Покрай газовото премеждие се актуализира и позабравената особеност на сезона - студът. Досега страничен ефект от глобалното затопляне бе и това, че дори в ледената прегръдка на топлофикациите народът храбро подсмърчаше и тракаше със зъби, но не роптаеше срещу природата - разтреперваха ни преди всичко сумите, не температурите. Така е през новия век: нужно е институциите да обявят проблема, за да се стовари той върху главите ни. Ако си спомняте, веднага след като се обзаведохме с министерство на бедствията, пропищяхме от наводнения и снежни виелици. Та и сега - рекоха студ, и студът ни скова. А като помислиш - дори грипът не спира, а се разпространява с почти мартенски размах!

Прекъсната е приемствеността в съзнанието,



не се е развивал дори речникът на медиите и на гражданството:



ето, спряха природния газ, а се заговори за... дървена ваканция. А някой спомня ли си въобще що беше дървена ваканция и как изглеждаше тя?

Някак неусетно зимите отстъпиха, снеговете се смалиха и стопиха, днес само в разказите на предишни поколения и в страници на Йордан Радичков свирят нощните фъртуни и влашки вълци минават Дунава по леда, един войник се връща от отпуска, сече ги със сабята, но забравя да обърше кръвта и острието замръзва в канията - бедният, колко майки го жалеха в продължение на десетилетия, никой не можеше да ги утеши. Във времето преди "Газпром" и газовите кризи в провинциалните кухни бодро бумтяха напалените печки, светлинките им играеха по тавана, а на сутринта водата в каната бе покрита с лед. Най-лютите зими бяха опорна точка в народното летоброене. До края на века майка ми споменаваше



онзи сняг, "когато умря Васил Коларов и не

можехме да изгазим до сушината с дървата"



Това обаче става насред Плевен, където снеговете поначало бяха изобилни, непрекъснати и дълбоки. Е, там беше и времето, и мястото на дървените ваканции...

Защо се случваха тези ваканции, никога не беше ясно. Прекарвахме ги на пързалката, спускахме се до пълен мрак и усещахме студа едва когато сгорещени се връщахме по къщите. От просветата пращаха учители и прислужници да ни гонят на топло - след като ни бяха вече пуснали, сякаш съжаляваха, че не прекарваме дните в тъга и отегчение. Веднъж точно ни бяха заловили две даскалици и почнаха да ни записват имената. Бяха се стаили в края на пързалката, в най-ниското, и ние, зачервени и запотени, почти паркирахме в краката им. Сумтяхме и се потривахме, сякаш бяхме избягали от училище, когато откъм съда, по улицата зад пощата запищяха милиционерски свирки и отдолу се зададе процесия: група милиционери с автомати на шия, с големи зли кучета конвоираха дребен бледолик мъж, а отпред още няколко разгонваха минувачите. Човекът бе обут в галоши, плъзгаше се по заледения сняг, а тежката верига, която бе преметнал през рамо, го заваляше и той залиташе и криволичеше, а милиционерите от стражата всеки път предупредително крещяха и насочваха оръжия към него. Гледахме като заковани и не знаехме целия смисъл на това, което виждаме: беше много кървав убиец, току-що осъден на смърт, когото същата нощ щяха да разстрелят.



Тогава присъдите се изпълняваха незабавно,



всички наоколо са го знаели, а ние зяпахме шмайзерите и кучетата, без да усетим сянката на смъртта. Когато групата отмина, учителките се бяха изнизали, без да ги усетим, и никога не разбрахме разминахме ли се с някакви неприятности, или не.

Което не може да се каже за случая с пролетарския поет...

Вече в гимназията, дървената ваканция си я смятахме за свое свещено зимно право и ако беше днешното време, а не тогавашното, сигурно нетърпението ни щеше да намира израз в ученически стачки или дори в граждански неподчинения. Веднъж, с цел подсещане, написахме на черната дъска популярното четиристишие на Смирненски за студа (по онова време всички го знаеха):



Студено, дявол да го вземе.

Студът те реже като с ножици.

Човек за да се посъвземе,

са нужни барем две госпожици!



Какво стана, няма да забравя никога. Сума време ни разследваха за "провокация", учителката по литература, привлечена като експерт, не позна автора, не беше чела стихотворението, дълго отричаше, после, изглежда, направи справка и даде мнение, че в училище може да се цитира и рецитира само това, което е одобрено в програмата, а не такива "вулгарни произведения". И накрая все пак го извъртяха като непозволена демонстрация и протест и се заканиха, че ще режат глави. Но времето се стопли и заедно с това се затоплиха отношенията, размина се, и главно се размина на мен, защото вече като начинаещ литератор бях главен и единствен заподозрян. Макар да нямах нищо общо и макар почеркът на черната дъска да бе определено женски...

Та ето какви сюжети се завъртаха около онези дървени ваканции. Днес дори не става ясно защо още им викаме дървени, след като някои от днешните деца печка с дърва не са и виждали. Но какво ще спечелим, ако от дървени ги прекръстим на газови? Макар че, както върви, именно като газови те имат всички шансове да станат по-чести и злободневни.

А като сме тръгнали да актуализираме, можем да продължим. Например: дървен господ - газов господ. И т.н., и т.н...



Пп.

...Студено, дявол да го вземе!

От студ обръщаш се на мумия!

И при това проклето време

иди че не върши безумия!