Леонс Платакис е нетипичният участник в бунтовете в Латвия миналата седмица. Бизнесменът, който притежава лъскава частна клиника заедно със съпругата си лекарка, обяснява, че дейността му се разраства, въпреки че банките стават все по-предпазливи и отказват да отпускат кредити. Платакис е бил принуден да съкрати петима служители от персонала си, който е 20 души.

Той е ядосан не само на банките, които предимно са клонове на големи скандинавски институции - но също и на правителството в балтийската държава, което миналата година бе принудено да приеме спасителен пакет от 7.5 млрд. евро ($9.94 млрд.) от МВФ и ЕС.

Платакис и други като него от държави - членки на ЕС, от Гърция до България показват как икономическата криза е разбила надеждите за благоденствие на средната класа и младите хора са изпълнени с негодувание към правителството, обвинявано в шуробаджанащина, арогантност и корупция.

"В момента ситуацията наподобява обстановката в края на социалистическия период", обяснява Платакис пред Ройтерс, докато медицински сестри придружават пациенти по наскоро ремонтираните коридори на частната му клиника. "Не сме обединено общество с ясни идеи и с водачи, на които можем да имаме доверие".

Столицата на Латвия е една от няколкото, където младежи вилняха миналата седмица след мирен протест срещу дясноцентристкото правителство, което пое управлението на страната в началото на 2008 г. Платакис каза, че не е съгласен с действията им, но разбира мотивите им.

В сряда метежи имаше и в столицата на България, а в петък полицията в Литва използва сълзотворен газ, докато хората хвърляха камъни и бутилки по парламента по време на протест срещу увеличаването на данъците и намаляването на публичните разходи.

През декември протестите в Гърция продължиха две седмици и принудиха правителството да извърши промени. Там уличните демонстрации бяха организирани главно от млади хора, разгневени от закостенелите системи, които, изглежда, ги лишават от всякакви възможности за по-добро бъдеще.

"Протестираме, защото не харесваме живота в страната, не харесваме правителството, цялата бюрокрация", каза Оксана Черкишян (20 г.), студентка в България, най-бедната, а според "Трансперънси Интернешънъл" и най-корумпираната страна - членка на ЕС.

Други все още се надяват, че миграцията ще увеличи шансовете им за намиране на работа: "Възможностите ми за работа тук не са особено добри - в чужбина перспективите са повече", обяснява студентката по философия Орсолиа Ворош (20 г.) в Унгария.

Високата безработица сред младежите е и сред основните причини за вълненията в Гърция, които първоначално бяха провокирани от действията на полицията. Представители на органите на реда застреляха младеж в квартал в Атина.

Общата безработица в Гърция е малко над средната за ЕС - 7.4%, но за младежите на възраст от 15 до 24 години тя е 21.2%, а от хората между 25 и 34 години без работа са 10.5 %.

"Взривът прикрива натрупаното отчаяние", написа гръцкият професор по психология Фотини Цаликоглу на 8 декември в левия в. "Та неа". "Много млади хора живеят с непоносимата мисъл, че пред тях няма бъдеще".

Гневът се разпространява и засилва, защото все повече работни места се изнасят в държави, които нямат запаси или социална инфраструктура, способни да смекчат удара.

Хората от бившия социалистически блок, които са взели заеми с надеждата да успеят в по-богатите страни, бързо забравят мечтите за по-добър живот на децата си.

"Не мога да почувствам, че ситуацията в страната ни се е подобрила, след като влязохме в ЕС", казва унгарката Мария Ковач (55 г.), чиято дъщеря учи в колеж. Унгария е сред държавите, която най-силно пострада от кризата в Централна Европа.

Унгарското социалистическото правителство трябваше да вземе заем от 25.1 млрд. долара от МВФ, Европейския съюз и Световната банка, а тази година навярно ще се наложи да намали разходите и да увеличи данъците в период, когато икономиката се свива. Подобни мерки предприеха също Литва и Латвия, където кредитите се увеличаваха с 50% за една година.

"Това, което чувстваме, е, че освен влошаването на икономиката личният ни статус също се влошава, и последната криза допринесе много за това", каза Ковач.

Унгарското правителство на малцинството, което през 2006 г. бе изправено пред протестите на крайнодесни групи, избегна вълненията. Брокерът на недвижими имоти Антал Яртас обаче смята, че е необходимо да се предприемат още мерки.

"Не се прави абсолютно нищо за създаване на работни места, като се изключат обещанията на политиците", каза той.

Някои коментатори твърдят, че социалните тревоги могат да подпомогнат екстремистките групи и партии. Консултантската организация "Политически капитал" в Будапеща публикува наскоро свой доклад, според който съществуват рискове от натрупване на напрежение в нови крайнодесни организации, които насочват неприязънта си към имигрантите и към ромското население.

"Социалните корени на проблемите могат да се видят в лошата интеграция на ромското население, притесненията за обществената сигурност и разклатеното доверие на хората в държавните организации (полиция, съд, армия)", се казва в документа.