500 лв. Толкова средно струва на държавата обучението на един ромски медиатор. Цената включва пълен пансион за две седмици в София, където се провежда обучението, и транспортът. Разходи обаче има и по самия процес на подготовка - избор на човек и т.н. Подборът става в бюрата по труда. Местните експерти решават кой би могъл да се впише в екипа и го посочват като бъдещ медиатор. Част от условията са човекът да е със средно образование и безработен.

Задачата на бъдещия чиновник е да се превърне в свързващото звено между работодателите и безработните роми. Най-общо казано, идеята е да променим статуквото отвътре - един безработен ром много по-добре знае какво искат събратята му по участ. Освен това още по-добре знае как да ги накара да работят. Или поне така предполагаме.

Обучението на ромските медиатори се провежда в центъра за развитие на човешките ресурси към социалното министерство. Недейте да си представяте някаква сграда с две зали, по чиито маси има разхвърляни брошури, а на стените висят лозунги от типа "Вие можете да се преквалифицирате и да сте полезни". Центърът, който се намира под Кремиковския манастир, прилича по-скоро на курортен комплекс - хотел, ресторант и всичко останало плюс гора и тишина отвсякъде. И докато работниците от близкия завод се чудят дали следващия месец ще получат заплати, във въпросния център хора от цяла България се обучават как да мотивират безработни и обезкуражени.





Денят е малко по-специален,



защото сертификати за завършено обучение получават 14 бъдещи ромски медиатори. Класът - тринайсет момичета и едно момче, е събран в една от залите и очаква започването на "официалната" церемония. Както всичко официално, и това е скучно - реч от този, реч от другия, поздравления и т.н. Медиаторите се усмихват по детски и чакат да чуят името си, след това получават сертификата от съветникa на социалния министър Баки Хюсеинов. "Връщайки се по родните си места, трябва да се опитате да бъдете максимално полезни", съветва ги той. След това казва, че ще бъдат назначени на прилично заплащане. Залата му отвръща с аплодисменти. Ръководителят на курса Иванка Аврамова пък обяснява, че курсантите са изкарали отлични оценки на изпитите си.

"Нашата работа ще се изразява основно в това да информираме, насочваме и мотивираме предимно безработните деца от ромски произход. Ще работим с тях и всяка информация, която не е достъпна, ще се опитаме да им я предоставим по най-достъпния начин", казва Мейсе Себайдин Али от Добрич. Обяснява, че се е записала в програмата за обучение на медиатори, защото много обича да работи с хора и иска да бъде полезна. Естествено и защото е безработна. Била е шивачка и дистрибутор на козметика, затова твърди, че има подход и знае как да предлага стока. "Към всеки трябва да се подходи индивидуално, аз лично гледам на тях като на някакви продукти. Не бих предложила на работодател човек, който няма нужната квалификация. Това е все едно на човек със суха кожа да предложа продукт за мазна кожа. Винаги ще се съобразя какъв човек е, какви умения има, след като си направя индивидуален план, ще реша какво да правя", обяснява бъдещата медиаторка.

Освен търсенето и предлагането на качествени кадри обаче Мейсе и нейните колеги трябва да отговорят на един много по-важен въпрос - дали изобщо има нужда от медиатори. Известно е, че безработните от този етнос се въртят в омагьосан кръг от предразсъдъци - за тях повечето работодатели казват, че са мързеливи и крадливи, а те пък отвръщат, че са такива, защото никой не ги взема на работа. Бъдещите медиатори не се безпокоят за това, просто казват, че не трябва всички да бъдат слагани под общ знаменател.



"Всяко стадо си има черна овца,



но не бива да казваме, че всичките са мързеливи," обяснява Севдалина Асенова от Добрич.

Проблемът е доста стар и засега изглежда нерешим, а изказаните и написани мнения по него са ужасно много. Медиаторите обаче обясняват нещата доста по-просто. Според тях вина за това имат и двете страни. И при безработните роми има мързеливци, които предпочитат да лежат на държавната помощ. Ефектът от многото говорене в стил "всички са такива" обаче е негативен. По този начин се демотивират и тези, които все пак имат желание да се реализират по някакъв начин. А те не са малко, казват медиаторите. Проблемът е, че се чувстват дискриминирани и това ги обезкуражава. "Ако започнат да работят, ще имат сигурни доходи и осигуровки, ще бъдат стимулирани, ако си гледат работата както трябва, това, че са от ромската общност, не бива да ги кара да си мислят, че са дискриминирани, напротив, да правят всичко възможно. Предразсъдъци има, но ние винаги трябва да даваме пример с хората, които са тръгнали по този път и са успели", казва Мейсе. Твърди, че да бъде медиатор за нея, е крачка напред. Както и за останалите.

Едно от големите предимства на всички в залата е, че те знаят какво е да си безработен. Изпитали са го на гърба си и са си намерили работа чрез бюрата по труда - т.е. успели са по начина, който ще предложат на други. "Първо се регистрирах като безработна, след това ми казаха за програмата, мотивираха ме мои приятели, казаха, че това е една добра реализация за мен и ще мога да помогна и на други хора. Учихме как да мотивираме хората, как да бъдем един от тях, да знаем как да им помогнем, да им разясним техните права и задължения, всичко, което ни е необходимо, поне в началото,



след това ние ще се учим



още", разказва Латинка Димитрова от Пазарджик.

Изглежда двете седмици в София са им дошли в повече, защото целият клас няма търпение да се върне у дома. Веднага след като сертификатите са раздадени вече официално признатите медиатори се събират за една обща снимка пред центъра, след това се качват в автобуса и заминават.

Двуседмичният курс включва преглед на нормативната уредба и процесите, които се случват в бюрата по труда, обяснява ръководителят на курса Иванка Аврамова. След това медиаторите се учат да правят портрет, профил и квалификация на работното място. Освен това научават как да пишат биографии, как да говорят по телефона, за облеклото, жестовете, ръцете и говора. Всичко на техния език - без сложни шаблони и фрази - всичко трябва да се разбира, за да могат и те да го обяснят по-късно.

Досега по програмата са обучени 64-ма медиатори. Плановете на социалното министерство са това да стане практика във всички бюра по труда. "В никакъв случай не искаме да етнизираме въпроса, говорим за социалното включване на определени рискови групи и във всички случаи ромите попадат в тази рискова група. Аз мисля, че държавата като цяло и всички граждани имат интерес тези хора да се включат социално в държавата, плащайки си данъците и осигурителните вноски", казва Баки Хюсеинов.

Медиаторите може и да не успеят да променят ситуацията, но поне ще имат работа, която харесват.