Гледах протестите на студенти, пчелари и майки тия дни и аха да се съглася с оная приказка за повторението на историята като фарс. Същите финансово стимулирани провокатори и щурмоваци като преди 12 години, същите смутени погледи на малцината автентични граждани, един-двама кошлуковци с мераци за бъдещо кариерно развитие... и пак БСП е на власт, предвождана от същия неопитен млад лидер като Жан... и не щеш ли, пак същите проблеми в енергетиката. Липсваше ми обаче един съществен детайл, за да е пълно съответствието. Нямаше го ключовият елемент - вътрешното предателство в БСП. Онова мълчаливо съглашателство между част от левицата и дясната опозиция, чийто апотеоз бе връщането на мандата на 4 февруари 1997 г. и последвалото тържество на костовизма в управлението и на първановизма в опозицията. Без този втори фронт зад гърба на Виденов триумфът на СДС щеше да е невъзможен.

Но разбирането ми за фарс се изпари преди два дни, когато президентът нареди пъзела и осветли опита за дословно повторение на ония смутни времена. Защото шумно организираното от Първанов рекламно събитие уж по въпросите на сигурността се превърна в трибуна, от която държавният глава публично огласи



склонността си към предателство спрямо своите



Първо се обяви за съвместяване на изборите за европейски и национален парламент - елемент, който изобщо не присъстваше в програмната му реч от миналата година за промяна на избирателната система. И който категорично противоречи на позицията на БСП за отделни избори. Какво всъщност се крие зад това предложение? Ами чисто и просто предсрочно разпускане на парламента и кабинета. Вярно, само с около месец, но все пак е скъсяване на управлението на БСП.

Да беше само това - добре. Но президентът даде съществен принос в изостряне на общественото напрежение и на дело. Само ден след апела му за отваряне на два от реакторите на АЕЦ по улиците на София се изсипаха хиляди отлично организирани протестиращи в подкрепа на безнадеждно закъснялото президентско кредо. Протестът уж бе замислен като "за", а не "против", но тук-таме се чуха и скандирания "оставка" пред правителствената сграда, а многолюдното шествие и блокирането на улици засилиха усещането за нестабилност и хаос в държавата.

Интересно е да се види кои подеха президентския призив за България като енергиен център на Балканите и възраждането на спрените ядрени реактори. Енергийният бос Христо Ковачки с прилежащата му партия "Лидер" - лично заинтересован от развитието на сектора, но и бизнесмен със сериозни политически амбиции. ВМРО на Красимир Каракачанов - отдавнашен президентски съюзник в политическите игри. Да не забравяме, че при акуширането на сегашния кабинет през 2005 г. воеводите бяха замислени като четвърти коалиционен партньор в проекта на Първанов за коалиционно правителство. На митинга отидоха и две депутатки с тежнения към мажоритарния вот (идея на държавния глава) като единствено средство за политическото им оцеляване - Елеонора Николова и Мария Капон. Както и двете по-скоро търговски дружества - Земеделският народен съюз на Стефан Личев (впрочем близка до ДПС формация) и "Гергьовден" (близка до всеки, който може да удължи политическото й битие).

Коварството на тази демонстрация се състои в това, че



политическата корист се прикрива зад благородна кауза



Няма никакво съмнение, че атомните блокове бяха спрени несправедливо със съдействието на услужливи български преговарящи. Но няма никакво съмнение и в това, че Европа едва ли ще ни позволи да ги отворим отново. За какво тогава е целият шум? Дали не цели да заглуши срамния шепот от задкулисни предизборни договаряния и прегрупиране на лобита с оглед на бъдещата управленска коалиция?

Близостта на Първанов с коалицията на Ковачки изглежда очевидна. Демонстрантите за независима енергетика оня ден дословно повториха тезите на Първанов от лекцията му за националната сигурност. Така участниците в масовката си заработват в лицето на държавния глава силен гарант при бъдещото разпределение на властта. От друга страна, укрепването на президентските позиции се извършва в ущърб на сегашния премиер и лидер на БСП Сергей Станишев. Тече паралелно надцакване на техните лобита вътре в партията, което ще намери своя върховен израз в подредбата на листите и определянето на мажоритарните кандидати за предстоящите избори. От това кои ще се наместят в следващия парламент ще зависят до голяма степен и вариантите за коалиране. Ако хората на Първанов в БСП удържат победа, ДПС си гарантира ролята на незаобиколим партньор в бъдещото управление. При нисък резултат на левицата ще са нужни и допълнителни партньори. И тук на помощ се притичва Ковачки с неговата сборна формация, която вече се прояви като ехо на президента, а си сътрудничи добре (особено по избори) и с ДПС. Към пъстрото множество със сигурност ще се прикачат и голям брой мажоритарници (ако Първановата идея все пак сполучи) и така пъзелът се нарежда. Ха познайте от един път при евентуална коалиция между БСП (първановисти), ДПС (верен президентски донор на гласове) и "Напред" (нов фен на Първанов) кой ще управлява България!