че качваме цената на хляба, спираме таксита, затваряме детските градини и училища, отлагаме планови операции в болниците и едва ли не лягаме да умираме... Един всекидневник излезе вчера с първа страница като некролог. Паниката е повсеместна. А не би трябвало да е така, ако се спазват всички закони в България и ако правителството своевременно бе взело мерки да сме обезпечени при подобни непредвидени обстоятелства.

В случая не можем да се оплачем от липса на нормативна база. Има си пределно точен Закон за енергетиката и Наредба за резервите от горива, задължаващи топлофикациите и други възлови производители да поддържат алтернативни запаси, които да компенсират първия недостиг в случаи на природни бедствия, промишлени сривове и други аварии. Само че хранилищата са празни, защото някой ги е източил отдавна, а след това е пренасочил необходимите суми към други свои по-належащи нужди. Властта или се е вписала в тези нужди чрез спонсорите на своите партии, или



е дремала и не е санкционирала овреме нарушителите



Но какво да се очаква от държава, определяна в Брюксел като образец на корупция и организирана престъпност.

Австрия, която по територия и население е съпоставима с България, не изпада в такава паника. Тя си е осигурила запаси от 1.5 млрд. куб. м природен газ и може да издържи, докато траят преговорите между Москва и Киев. Тя няма ядрена алтернатива като нас, защото дори в конституцията си е записала антиядрена клауза. Но има хранилища, които при това са пълни. Кой в България обаче да мисли за изграждане на подобни хранилища? Нашето в Чирен е с три пъти по-малък капацитет, не е много ясно колко газ има там, а и както разбираме от енергийния министър Петър Димитров - налягането му бързо падало. Но не се е чувало някой да планира допълнителни резервоари.

Няма паника и в Словакия, която е сравнима с България по 100-процентната си зависимост от руски газ. Тя съобщи, че ще издържи месец с резервни и алтернативни горива, а след това, ако се наложи, ще въведе поетапно намаляване на доставките за промишлеността. Братислава успокои населението, че то няма да усети нищо, защото отоплението му ще се запази. Ето как една бивша социалистическа държава може да има европейска разсъдливост, каквато очевидно на България липсва. Няма нищо чудно, че Словакия тези дни бе приета в зоната на еврото, а ние се отправяме към зоната на мрака и студа.



Брауновото движение на нашите управляващи,



които първо наговориха безсмислици, а след това се сетиха да се съберат на Национален консултативен съвет за кризата, показва пълно отсъствие на стратегическо мислене. Президентът Георги Първанов предлага да пуснем напук на ЕС трети реактор в АЕЦ "Козлодуй", а премиерът Станишев отправя вопли към ЕС да ни се притече на помощ. Трябва да се разберем какво искаме: с ЕС или без ЕС да се оправяме?

Мисловна немощ се наблюдава и в средите на опозицията, която незнайно защо напира да дойде на власт. Тя си бае на тема енергийна зависимост от Москва и не желае да признае, че ако имахме през Черно море пряк газопровод от Русия, какъвто има Турция, можеше да не забележим кризата, защото нямаше да зависим от русофобски посредници. На такова решение се надява Западна Европа, която вече работи по трасето на газопровода "Северен поток", заобикалящ не само Украйна, но също Полша и балтийските републики. У нас обаче опозицията направо сатанизира "Южен поток", който щял да навреди на националните ни интереси. Разбира се, няма лошо да се построи и "Набуко", да се направи терминал за втечнен газ от Египет или дори (ако можем) да докараме газ през Атлантика от Съединените щати, които са ни стратегически съюзник. Само че години наред всички сили отиваха в гръмки приказки и PR турнета за голям или малък газов шлем, а не за реализиране на конкретни проекти. Така в критичен момент България се оказва без алтернативни маршрути - било за руски, било за друг вид газ, и без хранилища с достатъчно резерви.



Положителното в ситуацията е,



че кризата между Русия и Украйна е политическа и има шанс да се реши бързо, особено и ако ЕС окаже достатъчно силен натиск за постигане на консенсус. Но какво ще се случи, ако утре, не дай боже, газът спре заради някое природно бедствие? Ако повторното му пускане не зависи от някакъв подпис под документ, а от необходими възстановителни работи, които могат да отнемат и месеци? Тогава какво ще правим?

Затова е добре да извлечем всички поуки от кризата. Брюксел не спира да ни повтаря, че за да приличаме на европейска държава, трябва не само да приемаме закони, но и да ги прилагаме. На същото се надява и българският народ. Кризата предлага на правителството шанс да покаже, че съществува. Нека видим дали ще посочи и ще накаже поне един виновник за неспазените закони. И дали ще вземе нужните мерки ситуацията да не се повтаря. Защото засега изводът е един: всички проблеми на България си имат общ знаменател - властта, или по-точно нейното отсъствие.