Ден преди кървавите сблъсъци в София подобни сцени се разиграха пред латвийския Сейм (парламент) в Рига след масова демонстрация на 10 000 души срещу политиката на правителството и финансовата криза. Мирната проява бе организирана от различни опозиционни партии и синдикатите, които поискаха предсрочни парламентарни избори. Това бе най-големият подобен митинг след независимостта на бившата съветска република през 1991 г.

Всичко започнало вечерта, когато след мирния протест около 1000 младежи се отцепили от шествието и атакували с камъни и бутилки сградата на парламента и охраняващите го полицаи. Те отговорили със сълзотворен газ, палки и по непотвърдени данни - с гумени куршуми. След като били изтласкани от площада пред парламента, сблъсъците продължили в страничните улички в историческия център на Рига. На една от тях, известна с многото си банки, участниците в безредиците преобърнали и разбили две полицейски коли, изпочупили прозорците на финансовото министерство и разграбили магазин за алкохол. По време на сблъсъците бяха ранени около 30 души, между които и полицаи, арестувани бяха 138 души. Според АП безредиците сварили латвийското МВР неподготвено и подкрепленията пристигнали със закъснение. Затова първоначално срещу близо 200 развилнели се протестиращи се изправила сравнително малка група полицаи. Агенция Ройтерс отбелязва, че подкрепленията пристигнали около три часа след избухването на конфликта пред парламента. От предварително обявените 1000 полицаи, които трябвало да охраняват протеста, първоначално са били само 200, заради което сблъсъците продължили след полунощ. Полицията успяла да овладее положението едва след няколко часа.

Интересното е, че организаторите са застраховали протеста за 500 000 лати (711 000 евро) в застрахователното дружество "Балта". Били застраховани здравето и животът на участниците и евентуални обезщетения при погроми.

Правителството и опозицията си



размениха обвинения кой е виновен за насилието



И двете страни обаче са съгласни, че атаката срещу парламента е била организирана предварително, вероятно от провокатори. Полицията разследва кой стои зад безредиците. Според един от организаторите на протеста, депутата Аиргас Стокенбегс, вътрешното министерство се е държало некомпетентно и не е осигурило достатъчно сигурност за хората. Премиерът Иварс Годманис заяви, че организаторите на протеста носят отговорност за мелето, защото са свикали хората въпреки напрежението в страната, растящо заради задълбочаващата се икономическа криза.

Тези протести са само продължение на напрежението в обществото от последните месеци. През август м.г. за съвсем малко не успя референдум за преждевременно разпускане на парламента. През есента се проведоха редица демонстрации срещу икономическата и социалната политика на правителството. Очакванията са икономическият ръст на страната да намалее с 8% през т.г., което ще бъде най-силната рецесия в страна-членка на Евросъюза. Допълнително държавата бе ударена и от световната финансова криза. През ноември правителството беше принудено да национализира втората по големина банка в страната "Парекс", за да не фалира. Това обърка окончателно държавните финанси. Затова Латвия преди няколко седмици взе кредит от 7.5 млрд. евро от ЕС и други международни фондове. След това последва намаляване на заплатите в държавния сектор, ограничаване на социалните помощи и повишаване на данъците, с което страната се опитва да ограничи държавния дефицит. Заплатите в обществения сектор намаляха с 15%, ДДС скочи от 18 на 21%. Очаква се безработицата да стигне 10%. Заедно с това продължават да растат цените на храните. Навремето страната бе определяна като "балтийския тигър" заради успешното си икономическо развитие, което достигна своя връх през 2007 г.

Правителството на премиера Иварс Годманис се опитва да спаси положението и със символични стъпки, намалявайки броя на министрите, но това ще има минимален ефект. По време на своята новогодишна реч той дори предложи на латвийците просто



да направят като пингвините



- да се притиснат по-близо един до друг, за да им е по-топло заради студа. (Вероятно освен в прекия смисъл той е използвал поведението на пингвините като метафора за солидарност - б. а.)

По време на протеста във вторник хората поискаха многократно правителството да вземе най-накрая сериозни финансови мерки срещу ширещата се корупция и олигарсите, вместо да пренася тежестта от кризата върху и без това изнервените обикновени хора. Но правителството остава глухо за тези искания. Годманис дори обвини чужди сили, явно визирайки Русия, че са организирали протестите, макар че не посочи доказателства за това. Той допълни, че не може да става и дума за оставка на вътрешния министър. "Това е един обществен протест, организиран от самите хора", контрира шведският професор Андерс Александерсон, който преподава в Рига. "Ройтерс" цитира мнението на 20-годишен студент, че държавата е в криза и хората са започнали да се ядосват от всичко. "В Рига никога не е имало такъв бунт, не съм виждал такова нещо", казва той. "Изненадан съм, че трябваше толкова време, за да се стигне дотук", коментира пред АФП 46-годишният Марис и добавя, че политиците от години "обират" народа си.

Според латвийските медии е само въпрос на време това правителство да падне, защото е загубило всякакъв кредит на доверие. Според последните проучвания партиите, които участват в сегашната коалиция, дори няма да преминат 5-процентната бариера при евентуални нови избори, което може би обяснява тяхното твърдоглавие. Бившият външен министър Артис Пабрикс призова президента Валдис Затлерс да разпусне парламента, което бе многократно повторено по мегафоните по време на протеста. Самият Затлерс заплаши наистина да излезе с подобна инициатива и обвини правителството на Иварс Годманис и други водещи политици, че са "загубили връзката с външния свят". Организаторите на протестите предупредиха, че



ако президентът не разпусне Сейма до месец,



ще последват още по-мащабни демонстрации из цялата страна. За тази цел парламентът трябва до 31 март да приеме редица обсъждани от месеци насам поправки в конституцията. Десноцентристкото правителство на Годманис управлява само от една година, но съобщенията за корупция, роднински назначения и скандали не спират. Само 10% от латвийците подкрепят този кабинет.

"На 6 юни предстоят избори за общински власти и за евродепутати и най-вероятно ще има нов масов протестен вот, защото недоволството е много силно", коментира Арнис Кактинс, директор на социологическата агенция SKDS. Хората искат да изхвърлят буквално всекиго от властта и понеже са разочаровани от латвийските партии, много е вероятно да се увеличи влиянието на руснаците в страната. "Понеже етническото разделение е факт, то е възможно в кампаниите да се издигнат националистически лозунги и от двете страни, макар че да се "продава" национализъм на местни избори е нещо доста сложно", обяснява Кактинс.

Много от хората в протеста се бяха организирали чрез интернет. Исканията и коментарите в световната мрежа вече стават все по-радикални, като в момента вече вървят призиви за предизвикване на хаос, за да се стигне до една "насилствена смяна" на властта. Затова полицията и специалните служби са в повишена готовност. Органите на реда заявиха, че ще пресичат всякакви опити на отделни групи да предизвикат безредици, особено около парламента в Рига.