Може ли едно дружество, което със закон е включено в забранителен списък за приватизация, да се окаже преимуществено частно? Възможно ли е да има абсурдни оценки за обезщетения за имоти в десетки, че и в стотици пъти по-високи от пазарните? Логично ли е да си взел кредит от 50 000 долара, а да връщаш 8000? Или да бъде признат фалшив запис на заповед, чрез който да се отнеме магазин или имот за десетки хиляди евро?

Всичко това се случва, когато се намеси правосъдието. Заради лоши нормативни актове или вратички в тях, субективни преценки, волно или неволно, правосъдието



често подпечатва беззакония



Да вземем историята с едно от най-големите пловдивски дружества - "Международен панаир Пловдив" АД. Според закона за приватизацията това акционерно дружество е в т.нар. забранителен списък. Иначе казано, законодателят е преценил, че то е структуроопределящо и много важно за държавата, която трябва винаги да има поне 51% от акциите. И изведнъж, само с едно решение на съда, тази законова забрана е преодоляна. Макар съдебното решение да е по реституционен спор, който на пръв поглед няма никакво отношение към разпределението на акционерното участие в търговското дружество. Магистратите просто са одобрили желанието на двама граждани да бъде увеличен акционерният им дял в панаира за сметка на държавното участие заради увеличението на капитала на дружеството. Веднага след това небезизвестният бизнесмен и пресен политик от БСП Георги Гергов изкупил дела на реститутите за 2.4 млн. лв. И така контролираната от него фирма става мажоритарен собственик в панаира.

И тук възникват куп въпросителни. Министерство на икономиката, което е принципал на държавното участие, твърди, че е искало да участва като страна по делото, но съдът не му разрешил. Защо, след като се решава въпрос за увеличаване на участие на частни лица, не се допуска държавата поне като страна? Като се гледа такова дело, не е ли редно да се отчете фактът, че така държавното участие ще падне под 51% и че се стига до фактическа приватизация? Разбира се, съдът може да се оправдае със законите. Но в крайна сметка излиза, че



законът казва едно, а фактическото положение е друго



И то в полза на едно частно лице, което е решило, че за него законите не важат или пък че може да минава безнаказано през вратичките в тях.

Но това изобщо не е единственият пример. Наскоро се разбра за завишена оценка при отчуждаване на имот от вещо лице с десетки пъти. Съдът присъди гигантско обезщетение на частник, чийто имот трябва да бъде взет за разширяване на софийското метро. В случая логично и правилно бяха нападнати вещите лица. Но все пак окончателното решение по случая е на съда. Магистратите могат да се съобразят с преценката на вещите лица, но могат и да не я приемат. Години наред обезщетенията при отчуждаването бяха безумни ниски. В един момент обаче съдилищата обърнаха мнението си на 180 градуса и започнаха да присъждат безумно високи обезщетения. Без да има никаква промяна в закона. Как става това?

Въпросът доколко обективна е преценката на съда може да се постави и в други случаи. Например - могат ли 660 кг синтетични наркотици да са от химичен експеримент, както отсъди един от съдебните състави по делото "Опицвет". Или когато се приема тълкувателно решение, благодарение на което кредитни милионери, взели стотици хиляди долари от банка, трябва да връщат само няколко хиляди.

Всичко това поставя под съмнение самото правосъдие. Защото съдебната власт е призвана да раздава справедливост и да учи хората и институциите да спазват законите. И когато същите тези хора виждат, че решенията на Темида често са неясни, понякога нямат нищо общо със законите и дори им противоречат, а в някои случаи нямат нищо общо със справедливостта, тогава се нагнетява отрицателно мнение за цялата система. Положението става още по-тежко, когато стане очевадно, че определени лица, фирми, институции и кръгове всъщност узаконяват подмолните си действия именно чрез съдебната система. Защото това подрива не само авторитета на Темида, но и устоите на цялата държава.