Над 170 високопоставени чиновници, политици, магистрати, депутати спестиха част от истината в декларациите си пред публичния регистър, администриран от Сметната палата. По-малко са в сравнение с миналата година, но пак има показателни пропуски.

Един забравил да декларира кредита на жена си за 200 000 лв., друг пропуснал ресторант, бунгала и близо 800 кв. м сграда, трети - над 30 000 лв. от участия в бордове, а четвърти не записал цели четири апартамента, купени от съпругата му в "Слънчев бряг". При това десетина за втори път погазват закона... Сред нарушителите има депутати, зам.-министри, съветник в ДАНС, шеф на полицейска дирекция.

Но както и през миналата година



всички те няма дори да бъдат глобени,



защото за една каста от над 5000 най-висши представители на властта законите и Наказателният кодекс не важат. Това е резултат от обявената фактическа и предварителна наказателна неотговорност на публичните личности, за които не се отнася чл. 313 от Наказателния кодекс, дори и да подадат неистина или да затаят истина в декларациите за имущественото си състояние пред публичния регистър. Разбирай, ако излъжат за своите доходи и за тези на членовете на семейството, участия във фирми, финансови задължения или пък вземания, притежаването на недвижими имоти, автомобили, самолети, яхти, влогове.

Докато всички обикновени хора са застрашени от наказание за това. Без значение дали подават документ за получаване на стипендия, майки осиновителки, които искат отпуск, стопани, които декларират колко животни имат, търговци на коли, които декларират, че нямат задължения и т.н.

В тези декларации най-отдолу пише: "За неверни данни в декларацията са ми известни отговорностите по чл. 313 от Наказателния кодекс". Той предвижда лишаване от свобода до три години или глоба от 100 до 300 лева.

Предупреждението за това обаче липсва единствено в декларациите на въпросните над 5000 висши властници, които те са длъжни да подават всяка година в Сметната палата, както и когато встъпват или напускат съответната държавна длъжност. Предупреждението за тях съществуваше до 2003 г., но изненадващо Народното събрание през 2004 г. промени образеца на документа и то отпадна.

Никой не си признава защо това е било предложено, нито защо е било прието. Под сурдинка се говори, че тези декларации имали само уведомителен, а не удостоверителен характер.

Липсата на предупреждението дава основание на депутатите, прокуратурата и Сметната палата да твърдят, че ако някой излъже пред публичния регистър, не трябва да носи отговорност. Защото в закона не било посочено изрично правило, че тази отговорност се ангажира при деклариране за Сметната палата. Това е много странно, като се има предвид, че предупреждението сега е предвидено за декларациите, които същите тези хора



ще трябва да подават по закона за конфликт на интереси



Няма логика по един закон да го има, а по друг - не. Допълнителен проблем създават и куп двузначни законови постановки, приети от парламента. За неподаване на декларация пред публичния регистър е предвидена глоба, но за лъжа в документа - не. В последния случай Сметната палата е задължена единствено да прати за проверка декларацията на Националната агенция по приходите (НАП), а сега вече и на ДАНС. Но какво става на практика. Да речем конкретен властник си е декларирал всичко пред НАП. И си е платил данъците. Пред публичния регистър обаче е излъгал - пропуснал да напише, че се е сдобил за година с два апартамента. Но не го лови нито глоба, нито наказателна отговорност. И НАП не може да изпрати декларацията на прокурор, защото пред нея властникът е чист. А прокуратурата не може да се самосезира, защото законът бил такъв.

От всичко това излиза, че обикновеният човек може дори в затвора да влезе, ако напише нещо невярно или пък пропусне друго в документ пред т.нар. орган на власт. А властникът, който декларира имуществото си пред 7 милиона българи, може спокойно да спестява истина.

Доста нагли са оправданията от сорта на това аз съм си декларирал всичко пред данъчните и там нося наказателна отговорност. В нито един данъчен закон не пише изрично, че при неверни данни може да те осъдят. Но в данъчната декларация го пише на всяка страница. Защо тогава депутатите твърдят, че трябвало да го има предупреждението в закона за публичния регистър?

А и какво излиза? Че не може да лъжеш данъчния, но няма проблем да скриеш от народа?



От данъчните те е страх, а от хората, избирателите, данъкоплатците,





които ти плащат заплатата - не?

Ако депутатите имат и капка съвест, трябва най-после да направят така, че не само скриването на истината пред данъчния, но и тази пред обществото, да стане наказуема.

Дали Сметната палата ще дава декларациите на властниците, които лъжат, на прокуратурата, дали тя ще се самосезира, или пък депутатите ще вкарат предупреждението за наказателна отговорност при деклариране на неверни обстоятелства в Закона за публичния регистър, няма значение.