В България има стотици сдружения и асоциации за защита на правата на гражданите във всевъзможни области. Но има една сфера, в която никой не дръзва да стъпи - банковата. И това е трайна тенденция въпреки факта, че почти всеки гражданин е бил в една или друга степен засегнат от подвеждащи реклами, скачащи лихви, скрити такси и комисиони при теглене на заеми, нареждане на преводи и прочее. У нас все още царува принципът "Всеки да се оправя сам".

Бранител №1 на измамените би трябвало да е Комисията за защита на потребителите (КЗП). Тя обаче си има други приоритети - финансовите услуги не са сред тях, както ясно личи от последния й годишен отчет. Оттам се разбира, че КЗП се занимава с опасни играчки, обувки и бързовари, но почти не обръща внимание на неравноправните клаузи в договорите с банки, лизингови компании, фирми за бързи кредити, застрахователи. Комисията е направила 32 271 инспекции на хотели, ресторанти и супермаркети през 2007 г., а е



проверила едва 31 договора за потребителски кредити



и лизинг за неравноправни клаузи.

Но дори от скромната дейност на КЗП личи, че банките не жалят потребителя. Пословични са рекламите, които тръбяха за кредити с ниски лихви, а премълчаваха другите разходи - такси и комисиони, които сериозно оскъпяват заемите. За около 2 години банките все пак се научиха да правят коректни реклами и да съобщават годишния процент на разходите. Но фирмите за бързи кредити не - те начисляват рекордно оскъпяване, за което не е ясно как се образува. Няма и общ адекватен показател за лихвите, което прави офертите на различните дружества несравними.

Общите условия на банки, лизингови компании, фирми за кредити и застрахователи



са пълни с неравноправни клаузи,



които са за сметка на клиента. Става въпрос за налагане на високи неустойки, за въвеждане на изключително право на кредитора да тълкува клаузите на договора, за необосновано изискване за подписване на запис на заповед по лизинговите сделки, за неуведомяване на потребителя при вдигане на лихвата и т.н., и т.н. Така при липсата на ефективна защита от страна на КЗП единственият ход на ощетения гражданин е да води дело в продължение на години за такса от 100 лв. например.

"Когато има проблем, клиентът трябва да се обърне към банката. Ако остане неудовлетворен, има си съд" - това е виждането на държавата за защитата на ползвателите на финансови услуги. А куп проблеми биха могли да се решат по доста по-лесен и ефективен начин - чрез силен орган за потребителска защита.



Какво може да направи КЗП, а не го прави?



На първо място КЗП трябва непрекъснато да информира хората как да се пазят от некоректно поведение на банките. Това може да стане много лесно и сравнително евтино - чрез сайта на комисията, чрез брошури, чрез пресконференции. Откакто съществува Законът за потребителския кредит, комисията не е направила нито една конференция, за да запознае гражданите с правата им по този акт. За цялата 2008 г. КЗП прати само едно прессъобщение за финансови продукти, в което се казва, че са наложени 9 акта за некоректна реклама на потребителски кредит.

Освен това какво пречи комисията да изнася имената на банките, които системно нарушават права на потребителите? Ясно е, че трезорите най-много държат на репутацията си и подобна практика би имала силно дисциплиниращ ефект върху тях. Но явно комисията няма желание да се занимава с подобни теми.

От работата на комисията човек остава с впечатлението, че тя отговаря само за потребителските кредити и тяхната реклама. Вярно е, че нито у нас, нито на европейско ниво има закон за ипотечното кредитиране. Няма и да има, защото банките няма да го позволят. Но това не означава, че ипотечните заеми и депозитите са вън от отговорностите на комисията. Всъщност това са жизненоважни продукти за хората и законът, по който следва да бъдат контролирани, е налице - Закон за защита на потребителите. Досега няма данни КЗП



да е санкционирала някоя банка



за общите условия по ипотечни кредити или по депозити. Защо нито един трезор не бе глобен например и за очевидно подвеждащите реклами на лихвите по депозитите, които пречат клиентът да се ориентира за най-изгодния за него продукт?

Колкото и да не й се иска,



БНБ също има косвено отношение към защитата



на клиентите на банките. Аргументът "Не ни търсете, ние отговаряме за банковата стабилност, за управлението на международните валутни резерви, за платежните системи и т.н." представя само част от истината. БНБ действително не е комисия за защита на потребителите, но има куп надзорни инструменти, с които може косвено да наложи подобна протекция. Освен това някои нормативи, например проектозаконът за платежните услуги и платежните системи, имат клаузи в пряка полза на клиентите на банките - за отговорността при източването на суми от банкови карти, за неправилно извършени преводи, за информиране на клиентите и др. БНБ е единствената институция, която отговаря за контрола върху спазването на тези норми, но упорито не желае да има нищо общо с това. Преди време подуправителят й Димитър Костов отказа интервю за в. "Сега" по потребителските клаузи от законопроекта, защото те били периферна част от него, а основният му смисъл бил друг. БНБ твърди, че няма отношение към потребителската защита, но участва в експертното изготвяне на всички правила в банковата сфера, включително в Закона за потребителския кредит.

Когато в края на 2008 г. по инициатива на независимия депутат Минчо Христов Народното събрание гласува да отпадне таксата при предсрочно погасяване на потребителски заем, експертите на БНБ заявиха, че до няколко месеца щели да предложат връщането на таксата в закона. Чии интереси защитава централната банка и нима там не знаят, че и в евродирективата за потребителския кредит пише, че такса не трябва да има, ако лихвата по заема е плаваща?

Факт е, че спасението на давещите се е работа първо на самите давещи се. Преди да търсят защита от държавата, потребителите трябва да внимават какво подписват и да четат под лупа договорите си за заем. Държавата не е отговорна за безхаберието на гражданите към собствените им интереси. Но е причастна към регулирането на пазара и защитата на интересите на обществото като цяло. И е време да се намеси.